Ежедневни уроци от университета

Година и половина във ВУЗ не е чак толкова много време, признавам. Но пък ми беше напълно достатъчно, че да направя няколко генерални заключения, с които с напредването на лекциите се научих да живея. Може би след половин година ще се появят фактори, които да ги оборят. Може пък да има такива, които да ги затвърдят. И със сигурност ще има нови заключения, които да добавя към този списък. Но днес ще се спра на:

Времето никога не е достатъчно

Общовалиден факт, който успях да потвърдя в контекста на ученето. До заключението стигнах през първата седмица на първи курс. Изведнъж лекциите започнаха да се трупат, а към тях и домашните, курсовите работи, бързите срещи за кафета с цел социализиране. Колкото повече задачи имаш, толкова по-бързо времето тече. И ако го осъзнаеш по-рано, започва да тече още по-бързо. Две на нула в полза на времето.

С това обаче осъзнах, че е ок понякога да не си на върха на to do списъка. Ок е от време на време да оставяш по една-две несвършени задачи за утре (испанското в мен се обажда), ок е да предпочетеш почивката пред това да учиш до 2 в името на довършена задача за четене по някоя дисциплина.

Академичен живот = Социален живот

Забавлявам се с уни меменцата във фб на тема "социален живот" също толкова, колкото и останалите студенти, които са вкусили от истината, която стои зад тях. Няма време, има за учене, т.н. Но Уни не е само учене. Всъщност е време за сериозно личностно развитие, създаване на приятелства и контакти, забавление. И не е честно тези неща да страдат за сметка на ученето по простата причина, че в един момент последствията се усещат и определено не са от най-приятните.

Красивото не винаги е практично

И тук визирам няколко неща: гримът и специалния тоалет за сутрешни лекции (колкото и да ми се иска да се снимам в учебна обстановка), високите обувки, дамските чанти, tumblr органайзерите за задачи, записки, а понякога и прекрасният дълъг маникюр. В университета приоритет има всичко практично.

Понякога няма да си добър във всичко

Отне ми време да надникна над негативната страна на този факт и да осъзная, че всъщност мога да използвам слабостите си в собствена полза.

Моментът, в който осъзнаеш, че не си най-добър, че не всичко ти се отдава супер лесно, че има хора, които умеят нещо по-добре от теб или че схващат десет пъти по-бързо, е доста потискащ, защото предразполага към самосъжаление, ако не друго. И демотивира. Става така, че започваш да наблюдаваш успехите на останалите и наум си повтаряш, че ти не можеш, не ти се получава, не, не, не... Но след това си даваш сметка, че всички тези, които успяват, могат да се превърнат в страшна мотивация да учиш повече, да ги настигнеш и след това да ги надминеш. Дълъг процес, труден път, но напълно постижим.

Airplane mode е най-добрият ти приятел!

На туитър, инстаграм, Фейсбук, на всичко, когато знаеш, че те натоварват понякога също толкова, колкото и обстоятелствата в реалния живот. Днес те са главният виновник за разсейването, бавенето на задачи, отлагането им дори. И понякога единственото решение се крие в спускащото се в горната част на телефона меню и има формата на самолетче.

За дните, в които решиш, че ще посетиш някой магазин

1. Буташ - вдигаш.

2. Не казваш на майка си/ приятеля си/ детето си/ който и да е придружител "Ооо, ми те ще си го вдигнат, нали затова работят тук".

3. Взимаш - връщаш на мястото му и не го оставяш на другия край на магазина.

4. След като ти кажат, че нещото, което искаш, го няма, не питай "Така ли?". Отговорът е да. Да, така. 

5. Не хвърляй парите си на касата. Ще ти хвърлят парите в отговор. Само дето не знаеш колко точен е този зад касата.

6. Книгата се казва "Гордост и предразсъдъци", а не "Истина или предизвикателство".

7. Не ровиш като къртица. 

8. Питаш дали има картички някъде другаде преди да платиш тази, която вече си избрал. 

9. Не дърпаш консултант за ръка/ ръкав/ друга част от тялото/униформата.

10 Не говориш на ти, когато ти се говори на Вие. Не сме на полето.

11. Не ходиш да питаш колега същото, което си попитал мен. Отговорът няма да бъде по-различен.

