Нашествие на монахини в метрото в София

Когато отворих черновата за този пост се замислих, че нещата, които искам да разкажа днес водят своето начало от снощи, някъде около полунощ, когато осъзнах, че закъснявам с връщането на книгите в библиотеката. А след това, че картата ми е изтекла. Тръшках се (буквално) по земята, опитвах се да презапиша книгите, рових се за разписанието с глоби и работно време на библиотеката... И се оказа, че днес, 31 юли, е последният им работен ден преди почивката.

И така сутринта станах в седем, заредена с енергия и доволна, че вън гърми и трещи, а дъждът се сипе като из ведро. Около девет поех към личната, за да ми провери мантуто, а след това гордо се запътих към метрото за разходка mо Славейков заедно със сестра ми. Вървяхме до Спортната палата, говорехме си, когато аз се заковах и с моя си типичен жест ударих длан в челото. ЗАЩОТО БЯХ ТРЪГНАЛА ДА СИ ВРЪЩАМ КНИГИТЕ, А ТЯХ БЯХ ОСТАВИЛА ВКЪЩИ. Което автоматично значеше да се върна до нас, да ги взема, да отида до Славейков, да вървя още два километра, да си взема метрото и отново у нас. Започнах да мисля за план, такси, някой да ми ги донесе. Междувременно със сестра ми си взехме най-гнусното кафе от Старбъкс, и да, има такова. Едно с гнусно желе и ил.

Все пак се прибрах, взех книгите и отново, крайно демотивирана, тръгнах към метрото. Докато стигна, тениската ми вече беше вир вода, все едно сутринта не бе гърмяло все едно Краят на Света идва. Влязох в метрото и две монахини привлякоха вниманието ми. Стояха си съвсем спокойно и чакаха метрото без дори да си говорят. От някакво уважение не ги изгледах с очи като понички и отклоних поглед, но бързият поглед ми стигна да отбележа, че са момичета като от филмите, страшно хубави и очевидно не монахини, не и по собствена воля. Качиха се в съседното вагонче (тупвам се по рамото за това, че не ги последвах), а аз забелязах през прозореца, че там вече имаше четири-пет други. На всяка от следващите четири спирки се качваха монахини по двойки, забили погледи в земята. С едно момче от

моето вагонче ту се споглеждахме, ту тях гледахме, чудейки се какво, по дяволите, се случва. Помислих си, че ще има масово клане. Беше подозрително, че се качват на едно и също място. Атака на метрото, някаква безвкусна шега, кражба, ала-бала. Междувременно пишех на сестра ми и майка ми (а майка ми беше просто като "слизай", "върви пеша", "пази си чантата"...). На станцията на Университета, където аз слизах, се качи и мъж в роба. Тръгнах към ескалаторите, обръщайки се назад, качих се, затвориха вратите, обърнах се и видях как групата монахини просто сваля дрехите си. До една останаха по къси потничета и наподобяващи-долни-гащи-къси-панталонки, и започнаха да танцуват. 

Не мога да ви опиша колко силно се изсмях, когато видях тази картинка. Нито пък погледите на пешеходците, когато ме видеха заливаща те от смях, докато обяснявам на майка ми и сестра ми по телефона на какво съм станала свидетел. 

В крайна сметка успях да преиздам картата си и не ме глобиха за закъснението, което е готината част от деня. Не намерих нищо измежду втора ръка книгите на площада. И се прибрах все едно съм се къпала в басейн. Но сега съм вкъщи и не планирам да мърдам следващия месец и половина, защото не, благодаря. И имам книга. Знаете ли, бях забравила какво е чувството да четеш книга бавно. Едновременно ми харесва и не. Приемам го за събиране на енергия за понеделник. Иии тук е момента, в който се сещам, че имам среща в понеделник. 

...

Хахаха, познайте как ще завърши този маратон за мен. 

Но да. Тези монахини ми изкараха ангелите. Надявам се скоро да се разбере точно за какво беше цялото представление, защото хората не се обличат така и не се събличат в метрото, за да танцуват, окей? 

July Wrap up and August TBR pile

Този месец сама се потупвам по рамото за изпълнението с прочетените книги - лятната ми почивка в началото на юли даде страшно силен старт, а маратонът, в който взех участие, завършr по също толкова блестяy начин.

За двете седмици извън София прочетох девет книги: "Друговремец" от Диана Габалдон (любима книга и любим съпътстващ сериал), "Всички наши места" от Дженифър Нивън - тук ще намерите ревю с подробно мнение за романа; "Възпламени ме" от Тахара Мафи (отново ревю тук), "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "Гераците" от Елин Пелин, "Рисунка за Айла" от Стефъни Пъркинс, "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир, "Красива тайна" от Кристина Лорън, и "Лесна" от Тамара Уебър.

