21 години, повече от 21 урока

       Денят е съвсем нормален, обикновен, като всеки друг. Ставам, правя си кафе и в момента го пия на кухненската маса. Слънцето ме е огряло; ден без изпит е, дишам свободно, защото, за щастие, не ми се налага да залягам над учебниците за предстоящия. 

        И първото нещо, което правя в блога си, е да променя описанието: 

Ева, 20, София

        Трия нулата и пиша 1.  

       Днес ставам на 21. Но, както казах, денят не е нищо особено. Не се чувствам bittersweet, нито пък се вълнувам кой знае колко, защото е просто възраст - още една изминала година. Ще празнувам с най-близките си и за първи път от много години ще прекарам деня си точно така, както аз желая, без да се съобразявам с други хора (или изпити, впрочем, от осми крас насам ВСЯКА година на 11 юни имам изпит или контролно...)

     Съществената разлика е, че от днес във всеки край на света нося 101 процентова отговорност за всяко нещо, което правя или не правя, казвам и... общо взето всичко. Европа, Америка - навсякъде. 

         На 20 беше готино. Годината беше доста спокойна, но и богата на уроци и преживявания, след които, смея да твърдя, научих много за света наоколо и за самата себе си. Знания, които несъмнено ще използвам в своя полза през 21-вата си година. Например, вече съм една малка идея по-добра в това да разпознавам на кои хора си заслужава да отделям от времето си. Знам, че провалът не е фатален. С радост установих колко яко е да си вземеш билети за другия край на Европа абсолютно необмислено и то за някаква символична сума. За поредна година се убедих колко важно е семейството. Започнах да свиквам с мисълта, че не винаги хората около мен ще са добри и ще се разбираме на сто процента, уви, няма какво да сторя, освен да търся начин за мирно съжителство и общ език с тях. Като цяло, все уроци, достойни за пост тип "21 неща, които научих за 21 години".

      На 21 ще бъде вълнуващо. Не обичам да споделям плановете си, защото съм малко суеверна (мълчанието е злато, нали знаете), затова и този път ще мина с поизтърканите обещания за следващите 365 дни: ще пътувам много, ще отделям повече време за себе си, ще чета, ще правя колкото се може повече неща с хората, които обичам, няма да се взимам много насериозно и чат-пат ще споделям вълнуващите новости от живота си тук, с вас. Отново ще бъда отворена към нови преживявания, опит, запознанства, експерименти, несполуки. Само, ако може, да не ме късат пак на изпит... :)

OneRepublic, София, 2.06.2015

МНОГО ИСКАМ ДА НАПИША ЦЕЛИЯ ПОСТ ЕТО ТАКА, но няма да го направя, защото дори с главни букви няма да пресъздам всичко, което изпитах снощи, на концерта на OneRepublic, за който искам да ви разкажа днес. 

Първо, получих билета си преди шест месеца като много подранил подарък за седемнадесетия ми рожден ден, който е след само седем дни. Още тогава тръпнех в очакване, но всъщност осъзнах какво ми предстои едва нощта преди втори, когато с майка ми си говорехме, че ще си тръгна от училище в голямото междучасие, за да успея да се оправя и да стигнем до Арена Армеец, дори и да е на десет минути от апартамента ми. 

Не знаех колко хора се очаква да присъстват, а скромната тълпа в шест и половина, час и половина преди началото, малко ме стресна и си помислих, че шоуто няма да протече така, както си го представям. Влязохме около час преди подгряващата група да започне, и през цялото това време с майка ми (моето другарче), си говорихме, наистина ентусиазирани за концерта. 

Когато The Makemakes излязоха на сцените си с тези огромни коси си помислих, че половин час ще слушам немски, странни ритми и прочие. Оказа се, обаче, че заслужено са финалисти и незаслужено не-победители. Свирят жестоко, пеят жестоко, текстовете им са яки, те изглеждат невероятно забавни и енергични. И определено си спечелиха един почитател най-вече заради енергията, която разпръснаха на увеличаващата се вече публика. 

След песничките им получихме около двадесет минути за почивка и психическа подготовка, колкото да освободят сцената за групата, да включат апаратурата и да подгреят аудиторията, спускайки завеса, за да не се вижда какво се случва отзад (можете да видите какво имам в предвид в един от клиповете). 

Мен не можаха да ме излъжат, защото мястото ми се намираше в сектор А, от лявата страна на сцената и от страната, от която влязоха One republic, които наблюдавах няколко минути, докато се разхождаха и разучаваха обстановката.

След това същинската част започна.

Със светлини, музика, която никой клип не може да ви предостави, крещящи фенове и настроение. 

Клиповете и снимките, които следва да видите, са лично мои. Качеството е лошо заради светлината и факта, че не можех да спра на едно място. Но ги обичам, дори размазани и много шумни. И разфокусирани, около десет минути се борих с авто фокуса, докато най-накрая се сетих, че има бутонче. Но както и да е, ако решите да изгледате клиповете си представете, че се намирате в огромна зала с много хора, невероятен бас, супер настроение и Раян Тедър пред вас. Enjoy.

Няма как да мина без селфи. Тук е около седем, час преди началото, когато в сектора няма никого. Почти.

По същото време срещу мен. Тук можете да видите горе-долу къде се намирах спрямо сцената.

(Отбележете как в края каза "Благодаря"! :3)