"Междузвездни войни: Нова надежда - Принцесата, разбойникът и фермерското момче" от Александра Бракен - Ревю

Когато става въпрос за нещо, превърнало се в световен феномен и чието име знае почти всеки, е много трудно да се представи нова информация, да се обрисува нова картина за него, или просто да се промени.

Александра Бракен е нагърбена със задачата да пренебрегне всичко това, за да създаде нов разказ за безкрайната Галактика, съживявайки за пореден път емблематичните принцеса Лея, Люк Скайуокър, Хан Соло и Дарт Вейдър.

"Принцесата, разбойникът и фермерското момче" е роман, чрез който авторката преразказва познатата история от "Междузвездни войни: Нова надежда". Разделен е на три основни части, всяка от които проследява действието, давайки възможност на читателите да се доближат до мислите на Лея, Люк и Хан поотделно. Интересно тук е, че втората книга, "The Empire Strikes Back: So You Want to Be a Jedi?" и третата, "Return of the Jedi: Beware the Power of the Dark Side!", са написани от други писатели, съответно Adam Gidwitz и Tom Angleberger, всеки от които е свободен да представи част от сюжета по начина, по който той го вижда и възприема.

Признавам си - не членувам в официалния фен клуб на "Междузвездни войни" и съм гледала само половината от първия филм, при това преди да започна тази книга. Но прочетеното ме накара да размисля за това и да изтегля всички части за двудневен маратон. 

Идеята в основата на историята несъмнено е неповторима - има защо да е любима на толкова голяма аудитория. А книгата на Александра има своя чар, тъй като авторката влага във вече разказаното част от себе си. Добавените сцени, които не присъстват във филма, несъмнено отварят нова вратичка, през която се вижда нещо ново за всеки от героите.
Това, което ме грабна, е аспектът на книгата, който се съсредоточава върху персоналността на героите. Освен Галактическа война, всеки от тях води своя собствена борба най-вече с етикетите, поставени от околните. Лея е приемана като красива принцеса без явни способности, независимо от усилието ѝ да се докаже като сенатор и участник в бунтовническата дейност. Люк се подценява и като другите нарича себе си "дете" и "фермерче", дори докато се превръща в герой. А Хан се опитва да балансира между нуждата си да остане жив и това да постъпи по правилния начин.
Освен българския превод, прочетох и малка част на английски, с цел да опозная стила на писане на Александра Бракен. А той е прекрасен. Издава любовта ѝ към героите и историята, и желанието да сътвори нещо, което ще се хареса на читателите. Интересно допълнение са илюстрациите на Iain Mccaig на някои от страниците - изобразяват герои, моменти от разказа, космически кораби и Галактиката (конкретна, колкото може да бъде).

Снимка: instagram.com/alexbracken/

Книгата без съмнение е интересна, грабва вниманието и се чете много бързо, но може би защото не съм достатъчно запозната със света, в който се развива историята, и не съм прекарала значително време с героите, за да ги заобичам, не можа да предизвика у мен бурните реакции, на които се надявах и дадени моменти ми се сториха скучни и даже предвидими. Достатъчна е обаче да ме накара да си пусна "Нова надежда" още днес.

"Принцесата, разбойникът и фермерското момче" би се харесала на всеки запален фен на "Междузвездни войни", който е готов да преживее галактическото пътуване отново. Също така и на по-малките читатели и тези, които търсят начална точка за изстрелване към вълнуващо приключение. С нетърпение очаквам и следващите две книги от трилогията! 

Благодаря на изд. Егмонт за предварителното копие на книгата! 

Съвети и Life hacks по време на училище #2 #BackToSchool

Само няколко дни остават до началото на четвъртата ми година в гимназия. 

През 2014 по същото време написах първата част на този пост с надеждата да помогна на тези от вас, които стоят на прага на училището, готвят се за изпити или просто търсят вдъхновение и помощ за новата учебна година. Този път съветите, които включвам, са по-скоро допълнение към миналогодишните, тъй като тогава се постарах да бъда много изчерпателна. И все пак ще се радвам, ако някой от написаните редове бъде от помощ!