Завърнах се вкъщи с мисълта, че до края на ваканцията ще скучая, веднага ще се окажа от книгите и така нататък, но тъкмо навреме се появи Week of Wisdom маратон. Всички седем дни от седмицата бяха тематични, като свободно избрах кои книги в определен жанр да прочета. Ето в този пост ще откриете седемте, които успешно завърших в периода понеделник-неделя.
Що се отнася до книгите, които планирам да прочета през предстоящия месец - не очаквам отново да надхвърля себе си с още 15 книги и за сега се надявам да завърша седемте книги, които съм избрала за Booktubeathon, или следващия маратон, в който ще участвам. Повече за него, а и за избраните четива, ще намерите в публикацията тук.

Girl online by Zoe Sugg - Ревю/Дискусия

Хората имат ужасния навик да съдят автоматично, само секунди след като разберат нещо, което не им се нрави. Това е общото между Зоуи Съг, която вие може би познавате много добре от YouTube, и героинята от първата ѝ книга "Girl online" - Пени.

Проблемът е, че не дълго след издаването на книгата стана ясно, че Зоуи не е я е написала съвсем сама, т.е. има ghostwriter. Не зная дали само идеята е нейна, а всичко останало е дело на друг човек, или е получила малко помощ като начинаещ писател без особен опит в тази сфера (освен нещата, които е писала сама за себе си и блога си). Много голяма част от читателите и почитателите ѝ обаче не останаха доволни от факта, че още в началото тази информация не е била споделена. Също че името ѝ се използва от издателството само заради финансова изгода.

Всичко това ми беше ясно много преди да се реша да прочета "Girl online", за добро или лошо. Очаквах разочарование, та толкова много хора бяха изказали негативно мнение. 

Но първите няколко глави привлякоха вниманието ми и много бързо историята на Пени ми стана много близка. 

Пени Портър е петнадесетгодишно момиче от Брайтън, което създава анонимен блог, в който споделя интересуващите я неща - от любимите си снимки до притеснителните паник атаки, които получава. След като родителите ѝ получават неочаквано предложение да организират сватба в Ню Йорк, те, заедно с Пени и нейния най-добър приятел Елиът, заминават за Голямата ябълка. Там момичето се среща с милия Ноа - симпатичен музикант, в който тя бързо намира утеха и упора.

Мисля, че Пени е героиня, в която много от читателите могат да намерят частичка от себе си - срамежливостта и несигурността ѝ между връстниците, паник атаките, проблемите в приятелството и любовта, а също ѝ блог хобито ѝ, което е моята най-близка допирна точка с нея. Почти всички, ако не всички, неща са добре познати от литературата днес, и макар че някои са твърдо против тези "клишета", като човек, който си пада по сладки и стоплящи истории, нямам нищо против.

В сравнение с останалите герои, Пени е единствената, която търпи коренна промяна по време на историята - от притеснително момиче става такова, което без проблем излива шейк в лицето на бившата си най-добра приятелка и си дава сметка, че понякога хората израстват нещата, с които са свикнали, и е по-добре да се откажат от тях.

За сметка на това частта с "но той криеше голяма тайна, която беше на път да съсипе връзката им" ме ядоса още докато четях резюмето. Ноа ми харесва като партньор за главната героиня заради непринуденото му държание. И ме грабва окончателно с обиколките на Ню Йорк и всички места, които показва на Пени. Обаче той е предвидим и дори без предварително проучване още с първите няколко страници в негово присъствие щях да се обзаложа, че нещо с този пич не е съвсем чисто. Да, нямаше да налучкам какво точно е, но все пак в подобна книга този елемент на сюжета е като по правило задължителен.

Елиът, най-добрият приятел на Пени, предизвика най-силни симпатии у мен. Той е пример за приятеля, от който се нуждае всеки един човек в реалния живот - отдаден, постоянен и подкрепящ, независимо от обстоятелствата (въпреки че в този случай има няколко изключения). Обичам хумора, с който разнообразява и лекотата, с която се отнася към дадени ситуации, много по-зряло от приятелката си.

“What went down well?” Mum asks, coming back to the table. “Nothing,” I say. “The Titanic,” Elliot says.”

Паник атаките са тема, която все по-често се засяга в книги за подрастващи/ тийнейджъри, но много пъти не е реалистично представена, защото повечето от писателите не са преминавали през всичките им фази сами. Зоуи обаче ги е преживявала, за това съм склонна да вярвам и да приема навътре описанията на книгата и страха на Пени, само защото идват от първоизточника. Обичам с каква лекота са представени (дори и в действителност темата да е наистина сериозна) и това, че Зоуи си дава свободата да говори за тях все по-често не само в книгата, но и в блога и ютуб канала. Когато не говорим за даден проблем това не значи, че той не съществува. Важно е темата да бъде обсъдена, за да може повече хора да се запознаят и да са на ясно, че винаги могат да намерят подкрепа и изход.

