"Къщата на духовете" от Исабел Алиенде

       Съмнявам се, че има човек, който не е чувал за Исабел Алиенде. Някои я познават като племенницата на Салвадор Алиенде - президента на Чили, който през 1973 г. е свален от власт чрез преврат; други може би я свързват с журналистиката - поприще, в което се подвизава няколко години, преди да се отдаде изцяло на страстта си и да създаде едни от най-колоритните и обичани романи из цял свят. Несъмнено названието, което пасва най-добре на образа ѝ, е "писател".

        Книгите на Исабел Алиенде са от онези, които или обожаваш, или оставяш след десетата страница и никога повече не поглеждаш. Така е може би защото, подобно на много други латиноамерикански автори, тя залага на описанието като основен повествователен похват. Напълно нормално е да прелистваш десетки страници, но да не видиш нито един диалог. И като човек, който никога не си е падал по безкрайните описания, мога с ръка на сърцето да кажа, че "Къщата на духовете", първата част от трилогията ѝ, не исках да пропусна и дума. Всеки един километричен параграв с твърде дълги и сложни изречения не беше само описание на места, хора и пейзажи. Напротив. Цялата динамика, движение, събития и емоции, които обикновено бележат диалозите, бяха майсторски навързани в тези страници без реплики. Бих я оприличила на картина, но не статична, а непрестанно движеща се. Думите от листа се превръщат в детайлни сцени във въображението ти и не само компенсират за липсата на разговори между безброй многото персожажи, но и правят четенето още по-специално.

Recent favorites, May

       Постът за майските любимци този път е наложителен, защото изминалият месец беше малко по-сложен от очакването и самата аз имам нужда да си припомня хубавите мънички неща от ежедневието, които изпъкват на фона на всички не толкова приятни. 

      Май месец беше напрегнат и много зает. Нямах кой знае колко време да правя нещата, които ми харесват, нито пък да си почивам малко повечко. Това е така, защото, подобаващо за края на семестъра, преподавателите ни решиха да ни засипят с колоквиуми и тестове, кой от кой по-важен. С целия стрес, бързане, задължения и нерви определено не намерих начин да запазя равновесие и да балансирам между приятното и задължителното. И въпреки това, ето няколко неща, които ме направиха малко по-щастлива през май:

1. Чанта с флорални мотиви от Parfois

      Свих красивата дамска чанта от гардероба на майка ми след пътуването ни до Рим, от където всъщност я взехме. Има три дръжки - по-малки ръчни, средни за рамо и дълга за през рамо, която може да се закачи допълнително. Джобовете са общо три - един с цип и два с копченца, в които идеално побирам папките ми с материали за лекции и задължителните портмоне, храна, преносима бутилка за вода и чадърче за дъждовните дни.