• От личен опит знам, че когато седна да уча, особено в първите няколко минути, съзнанието ми е насочено към всичко друго, освен към учебника пред мен. 2048 е нещо като навик, по TLC дават любимото ми предаване за сладкари, някой не престава да ми пише във фейсбук... Отървете се от всички тези странични обекти, които ви разсейват. Изключете или приберете телефона си за следващия час, отидете в стаята, в която няма телевизор.

• Открих, че най-доброто нещо, което можете да направите, ако нямате вдъхновение да напишете есе или да довършите някоя презентация, е да излезете. Вземете лаптопа си и отидете в някое кафене, близо до дома ви. Смяната на обстановката ще ви накара да се съсредоточите, а чистият въздух винаги е добре дошъл, когато се занимавате с умствена дейност. А и кой не иска кафе или фреш, докато учи? 

• Много важна част от учебния процес е самата организация, при това не само с времето. Моят съвет е да си изберете едно мъничко тефтерче, ако не използвате органайзер, в което всеки ден в училище да записвате домашните, които ви дават, а след това ден по ден да ги организирате, така че да не се натрупват за последния възможен момент. Така няма да се претоварите, забравите нещо важно, а и ще имате идея кое кога сте учили за предстоящ тест.

• Свързано с това е и следващото нещо, което ще ви кажа: никога не оставяйте домашни и проекти за последния момент, особено ако работите с други хора. Отделете време, за да направите красиво табло, което да закачите на стената в класната стая, още в началото на срока. Така ще имате повече време да учите информацията за представянето. А когато напишете домашното в деня, в който е дадено, не само ще имате повече свободно време и няма да се притеснявате дали ще успеете, а информацията ще престои в съзнанието ви дълго - за да я усвоите по-добре.

• Пазете всички тестове, които сте правили в папки или джобчета. В бъдеще биха ви послужили като източник за учене. Може пък в края на срока да ги покажете на учителя за по-висока оценка... 

• Едно от най-важните неща в началото на годината, е да се мотивирате за работа. Интернет е пълен със забавни клипове с DIY проекти, рецепти, hauls и прочие, които могат да променят поне малко мисленето ви за предстоящата учебна година. А нещо, което би било полезно през цялата година, е тагът studyblr в тъмблър. Разноцветни снимки на тетрадки, цитати, шеги, мотивация и идеи - несъмнено са вдъхновение да продължите напред със следващите няколко страници от учебника по химия, обещавам.

• Друго нещо, което ще ви помогне да се почувствате добре в училище, са клубовете. В повечето училища се организират извънкласни занятия за хора с различни предпочитания - литературни клубове, отбор по волейбол, туристически клуб и други. Ако намерите нещо, което да ви доставя удоволствие, ще се чувствате развълнувани всеки път, когато стане време да се срещнете с останалите хора. 

• Нещо, което трябва да имате в предвид преди началото на учебната година, е, че не е нужно да харчите цяло състояние за училищни пособия. Разгледайте какво имате от миналите години - химикалки, тефтери, дори тетрадки, които не сте използвали. Опитайте се да намалите списъка за пазар до минимум, защото учебниците и без това са безбожно скъпи...

• За учениците от езикови гимназии - не се плашете от речниците! Предстои ви да работите с текстове на дадения език и не винаги ще можете да разчитате на google translate. Продават малки джобни речничета, които са прекрасен заместител на огромните томове - оставете тях за у дома. Друга алтернатива, която ще бъде от полза на изучаващите испански, италиански, английски, френски, немски и други, е eurodict.com. Преводът е двустранен и освен буквалния превод са включени преносни, с предлози и в словосъчетания, а има също видът на думата, нейния род и т.н. 

• В повечето гимназии класовете/ випуските са разделени на две смени. Съветът ми за времето, през което сте втора е, да не се напрягате да пишете цялото домашно вечерта. Не си заслужава да губите сън. Попишеше малко, легнете си, станете рано и продължете. А ако се случи така, че не успеете да завършите нещо - винаги можете да помолите някой приятел за малко помощ през междучасието. 