Всички казват, че Girl online е поредният опит на Зоуи Съг да изкара пари от известността, придобита в интернет. Също, че не заслужава да бъде публикувана и преиздавана, имайки в предвид колко други "по-добри" автори не успяват да го сторят със своите произведения. Но аз ще кажа, че всеки заслужава да бъде успешен по един или друг начин, а Зоуи е открила нейния и сега се възползва максимално от възможността. И дори името ѝ да бива използвано само за популярност (отново историята с ghostwriter-а), не може хората да пренебрегват същността на историята, която четат. Би ми се искало когато някой започва да чете книга да остави предразсъдъците си, да забрави чие име е написано на предната корица и да оцени думите на хартията, без да съди с каква цел са написани те. Съдържанието е по-важно от написаното отпред.

“Every time you post something online you have a choice. You can either make it something that adds to the happiness levels in the world—or you can make it something that takes away.”

Бележка: Книгата предстои да бъде издадена от издателство "Кръгозор", като се организира конкурс за снимка, която да присъства на корицата на българското издание. Ще се проведе през септември тази година. Тук можете да намерите клипа за състезанието, кликвайки тук ще посетите официалната фейсбук страница на Girl Online Bulgaria, и тук - за официалния български сайт.

Booktube-a-thon - информация и TBR

В момента съм на вълна "книжни маратони" и размазване на TBR купчинката от книги по рафтовете ми. Както може би знаете, миналата седмица участвах в "Week of Wisdom Readaton" и завърших тематичната седмица с пълен успех. Сега е ред на годишния книжен Booktubeathon. За тези от вас, които не знаят - това е събитие, което се организира в Youtube, но всеки е напълно свободен да участва, независимо дали има канал там, блог, инстаграм за книги или е просто читател. В рамките на седем дни се изпълняват седем различни предизвикателства, съпътствани от видео предизвикателства за booktube-ърите. 

Официалните дати, на които ще се проведе тазгодишният Booktube - а - thon са 3-9 август.

Тази година Bookdepository спонсорират книжния маратон, правейки намаление на всички книги, които можете да намерите тук, като при закупуването трябва да използвате следния код: BOOKTUBEATHON10. Повече информация ще получите тук.

А вчера излязоха и седемте предизвикателства, които участниците ще трябва да опитат за завършат. Разбира се, могат да се комбинират по начин, който би паснал на всеки индивидуално. 

Предизвикателствата са:

1// Да прочетеш книга със синьо на корицата 

2// Да прочетеш книга от автор, който има същата първа буква на фамилията като твоята 

3// Да прочетеш нечия любима книга

4// Да прочетеш последната книга, с която се сдоби 

5// Да прочетеш книга без да я оставяш 

6// Да прочетеш книга, която много си искал да прочетеш

7// Да прочетеш общо седем книги

Ако желаете да разберете повече за маратона, предизвикателствата, организаторите и правила, можете да разгледате канала в ютуб, също да гледате клипа за тази година.

Този път изборът ми на книги е труден, защото останаха доста малко непрочетени книги, а нямам особено желание да си купувам нови - в крайна сметка идеята на маратоните е да се изчистят всички чакащи книжки. Въпреки това намерих няколко подходящи, които ме карат да се вълнувам (няма смисъл да чета само за да има нещо). Възможно е да сменя някои по време на събитието.
• За първото предизвикателство избрах "Похитителят на мълнии"/"Пърси Джаксън и боговете на Олимп" от Рик Риърдън. Получих я още за рождения си ден. Ще я започна първа и ще рискувам забраната си за купувате на книги, която се отнася най-вече за поредици. От сега знам, че късметът няма да бъде на моя страна и ще се наложи да си купя и останалите части.
• Второто предизвикателство ще покрия с "Убийствена жега" от Ричард Касъл. Мислех най-сетне да прегледам "Нещата, на които не ни учат в училище", но не, благодаря.
• За любима чужда книга избрах "Тайният дневник на Лора Палмър" - една от любимите на майка ми. Обичам сериала и ми се иска да видя какво се съдържа в тази тънка книжчица.
• Агата Кристи е отговорът на "последната книга, с която се сдобих". С майка ми намерихме "Смъртта на мистър Морли" втора ръка вчера.
• Да прочета книга без да я оставям е сравнително трудно начинание, за това си мисля, че колкото по-кратка е тя, толкова по-лесно ще бъде изпълнението му. Ще чета "Куидичът през вековете".
• След панаирът на книгата в София прочетох първата част на "Death note" и оттогава търся време за втората част. Сега е шансът ми да се позабавлявам с нея.
• Последното предизвикателство гласи, че през тази седмица трябва да прочета седем книги, за това избрах една, която също от юни стои в списъка ми и чака да ѝ дам любов. "Окончателна директива" от Джеймс Дашнър - историята преди "Лабиринтът", ще бъде седмата книга за Booktubeathon - а. Тя също би могла да зачеркне предизвикателството за книга, която съм искала да прочета.
Всяка една книга покрива няколко предизвикателства, но ще разнищвам този въпрос в wrap up поста, с който ще се заема след края на Booktubeathon - а.
Общият брой на страниците на седемте планирани книги е 1664.

