Първи стъпки в света на Сюзън Елизабет Филипс: "Идеалната половинка", "Избрах теб" и "Рай в Тексас" - Ревю

    През годините четене съм научила, че лошото настроение се лекува най-ефективно от чик-литите - онези страшни книги, които преди време посетител на книжарницата, в която работех, нарече "поезия за възрастни" и които продължават да провокират полемики под постове с красиви маникюри и полепнал по кожата пясък през летните месеци. Хубаво е да се отнасяме критично към литературата от всякакъв жанр, за да подобряваме предпочитанията си и да се възползваме от дидактическите възможности на този тип забавление, но без да забравяме, че в крайна сметка си е забавление. Романите на Сюзън Елизабет Филипс с техните шарени и провокативни корици, които едва ли някой би развявал гордо в метрото или автобуса, сякаш съществуват, за да напомнят на изписаните отгоре неща. 

    Във фокуса ми попадат три книги от поредицата "Чикаго старс", които се публикуват между 1994 и 2016 година (очаква се и нова през настоящата 2021 г.) и са преведени на български от изд. Ибис. Става въпрос за една от онези дълги, дълги поредици, които се развиват в една и съща вселена и споделят герои - главните от една част се появяват като второстепенни в друга, създавайки богат свят от образи и взаимно свързани събития, които обаче все пак могат да съществуват независими едни от други. Тук е моментът да спомена, че настоящото ревю съдържа спойлери за сюжетите на трите споменати книги. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл сив цвят. 

Книгите на месец април. Десет кратки ревюта

    До този момент новата година се оказва благосклонна към мен и читателските ми навици. Втори месец достигам рекордния брой прочетени заглавия, но не защото ме е подгонила спортна злоба и съм решила да се съревновавам с някого, а защото имам малко повече свободно време и възможност да седна и да прочета книга от корица до корица. Друг е въпросът на какви книги попадам. 

    През април имаше и много попадения, и много разочарования; намерих книги, които ми дадоха много храна за размисъл и станаха повод за чудесни разговори с приятели, с които се опитвахме да разгадаем скрити послния. Други пък разочароваха и ме отказаха от останалите произведения на автора. В общи линии, кртината е цветна и разнообразна. А заглавията са: 

"Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - Ревю

        Извън стените на лъскавите книжарници, пълни с нови, бляскави книги, чакащи своя звезден миг, съществува един безкраен свят на позабравени заглавия, сред които от време на време някой заблюден читател открива истинско съкровище. За мен това се оказа "Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - книга от около 300 страници, която от години стои на най-горния ред на библиотекатаа на нашите и търпеливо чака да бъде разлистена за първи път от има-няма 30 години, за да припомни една пленителна десетилетна сага.

    Историята повежда читателя на дълго пътешествие във времето в компанията на три поколения жени от едно семейство - Маги, Теди и Фов Люнел. През 20-те години на ХХ век незаконно родената Магали поема живота в свои ръце и пристига от провинцията в Париж, за да се прослави като един от най-добрите модели в културния център на Европа. Поразителната ѝ красота става поводът за срещата ѝ с Жулиен Мистрал - никому известен ексцентричен художник, решил да използва новодошлата като модел за следващото си произведение. Мистрал навлиза в ежедневието на Маги грубо и ненадейно и краткото им съжителство в малка и разхвърляна парижка квартира бележат както нейния собствен живот, така и живота на дъщеря ѝ Теди и внучка ѝ Фов години по-късно. Ако всички пътища водят до Рим, то пътищата на трите дами от рода Люнел неизбежно поемат в посока на Жулиен Мистрал. 

Пролетта досега. Размисли и снимки

    При всяко започване на публикация на по-ежедневна и лична тематика, се чувствам като развален грамофон. Дотолкова е издълбано в ума ми да регистрирам случващото се по света, че вече не съм сигурна дали мога да измисля не-клиширано и не-банално встъпление. Но се надявам да ми простите - колкото и да не ми се иска да го споменавам, пандемията намери начин да се вмъкне в живота ми и превърна първите няколко седмици от така очакваната пролет в нещо, което се надявам бъдещото ми аз да забрави възможно най-бързо. 

    Беше ми пределно ясно, че ще дойде моментът да се сблъскам лично с пандемията. Не очаквах обаче да е изневиделица (наивна мисъл - такива неща нито предупреждават, нито ти дават шанс за психическа настройка, така че да можеш да понесеш събитията по приличен начин), нито пък да отнеме възможността да стана пряк свидетел на всичко, за което вече от година копнея. 

Из Netflix мемоарите на една студентка в трети локдаун

    Резултатът от една година пандемия и три локдауна е следният: способността ми да се концентрирам върху каквото и да е за повече от 30 минути е безвъзвратно погубена. И това е лошо не само за академичната част от ежедневието ми, но и за времето за почивка, когато се предполага, че мога да си позволя да се отпусна пред телевизора и да гледам сериали от по 6-7 сезона със скоростта на първите посетители на хранителен магазин рано сутрин. Да, но комбинацията между това нещастно произведение на модерната чума се комбинира с абсолютната липса на наистина завладяващи филмови предложения и дава още по-тъжен резултат: скролване из всевъзможни социалки, без усещане за време и пространство. Също и липса на активност тук на пук на всички обещания и закани от началото на годината. *усмивчица*

    В кратките моменти на просветление и необяснимо желание да оставя телефона и да се съсредоточа върху някакъв сюжет (окей, окей, ако не уча, гледам тикток или тормозя котката, чета във всякакви формати, това е така) през изминалите месеци, случайно попаднах на няколко филма и сериала, които изпъкнаха на фона на наплива от заглавия.