• Едно от най-важните открития за себе си, което направих през изминалите си години, е, че запомням факти и информация изключително лесно, когато я казвам на глас. Можете да направите експеримент със себе си, като започнете да говорите срещу огледалото, на някоя плюшена играчка или просто на стената, както правя аз. Това е особено полезно преди презентации - репетирате гладкия изказ и придобивате представа колко време ще ви отнеме да представите темата. 

Back to school supplies haul 2015 - тук!

Първи "Съвети и Life hacks" пост - тук!

DIY Органайзер - тук!

4 начина да извлечете най-много от часовете - тук! 

Back to school supplies haul 2015

Първото нещо, което напомня за наближаващата нова учебна година, обикновено още по средата на август, са безкрайните клипове на ютубъри, които дават съвети за лесно учене, показват новите си дрехи, представят рутините си, а не на последно място показват всички красиви канцеларски материали за предстоящите месеци в училище. Именно този тип клипове са моите любими и, срам, не срам, май съм изгледала абсолютно всеки един в ютуб. Отдавна планирам да напиша този пост, за да ви покажа какво ще използвам аз в единадесети клас. Преди седмица обиколих любимите си местенца с тетрадки и пособия на достъпни цени и ето какво си взех...

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Някога чели ли сте книга, която сякаш ви допълва? Специална книга, която докато разгръщате, се чувствате като у дома? И на всяка страница намирате дузина причини да се усмихнете?

Разбрах, че "Фенка" от Рейнбоу Роуъл е тази книга за мен още след първите няколко страници с Кат.
Влюбих се в стила на писане на Рейнбоу Роуъл четейки "Елинор и Парк". Във "Фенка" тя само затвърждава мнението ми, че е някакъв магьосник, който използва думите по най-подходящия възможен начин, така че да убеди максимално читателите в написаното. Или поне преводът създава впечатлението, че ги реди с лекота, кара въображението да рисува цветни картини и книжни томове. И в този роман тя е уловила с плашеща точност живота и хората, техните ежедневни тревоги и дори странните мисли, които прелитат през умовете им.
В ревюто за "Елинор и Парк" бях написала, че книгата ми е близка, без да си давам сметка, че някой ден ще се появи друга, в чийто главен герой ще видя себе си. Истината е, че с Кат имаме повече различия, отколкото прилики: като за начало - възрастта, континентите, на които живеем, фактът, че тя е близначка, а аз не (зодия близнаци съм, но това не се брои), това, че тя е първа година в колеж, а аз съм все още в гимназия... Основната прилика, обаче, е, че и двете сме фенки.

"Усмивките объркват хората, помисли си тя. Затова не се усмихвам."

Кат е влюбена във фентъзи поредицата за Саймън Сноу и освен, че я е препрочитала твърде много пъти, пише фенфикшъни (познати още като фенска литература), базирани върху оригиналните книги, и всъщност е изключително известна във фен средите под никнейма Маджикат. Предпочита да стои затворена и да пише,  да чете, вместо да бъде вън с приятели, както прави сестра ѝ. Изпитва ужас, когато трябва да отиде на нови места сама - преди да влезе в помещението обикновено обикаля цялата сграда десетина пъти. Освен всичко е умна, свита, забавна и дори шантава. Кат определено не е перфектен персонаж, но е такъв, в който читателите могат да видят частичка от себе си.

"- Запозна ли се с някого?
Да, помисли си тя. С вас двамата.
- Не по собствено желание - каза."

Като цяло всички герои в книгата са такива. Предлагат гледната точка не само на запаления фен, но и на хората около него. Като например Рийган, новата съквартирантка на Кат. Като нейна противоположност, тя не е на "ти" с фенфикшъните и не пази мнението си за себе си. Нейният образ е един от любимите ми - забавен, саркастичен и различен от останалите. Методите ѝ да се справя с Кат неведнъж ме караха да се смея. Повечето от бележките ми по книгата са именно върху нейни реплики.
Главната мъжка фигура и почти толкова любима, колкото Рийган, е Ливай - студентът, който прекарва цялото си време в стаята на Кат, яде от вафлите ѝ и всеки вторник в полунощ я прибира от библиотеката. Давам гигантски плюс на Рейнбоу Роуел за таланта ѝ да създава момчета, в които читателите ѝ да се влюбят. Ливай е чаровен, забавен, той е всичко, което човек би могъл да иска не само през ученическите си и студентски години, но и за цял живот - най-добър приятел. Признавам, че има моменти, в които ме дразни и се ядосвам за глупавите му решения и постъпки. Оценявам образа му като цяло, а също и любовния аспект, от който е част. Харесва ми, че двамата не се влюбват от пръв поглед (поне не го заявяват категорично) и познанството им минава през всички етапи, докато достигне връхната си точка.