12. "Нямам дребни" не е опция, когато се виждат еднолевките и двулевките в ръката ти.

13. Определено не казвай "А само да ми покежете къде стои ---" в 21:57. 

14. Не говори по телефона, докато говориш с консултанта. 

15. Не очаквай консултантът да знае всичко на 100% (особено когато се намира в книжарница - не е чел всичко, не е възможно).

16. Бюрото за информация не е тук. 

17. Не, не можем да принтираме нищо от служебния ни принтер.

18. На поздрава "Добър ден/ Добър вечер" се отвръща със същото, а не с поглед ала "Ти що ми говориш, ма". 

19. Запазената стока е запазена стока и няма да ти бъде продадена, само защото се тръшкаш като петгодишно.

20. Не щракаш с пръсти на консултанта от другата страна на магазина. Причините са очевидни. 

21. Също така определено не чакаш той да стигне до теб. Консултатнът е там, за да консултира, а не за да слугува.

И още някакви такива работи...
:) 

Да направя задължително в Рим

Две седмици след завръщането ми от Рим аз все още съм под ефекта на величествения град, хората и атмосферата, с която ме обгърна. Не мога да престана да се връщам към красивите гледки, на които станах свидетел, към вълнението и нетърпението да продължа да откривам нови неща, да вървя и да запомням. Тайно отварям снимките на телефона си и си припомням цветовете и енергията на италианската столица. В този дух несъзнателно започнах да правя "класация" на нещата, които ме впечатлиха най-много и които бих повторила при всяко положение, когато пак ми се отдаде възможност да посетя Рим. И не говоря единствено за места. Днес искам да ви разкажа и за няколко дейности, не задължително свързани с конкретна забележителност или локация. Именно те ме накараха да установя тази странно силна и неочаквана връзка с града, който светкавично се превърна в топ дестинация и мечта.

Скитане по малките улички

Рим е известен с безкрайните площади, замъци, руини и фонтани, до които водят лабиринти от малки, тесни улички. Още на първия си ден там осъзнах, че именно те са пътят, преносно и буквално, до опознаването на културата и автентичния дух на полиса. Заради това с майка ми, моят другар в италианското приключение, взехме решението да вървим, вместо да използваме метро или автобуси. И без това всички забележителности се намираха на 20-25 минути от хотела ни. А за да стигнем до тях, ежедневно се гмурвахме в тези улички-светове, пълни с дупки и стръмнини, но и дом на всичко автентично, което така искахме да видим. Малки джелатерии и типични ресторанти с масички, изкарани на улицата. Видяхме архитектурни шедьоври, скрити между жилищни блокове, покрити с бръшляни и ярки цветя, цъфнали въпреки сезона, великолепни площади на края на някои тези улици, евтини магазини за сувенирчета и обичайните западноевропейски суперчета, в които продават вода за центове, а не за 2 евро. 

Винаги ще предпочитам този начин на придвижване пред градския транспорт на който и да е град. Едновременно спестявам пари от билетчета, виждам всичко, което hop on-hop off бусчето би ми спестило, а и минавам по средно 20 километра на ден, което успешно замества фитнес тренировката ми и ме кара да се чувствам една идея по-малко гузна заради изядените сладоледи и пици. 

Рим е Изкуство

Рим е огромен и пищен. Той е бял, зелен, златен, син. Шумен и забързан, винаги жив.

Зад всеки ъгъл крие величието на отминалите векове; грандиозни сгради с потъмнели от времето фасади, високи до небето дървета, шумолящи фонтани, огромни площади, разноцветни магазинчета за джелато и пица, традиционни ресторантчета на улици, по които се движат автомобили. Малките улички се вият и ти откриват нови миниатюрни светове, изпълнени с цветове и звуци от говор и музикални инструменти. 

Небето над Рим е точно онзи цвят celeste, който така обичам. И сякаш няма край. Само статуите на богове и императори могат да го стигнат. 

Рим пази в себе си много история. За империи, републики, гладиатори, победи, загуби, нации, пътници, идващи и отминаващи, някои оставащи. И никога нищо не е напълно ясно, независимо дали имаш travel guide или си прочел всяка възможна статия в интернет за местата, които посещаваш. Защото там всеки камък може би е бил част от майсторски направена арка или може би колона, някой замък, нещо... В Рим всичко е нещо. Всичко има предистория. Всичко е било важно. И всичко е понесло следите на отминаващото време.

