„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия - Ревю

    Титлата "Най-добра книга в Гуудрийдс" със сигурност не се и доближава до някоя голяма и наистина значима награда за литературни постижения, но в читателския свят - особено когато става дума за популярна литература - е сигурен знак, че на дадена книга трябва да ѝ се обърне малко внимание. Особено ако отгоре ѝ е лепнат етикетът "Ужас", а заглавието съдържа "Готика".

    На пръв поглед "Мексиканска готика" от Силвия Морено-Гарсия е бижу - нещо, което да изложите на показ в библиотеката си заради красивата корица с приглушени, наситени, носещи идеята за безпокойство цветове. Успешно подклажда идеята за онова, което се крие в страниците. А то е потискаща атмосфера, загадъчни, неприятни герои, лъжи и тайни, болести и миризма на мухъл и цигари, която на моменти, докато четеш, можеш да се закълнеш, че усещаш и в реалността.
    След като получава загадъчно и притеснително писмо от братовчедка си Каталина, Наоми поема през страната към малко мексиканско градче, за да се опита да разбере на какво се дължи внезапният ѝ призив за помощ. Млада, красива, амбициозна - Ноеми е символ на процъфтяващия живот в столицата, на задаващата се еманципация и най-вече на търсенето на нови възможности. Затова сблъсъкът ѝ с реалността на Каталина я хваща в капана на кошмар. Силното чувство за отговорност на момичето и любопитството му към случващото се с братовчедката го задържат в имението на стара английска фамилия с аристократичен произход, сякаш замръзнала в миналото. Домът се руши, останали са малко и странни прислужници, а самите членове на семейството не демонстрират особено желание да осъвременят стила си на живот, начина, по който изкарват прехраната си, йерархията у дома и дори семейния лекар. За всеки един Дойл външните лица са врагове, включително Ноеми. Скоро след това лудостта, която сякаш витае из въздуха на величественото имение, покосява и самата нея.

Настоящото ревю съдържа важни части от сюжета. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всичк от вас, които все още не са чели "Мексиканска готика", но биха желали на прочетат публикацията!

„Споделеният апартамент“ от Бет О'Лиъри - Ревю

    Добре, представете си... представете си перфектната романтична история с нотки на комедия и конфликт, който хем да не излиза от рамките на допустимото, хем да подхранва желанието ви да видите главните герои заедно. „Споделеният апартамент“, драги, това е „Споделеният апартамент“ от Бет О'Лиъри.
    Бет О'Лиъри, изглежда, е съумяла да опише с думи върху белия мечтата на всяко едно момиче (пък и момче): да се запознае с човек, който да се влюби в характера и странностите му, преди дори да е зърнал външността му; помежду им да се изгради силна и здравословна връзка и в края на краищата двамата да осъзнаят, че въпреки спънките и собствените им страхове, най-сетне са срещнали Единствения.
    Тази идеална, приказна история споделят Тифани и Леон. При тях обаче не крайният резултат е важен, а обстоятелствата и пътят, който изминават индивидуално и заедно до него. Защото постепенното влюбване е резултат от това, че двамата делят едно и също легло месеци наред, без да се засекат нито един-единствен път. Докато Тифи спи, Леон се подвизава като медицински брат, а когато тя е на работа - той наваксва със съня от другата страна на споделеното легло в споделения им апартамен. Комуникацията помежду им протича чрез залепващи листчета на врати, маси, в джобове на дрехи, върху мивки, огледала и всяка друга повърхност, която някой от двамата намери за подходяща за поредната безобидна закачка. Уви, неволна грешка среща двама им въпреки уговорката всеки да пази самоличността си, а това подклажда интереса им един към друг. По-чести срещи, повече разговори очи в очи, повече споделеност - на апартамент, легло, преживявания и спомени, които неизбежно водят и до споделени чувства.

„Мълчанието на белия град“ от Ева Гарсия Саенс де Уртури - книгата и филмът

    Приключението ми в търсене на съвременни испански автори понякога е по-трудна задача, отколкото изглежда на пръв поглед. Особено ако реша да разчитам, че ще попадна на някой български превод. Последната ми спирка ме отведе до „Мълчанието на белия град“ (изд. „Изток-запад“) - първата част от крими трилогия на Ева Гарсия Саенс де Уртури (която в няколко онлайн книжарници е погрешно в графата „фентъзи“), чието действие се развива в по-малко позната част от Испания - Витория, Страната на Баските, откъдето е и самата авторка.