"Дойде да я види на следващия ден. И на по-следващия. А след около седмица Кат вече знаеше, че по един или друг начин ще успее да се вмъкне незабелязано в деня ѝ и ще се държи така, сякаш винаги е бил част от живота ѝ."

Също като в "Елинор и Парк", във "Фенка" огромна роля имат семейните взаимоотношения. Винаги оценявам високо тази част от историята, защото именно тя придава нужната доза реалистичност. В романите с подобна тематика, особено когато героите са тийнейджъри, родителите са включени в незначителни сцени, сякаш единствената им задача е да държат под око успеха на децата си. Радвам се, че тук не е така, въпреки че отново лесният път е категорично "не" за Роуъл - главната ѝ героиня е поставена в ситуация, в която трябва да се справи с нестабилния си баща работохолик, липсата на майка ѝ и близначката ѝ, която е нейна пълна противоположност.
Рен е персонажът, на който не симпатизирам изобщо. При това не заради смешното ѝ поведение в колежа с всички партита и алкохол, а защото се отдалечава от сестра си, държи се с нея като с някое от всичките момичета, които може да срещне по улицата, и забравя за семейните си задължения в името на забавата.

"Можеш да разчиташ на мен, ако изтрещиш, но ако вампирясаш, не ме търси."

Друго нещо, което ми харесва, е частта с писането на фенфикшъни. В период от две години бях влюбена в идеята за пренасянето на вече съществуващи герои в алтернативни светове, също и поставянето им в различни ситуации. Чела съм десетки фен произведения за любими известни личности и книжни персонажи, а също така съм писала такива. За това се чувствам така свързана с героинята ни Кат - знам какво е да обичаш несъществуващ герой, а и да искаш повече време с него. Макар и да харесвам идеята, не ми допада самото произведение, което е в центъра на вниманието ѝ - поредицата за Саймън Сноу. Ясно е, че в основата му стои "Хари Потър", макар и в една сцена истинските книги да се споменават. Рейнбоу така и не ме убеди, че "Саймън Сноу" съществува наистина - откъсите от книгите в края на някои от главите не ми бяха интересни. И ако ги нямаше, може би щеше да ми хареса малко повече.
А това, което най не ми се нрави, е, че книгата свърши. Иска ми се да е безкрайна. "Фенка", освен история за любовта и безграничната привързаност към фантастичния свят от книгите, е и история за новото и понякога страшно начало, за адаптацията и възможностите извън зоната на комфорт, които могат да определят бъдещето ни.

"Елинор и Парк" - Ревю
Изключителни благодарности на изд. Егмонт за копието на "Фенка", което ми изпратиха, в замяна на честно ревю!

За Румъния и още малко

По повод края на лятото и сезона на почивките със семейството ми решихме да си спретнем малко пътуване. Дълго време се двоумихме между Гърция и нашето Черноморие, но най-накрая се спряхме на вариант, който не бяхме обмисляли - Румъния.

Преди мисля две години се готвехме за пътуване в тази посока, но така и не заминахме. За това приех това щастлива, че най-накрая ще видя и тази страна, ще посетя прочутите им замъци, ще прекося Букурещ през нощта...

Пътуването ни започна на 24-ти с първа спирка Велико Търново. Решихме да не взимаме всички километри до столицата на Румъния наведнъж и избрахме този град най-вече заради Царевец - искахме да го посетим от ужасно много време. 

Не очаквах това място да ми хареса толкова много. Всъщност не мога да обясня добре чувството, което изпитах в първия момент, в който гледката се появи пред очите ми на излизане от тясната уличка. Искаше ми се да обходя всяка пътека, да видя абсолютно всичко, но жегата ми позволи да стигна сигурно само до половината.