След дългия и много подробен пост от вчера, днес нямам интересни истории, които да засегна. Затова ще го карам кротичко и отново разхвърляно, както обичам. Май ми е специалитет.
Та, денят ми, както можете да се досетите, беше доста скучен. Станах по обичай в девет, закусвах рамен (рамен за закуска, рамен за обяд, рамен за вечеря!) и общо взето си изгубих шестте часа в училище. Нито по испански правихме нещо жизнено важно, нито по испанска литература (баламосвахме го пак, не ни изпитва - караше ми се, защото не съм яла паламуд, а след това ме упъти към женския пазар - до някаква конкретна сергийка, от която да си взема риба. Обясни ми даже как да я сготвя, за да се получи най-добре.), а пък госпожата ни по история я нямаше, обезсмисляйки цялото идване на училище днес. Като човек в историческа паралелка обръщам най-голямо внимание на тези часове (и на испанския и българския, защото "здравейте матури, ред на Ева е!").
А да. Разказах днес на момчетата от класа ми за одисеята от снощи и отговорът на единия беше "А, ми ние те видяхме как вървиш към СУ от таксито, интересно..." лайк тенк ю, че ми се обадихте и ми предложихте да дойда с вас, в една посока пътувахме принципно. Няма значение. Исках да кажа, че заради тая разходка май съм понастинала, защото днес главата ме болеше, вратът ми беше схванат и не си свалих палтото, защото ми беше ужасно студено. Кихам също. Цялото това нещо е страшно лошо, защото 1) утре съм на театър и 2) в петък и събота съм на изключително, изключително важен изпит и ако се проваля на него... най-малкото ще съм безкрайно разочарована.
Впрочем, досега не съм го споменавала тук, но още през май тази година се явих на испанския изпит ДЕЛЕ и взех диплома. Преди два дни тя пристигна в София от Мадрид и нямам никакво търпение да си я прибера от Института Сервантес. Това е едно от най-големите ви постижения и определено е highlight на 2016-та.
В момента е 11 часа, което значи, че ще прекарам още 30-40 минути будна. Може би ще продължа да си тегля музика (правя го от около два часа и засега имам 20 нови песни) или просто ще си пусна последния епизод на Flower boy next door - драмата, която споменавам във всеки блогмас пост от самото начало на декември. Вероятността да заспя още в началото е голяма, но... Време е да приключа и с това. Което ми напомня - новата драма на Каи (Ехо), Лий Джонг Сук, Лий Джун Джи, Парк Хе Джин и т.н., т.н. започна и много хайпнах след първия епизод, защото обожавам по-голямата част от актьорите, които участват. Събрали са буквално всичките ми любимци на едно място и не знам как ще се справя с това психически. Ще навия всичките си приятели да го гледат, за да не полудявам самичка. (Гергана вече го изгледа, и тя хайпна за Лий Джун Джи и Лий Джонг Сук.)
След това обиайно лирическо отклонение, свързано с корейци, ще приключа с обичайната песен, защото наистина започвам да се уморявам. Отдавам го наистина на факта, че съм болна, защото, както вече сами разбрахте, днес изобщо не беше продуктивен ден и няма как да съм се уморила от седене на стола и лежане върху чина. Затова... а ми, поздрав за тези от вас, които все пак си пускате песните, които прикачам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар