Истината за липсата на постове

Аз съм горд автор на книжен блог. 

Който обаче се срамува от факта, че първият му пост за годината е два месеца след началото ѝ и няма почти нищо общо с книги.

Здравейте! Не съм сигурна дали все още има хора, които биха кликнали върху заглавие, под което стои адреса на блога ми, но все пак, ако четете това, значи сте го направили. Как сте? От доста време не сте чели нищо от мен. Два малко странни месеца минаха от последния ми пост, в които не един човек се изправи пред мен и попита защо няма ъпдейти. Причината ще прозвучи като оправдание и опит за измъкване от създалата се ситуация. Какво да се прави... 

Ако сте читател от година, дори и по-малко, със сигурност сте забелязали намалялата активност от миналия септември, когато започнах последната си гимназиална година (за този живот, другият - пак). Именно това последно преживяване е причината 1) да не чета особено много (пък да не кажа въобще) и респективно 2) да не пиша тук. Миналата година следях блогове на дванадесетокласници, които много успешно балансираха между хобито си да четат и да пишат за книги в онлайн пространството, и ученето. И си мислех, че няма да е проблем и аз да правя същото - все пак е последна година - колко да се учи? Предполагам, че септември и октомври вървяха - малко или много четях книжки, опитвах се да ги отразявам в SG, редувах ги с уроците по история и литература. Обаче някъде към края на миналата календарна година ме осени мисълта, че ми предстои кандидатстване. При това не къде да е, а в чужбина. Ако беше в България - добре, няма страшно, матура, кандидатстудентски, не е чак толкова голяма философия. Но изкарването на един милион документи, здравни, справки, кандидатстуденстски, консултации в посолства, комуникация с университети, тяхното проучване. Отгоре на всичкото изпит за диплома по английски (който впрочем взех с прелестна оценка), пробни матури, кормуване и съответните съпътстващи изпити, курсове по литература през уикендите. Безкрайни уроци по история, които уча детайлно, защото съм в историческа паралелка. Съчинения по испански, упражнения и четене на любимата Черна граматика - нали и втора матура трябва. 

Та, 12. клас се оказа малко по-сложен, отколкото предполагах. Често ми се налага да оставам до след полунощ, за да довършвам съчинения и есета, да уча различни литературни течения на испански, които честно казано никога няма да ми потрябват, защото няма да уча нищо свързано с литература в университета. Малкото свободно време, което ми остава през делничните дни, запълвам с половин-един епизод на корейска драма - може би знаете, че от известно време доста ме влече източната култура и отделям време не само за музикални изпълнители и сериали, но и за четене на любопитни факти и история на някои от страните в тази част на света. През уикендите гледам да изляза с приятели или да си наваксам със съня. Второто е рядък лукс.

Признанието, което държа да направя сега, е, че не съм пипвала художествена литература за развлечение буквално от миналата година. Постоянно чета учебници и помагала, понякога произведения за училище, които по една или друга причина още не съм прочела или са допълнение към някой изпит, който ми предстои. И, честно ви казвам, гади ми се от мисълта да седна и да чета в и без това минималното време, което имам за развлечение. Не знам може ли това да бъде наречено reading slump или не, но е факт, който не мога да пренебрегна. Тъжно ми е да направя тази констатация, тъй като много добре знаете, че обожавам да чета и съответно да пиша за това, което чета. Но сега не е моментът, в който съм способна да го правя. Приоритетите ми са встрани от книгите. 

В името на малкото ми интернет пространство бих започнала да пиша по-често постове, които не са свързани с книги. Но пък ежедневието ми не го позволява - повтарящи се, напълно еднакви действия не биха били интересни никому. а този етап има два изхода:

1. да пиша просто разни неща - когато се случи нещо интересно, за неща, които ме вълнуват в даден момент, просто случайни постове с глупости, които съм видяла, чула, намерила някъде из пространството;

2. да изчакам до май, когато всичките ми изпити приключат, за да мога да се върна към хобито си и да върна живота на SG. Или дори да не е май - до момента, в който отново започна доброволно да чета от време на време с желание след това да обсъждам прочетеното.

Не мога да обещая кой от двата варианта ще стане реалност - вече разбрахте, че програмата ми не позволява своеволия. Всъщност не пиша поста, за да обещавам каквото и да било. Пиша го, за да припомня за съществуването си и виртуално да ви намигна - не съм забравила за блога си или за книгите като цяло. В близкото бъдеще, надявам се, отново ще се срещаме един-два пъти в седмицата. Дано (въпреки дългото отсъствие) да има един-двама, пък и повече, които да четат. Ще се радвам повече, отколкото можете да си представите. С нетърпение очаквам завръщането си в блогърското (книжно) общество и особено срещата с всички нови ентусиасти, попаднали в този свят на безкрайно вдъхновение и своеобразно творчество. Хайде да е по-скоро, а? :)