Ревюто съдържа важни части от сюжета на ромата - те ще бъдат отбелязаани в по-светъл цвят за тези от вас, които все още не са чели „Мълчанието на белия град“!

    Интригата в сюжета се заплита двадесет години преди основния период на действие: поредица от странни и трудно обясними убийства, привидно вдъхновени от местните фолклор, легенди и ритуали, започват да заливат иначе спокойната Витория. С известно разстояние между престъпленията, полицията открива двойки, поставени в точно определена поза и на възраст, винаги завършваща на 0 или 5. Обвинен е Тасио Ортис де Сарате - местен археолог и любимец на жителите на града, при това не от друг, а от собствения си брат близнак Игнасио. Уви, точно преди временното му освобождаване от затвора двадесет години по-късно, събитията започват да се повтарят: двойки убити на определената възраст, положени голи в ритуална поза и носещи сложни съставни фамилни имена, типични за конкретния регион, биват открити навръх важни празници. Със случая се заемат местният следовател Унай Лопес де Аяла и новопристигналата във Витория инспекторка Алба Диас де Салватиера, но без да си дават сметка колко назад във времето трябва да се върнат, за да сглобят парченцата от пъзела и да заловят ужасяващия престъпник, а може би и да оневинят несправедливо осъдения Тасио Ортис де Сарате.

„Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг - Ревю

    „Войната на маковете“, дебютният роман на Р. Ф. Куанг и първата част от едноименната трилогия, бих определила като фентъзи с мащабите на „Игра на тронове“ и магичността на „Хари Потър“, без да има очевидно общо и с двете поредици. Започва с големи обещания и в нито една страница не провокира и грам разочарование - независимо дали книгата е попаднала в ръцете на опитен фентъзи читател или новобранец в търсене на нещо епично, вълнуващо, магическо и леко плашещо.
    За да изгради основите на фабулата си, Ребека Куанг черпи вдъхновение от собствената си култура. Затова Империята - държавата, в която се разиграва по-голямата част от действието - и целият свят представляват плетеница от китайска митология, традиции и ценности, присъщи на някак универсална вселена, подобна на нашата собствена (макар и поредицата да се води high fantasy). Фундаментите ѝ се градят на войни, ксенофобия и дискриминация, личностни битки, предателства, религия и морални терзания - отражения на реалността, каквато я познаваме и днес. Всичко това, заедно с богатия исторически фон на събитията и всички предания и легенди, които в определен етап биват представени, карат фантастичния свят да придобие плашещо реални измерения.

Книгите на месец септември. Осем кратки ревюта

    Обичам в края на всеки месец да вляза в профила си в Goodreads и да видя, че всъщност съм прочела повече книги, отколкото съм предполагала. Септември мина светкавично и на моменти дните леко ми се сливаха - може би заради това бях останала с впечатление, че четенето ми е било доста по-неуспешно, отколкото беше през август. Това донякъде е така - скоро няма да ми се отдаде възможност да прочета повече от 15 книги в рамките на 30 дни, но... Осемте септемврийски заглавия все пак нито са малко, нито са (напълно) разочароващи!
    И при мен, както при много други читатели, настъпването на есента носи желание за по-сериозни романи, често криминални, мистерии, понякога даже хоръри. Затова започнах месеца с аудиокнига на автор, когото не бях чела до този момент: "Обвинена в убийство" от Марк Хименес, част втора от крими трилогията за Скот Фени. Не съм чела първата част, но не срещнах никакви проблеми с разбирането на историята или привикването към героите. Събития от книга 1 се споменават в "Обвинена в убийство", но отново - криминалният случай тук е различен и независим, и пряко засягащ адвокат Скот Пени. След раздялата със съпругата си, той живее с двете си дъщери и практикува по-скоро безвъзмездно професията си в името на справедливостта и честността. И така, докато не получава обаждане от Ребека, бившата, която е главен заподозрян в бруталното убийство на настоящия ѝ приятел.