Week Of Wisdom Readathon 2015 Wrap up

С гордост мога да заявя, че завърших напълно успешно едноседмичния Week Of Wisdom маратон. Йей. 

Завърших всички седем тематични книги, някои по-рано, други - заплашително късно, но се справих с предизвикателството и сега списъкът ми с книги за четене намаля с цели седем заглавия - "Wallbanger", "Гондолата на времето", "Академия за вампири", "10 малки негърчета", "Girl online", "Кристал" и "Чичовци".

Признавам, че за първата книга, Wallbanger, използвах малка измама. Бях я започнала още в неделя заради пътя от морето към вкъщи, и за понеделник останаха нищо и никакви 40 страници за довършване. Не ми хареса, книгата въобще не беше за мен. Дадох ѝ две от пет (мисля) звезди, само защото от време на време някой от иначе крайно неадекватните герои казваше нещо яко и смешно и ми пооправяше настроението.

Заради това несъответствие на времето започнах "Гондолата на времето" късно вечерта в понеделник, прочитайки около 20-30 страници. След провала с първата книга, тази ми върна мотивацията за довършване на маратона. Обожавам Венеция, била съм там и да чета за местата, на които съм стъпвала, любимия ми Сан Марко и двореца на Дожите беше прекрасно изживяване. Като цяло книгата ми хареса, но все пак ѝ дадох 3 звездички. Главната героиня не ми беше приятна, както и Себастиано и невероятната любов, която се зароди помежду им. Има известна прилика с поредицата "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир, предимно в самото пътуване във времето. Тук причината ми хареса повече. 

Четири часа ми отне да прочета "Академия за вампири" в сряда, за да покрия предизвикателството за фентъзи. Чела съм първата книга от поредицата преди може би четири или пет години, гледала съм и филма, но въпреки това се насладих максимално на преживяването от препрочитането. И се надявам скоро да имам възможност да си взема и останалите части.

Четвъртък прочетох отново за втори път "10 малки негърчета" от Агата Кристи. В началото нямах особени спомени за книгата, към средата си спомних развръзката, без да съм сигурна кой точно беше организаторът на срещата на Негърския остров, и се вълнувах като първия път в края. Несъмнено Агата Кристи умее да борави с думите, създавайки неповторими и заплетени сюжети. Пет от пет звездички.

В петък прочетох първата си книга на английски (с нормални книжни размери) - Girl online от Зоуи Съг. Книгата ме изненада приятно, от издаването ѝ насам се изговориха много негативни неща, повече от позитивните, но аз наистина харесах дебютната книга на влогърката и ѝ дадох четири от пет звездички в goodreads. Може би ще напиша ревю/дискусия за нея, за да споделя мнението си за ghostwriter-а и самото съдържание на романа.

Съботното четене беше много близко до провал, тъй като се успах, после отидох на прожекция на "Хартиени градове", писах постове и си губих времето с пасианс. Започнах "Кристал" чак в шест, ръка за ръка с много мързел и мааалко нежелание да чета за втори път началото на книгата. Предният път бях стигнала до към 80 страница, но не помня защо я оставих. Обичам първата книга от поредицата, "Скай", втората не ми е толкова присърце, а тази ме разочарова. Имам чувството, че авторката използва шаблон, за да създава героите си, особено мъжките - малко агресивни, свръх красиви, защитнически настроени, все клишета от днешната младежка литература. В "Кристал" и главната героиня със същото име не ми хареса никак, имаше глупави реакции и логиката ѝ я подведе един милион пъти. Все пак дадох три от пет звездички в името на красивата Венеция (този маратон ще го прекръстя на Венеция-readaton) и Зед, който обичам, макар че участието му е мъничко.

И днес приключих с едно от задължителните произведения за училище - "Чичовци". И... ами, задължителна литература. След някой друг ден, когато успея да възприема прочетеното, несъмнено ще мога да изкажа мнението си.

Както казах, изключително доволна съм, че успях да завърша маратона успешно. Съмнявах се, че ще прочета седем книги, и си взимам няколко въображаеми точки заради факта, че започвах някои по-рано (предимно заради скука и малко съмнение, че мога да прочета книга за ден). Но да, това е доказателство, че подобни предизвикателства ме мотивират страшно много.
В следващите дни ще публикувам пост за следващия маратон, в който ще взема участие - booktubeathon. Излязоха всички предизвикателства, така че ще се постарая да събера цялата нужна информация за вас.