Понякога може да бъде мръсен и изморителен. Кара те да се спираш в нищото за миг почивка, който използваш, за да погледнеш през някой светещ прозорец и за да осъзнаеш, че отвъд стените на мръсната сграда се крие дворец, галерия, изкуство картини, стотици години бои, мрамор, кристали, труд, красота, изящество, светлини. Времето никога не е достатъчно, за да видиш всичко. Цял живот не стига, за да забележиш всеки детайл, всяка извивка.

И не ти се тръгва от Рим. Мисълта, че искаш да останеш там завинаги, винаги минава през ума ти. Може да не обръщаш внимание, но е там. Сигурно е защото няма друго такова място на света. Или пък защото градът тайно те е обгърнал и те кани да останеш още мъничко, защото има още неща, които ще накарат очите ти да се насълзят от възхищение. Винаги има още.

Трите навика, които промениха живота ми

Вдъхновение за днешния пост получих от една ютубърка студентка по медицина, която в едно от видеата си говори за петте малки навика, променили живота ѝ (видеото можете да гледате, като кликнете тук). Докато тя изтъква неща, които реално можеш да включиш в рутината си - като упражнения и организация на времето - аз искам да ви разкажа за моите три навика на друго ниво, обхващащо по-скоро настройката ми към живота и случващото се наоколо. 

Години наред си повтарях, че както започне денят ми, така ще пробължи. В превод: ако нещо гадно и тъпо ми се случи сутринта, до вечерта ще съм в лошо настроение, светът ще ми е крив и най-вероятно точно на мен няма да ми върви. И всичко това, защото съм си разляла кафето, например, или съм изпуснала метрото. Грешно!  Истината е, че ние сме тези, които контролираме случващото се. Имаме силата да се събудим и да си кажем, че денят ще бъде страхотен, и,  следвайки тази мисъл, да не се поддаваме на лошите стечения на обстоятелствата. Силата на мисълта е нещо всемогъщо! Стига ни просто да решим, че всичко ще е прекрасно, и то наистина ще бъде, стига да съумеем да се абстрахираме от негативното и да се фокусираме върху положителното. 

Започнах да търся проблема само и единствено в себе си.

Не съм сигурна къде точно прочетох за това нещо и заради това не мога да цитирам правилно следното: когато започнеш да търсиш проблема в себе си, а не само да намираш извинения и вина в околните, тогава проблемът престава да съществува. Може би защото имаш пълната сила да го разрешиш, може би защото поемаш отговорност и вселената по някакъв начин ти прощава - не знам. Знам само, че е гениално. 

Никога не съм била от хората, които търсят оправдания и се опитват да се измъкнат от ситуация чрез глуповати извинения, но не мога да кажа, че не се е случвало. През последните месеци обаче наистина започнах да мисля за това с какво аз съм допринесла за някоя грешка, т.н. Започнах да се извинявам, когато осъзная вината си; започнах да търся усилено решение за подобряване; започнах да поемам отговорност и проумях, че се чувствам хиляда пъти по-добре и по-спокойна. И проблемът вече не е проблем, а урок от миналото, който ми помага в бъдещето.

От опит научих да не говоря за плановете си, а за споделям резултатите от труда си. Знам колко голямо може да бъде желанието да споделиш с този и онзи какво искаш да направиш, къде искаш да отидеш, какво искаш да постигнеш. Но след като го направиш се появява една тежест от това, че вече и друг очаква да види резултатите от тези "обещания" за успех. и така пътят към него става по-труден и опасен поради простата причина, че провалът винаги е опция, а с него идва и дозата срам от това, че си изрекъл големи думи, които в крайна сметка не са били изпълнени. 

Затова не говоря за нещата, които искам да постигна. Работя върху себе си, работя, за да изпълня мечтите си и за да почувствам удовлетворение, когато най-сетне мога да покажа на всички, че съм се справила успешно!

Бих се радвала да прочета кои са вашите златни правила или навици, които следвате, за да направите ежедневието си по-лесно и най-вече по-позитивно!