Книгите, които ще взема със себе си в Испания

В момента домашната ми библиотека се състои от близо 350 заглавия, повечето от които съм чела и обичам. Иска ми се да можех да взема всички книги със себе си за Барселона - градът, който ще бъде мой дом през следващите минимум четири години - но като повечето студенти ще живея в квартира, споделена с други ученици, и няма да имам място за дрехите си, пък какво остава за 350 тома. 

Преди няколко дни застанах пред рафтовете и се опитах да намаля списъка с пътуващи книги до минимум, защото няма начин да се пренеса, без да взема любимите си заглавия. Разбира се, приемам го като вид чернова, защото при официалното събиране на багажа ще стане ясно точно колко от тях реално ще мога да пренеса в квартирата. Куфарът ми все пак не е чантата на Мери Попинс.
Две са книгите, които със сигурност ще бъдат ако не в куфара, то в ръчния ми багаж, защото няма никакъв начин да тръгна където и да е без тях - "Крадецът на книги" и Киндъла ми (чието име е Бейби, впрочем). Бейби е зареден с една камара непрочетени заглавия на всички езици, на които мога да чета (включително и руски, макар че отдавна не съм толкова добра, колкото бях), а освен това мисля, че ще ми бъде доста полезен за училище, тъй като съм убедена, че редовно ще имам да чета това-онова, за да се справям в часовете по политика и право. "Крадецът на книги" е друга история. Просто искам да е с мен. Това е първият роман, който препоръчвам на всеки, помолил ме за препоръка. Често се хващам да мисля за моменти от него, особено когато чета за историческите събития, по времето на които се развива действието. Чудех се него или "Тайната история" да взема, тъй като двете делят първото място в списъка ми с любими четива, но поради огромния обем на TSH тя отпада (всъщност след втора проверка се оказа, че книгите са еднакви. Но пак. Простете ми грешката.)

"Клетниците" на Виктор Юго е историческата книга, която ще полети с мен към новия ми дом, вместо "Граф Монте Кристо" - първия ми избор. Отказах се от двата тома на Дюма, защото... са два тома, 1400 страници, къде да ги държа? "Клетниците" пък е една от най-силните книги, които съм чела. Помня как ме остави без думи и дълго време след като затворих страниците четях допълнителна информация в интернет както за историческите събития, така и за самата книга и автора. Изданието, което имам, е ученическо, така че няма да бъде проблем да му намеря малко местенце между дрехите.

По повод завършването на гимназията страхотният ми класен ръководител беше подготвил по книга като подарък за всеки един човек от класа ми. Но вместо една, на мен подаде две, усмихна се и ми каза, че е сигурен, че ще ги разбера. "Изкуството на войната" на Сун Дзъ и "Владетелят" на Макиавели непременно ще стоят на бюрото ми в Барселона не само защото са много важен подарък, но и защото съм наистина любопитна да ги прочета.

И последната книга, която най-вероятно ще ме придружи до красивата Барселона, е "Различен клас". Нея я купих в началото на годината с първата половина от стипендията си от "1000 стипендии". И, понеже все още не съм я прочела, тя ще е заглавието, което ще ме отвлича от учебниците в дните, в които не съм някъде по улиците или на плаж. Като чета синопсиа малко ми напомня на "Тайната история", така че май е win win situation.