Една Коледа разстояние

Преди точно една година в този момент отново бях вкъщи, на топло, обградена от любими хора, вкусна храна и празничен дух. Както сега се бях отдала на спомените от изминалите месеци - хубавите и лошите, тези, научили ме на урок или други, дали ми повод за размисъл. 

365 дни, цяла година, много случки, смях, емоции, запознанства и новости. 365 интересни дни, които едва ли ще се повторят в периода до следващата Коледа. Оказа се, че именно там се крие магията на отминаващото време - не допуска случките да се повтарят, поднася неочаквани изненади и винаги ни води към момент, в който всички парченца от пъзела са наредени и изглежда сякаш нищо не може да развали перфектния момент. Кулминацията винаги ми се е струвала 25 декември. 

А днес - усмивки, топлина и подаръци, последното от специално значение по особени причини. Харесва ми да получавам, но дори повече ми харесва да подарявам. При това не неща, за които някой ме е помолил, а такива, за които съм се сетила по време на някой случаен разговор и съм бързала да запиша тайно на бележка някъде, за да може днес хората около мен да седнат около елхата, да разкъсат опаковъчната картина и да се изненадат искрено, да се зарадват и да не скрият усмивката си до края на деня. В този дух: "Любовта тежи повече от златото" (Josephine Daskam Bacon).

Не е ясно колко части на "Сам вкъщи" ще изгледам днес, нито пък колко часа ще играя на Симс. Няма гаранция и колко от останалите от снощи сармички ще хапна. Колкото и да е отговорът на трите - няма да го направя с угризения и определено няма да си мисля за това колко време ще трябва да тичам на пътеката след празниците. Днес е ден за почивка и наслаждаване на свободното време преди онова-което-не-бива-да-се-назовава (ако не се сещате - сесията).

А Блогмас беше успешен! Написах 11 поста (заедно с този) - не са 24 както повелява блог и влог традицията, но пак са по-добре от 4-те поста, които прибнипно бих публикувала. 11 поста, написани в духа на сезона и с желание да направя още една крачка към преоткриването на Stormy Garden. Благодаря на всеки от вас, отделил от времето си, за да прочете някоя или всички публикувани статии! Надявам се да са ви харесали!
След една година може би отново ще съм тук и ще пиша нещо подобно. Надявам се обаче 365-те дни да са били цветни, изпълнени със събития и прекрасни хора, пътешествия, снимки, успехи и все такива положителни нещица. Пожелавам го на всички!

Весела Коледа!

Втори 8-ми декември

За осми декември не пътувахме по хлъзгави пътища в Банско, за да качваме снимки от хотелски стаи и да пием скъп алкохол. Не си купихме скъпи тоалети специално за вечерта. Не се редихме на километрични опашки пред дискотеки в Студентски град и не се катерихме по маси под оглушителния звук на чалга. 

Но пък бяхме заедно - хората, които искахме за се забавляваме и да не изпадаме в крайности, за които ще си спомняме със странно чувство. Организирахме се в послединя момент и бяхме малка група (не целият курс), решихме да отидем на латиноамерикаснки бар - тематично, нали сме испанска филология.

И си изкарахме жестоко!

Регетон и голямо място за танци, присветкващи светлини, приятели и добро настроение - оказа се, че само това ми е нужно, за да си прекарам студентския празник страхотно. Не очаквах - не знаех къде отивам и дали ще ми хареса, не бях сигурна дали по някое време няма да ми стане скучно. Радвам се, че опасенията ми не останаха оправдани. Диляна си дойде от Милано, реши да се включи в скромната ни групичка и си мисля, че и тя си прекара страхотно. Разбихме се на регетон, бяха разочаровани от мен, защото не знам всички песни, които пускаха, минахме по няколко шота текила и пихме страшнно свеж джин с тоник с краставица и черен пипер, който бих се опитала да си направя вкъщи. Насладихме се на страхотната обстановка в Макондо (бар) в латиноамерикански стил, но си направихме твърде малко снимки (аз, например, имам една-единствена, на която със затворени очи и смешна усмивка ям краставицата от коктейла, която съм хванала с две сламки, все едно са клечки за ядене. Няма да ви удостоя с удоволствието да я видите, отива в личния архив). 

Прибирахме се с прекрасния нощен градски. След забавен момент с непознати на улицата и след това 15 минути пеша от спирката до нас с танцова стъпка, най-сетне дойде време за тотално размазване - но в леглото. 

Няма значение къде сте били, надявам се просто да сте си изкарали толкова добре, колкото и аз; да сте били в готина компания и да сте правили нещата, които искате. В крайна сметка, това са дните от следването, за които ще разказваме след някоя друга година. 

А пък днес продължавам с редовните занимания - чистене, фитнес, учене, някое пътешествие до Икеа...