2023 година в няколко изречения

    Явно ще ми е навик към края на всяка година да правя по някоя неочаквана поява тук, колкото да ъпдейтна и може би само за себе си да напиша някой друг ред, с който след време да се върна назад във времето ей така, за спомен. 

    В представите ми този път е малко по-различно, защото, вярвате или не, 2023 година беше голямо мазало. Ама голямо. Представете си мазало като от някоя супер клиширана любовна книга с траги-комични елементи, която четете, докато се пляскате по челото отново и отново, и отново, и отново, понеже още на двадесетата страница започвате да се съмнявате в психическата стабилност на главната героиня. Драги, it is more than obvious that I am the main character and the mental stability is highly questionable. 

    Подробностите от големия цирк ще запазя засега, защото кой знае, някой ден от тях може да излезе някой приличен бестселър. Но пък нищо не ми пречи все пак да споделя нещо отгоре-отгоре, колкото да синтезирам и някои изводи, които направих за себе си през изминалите 12 (а всъщност и малко повече от 12) месеца. 

    Оказва се, че както ти започне годината, така си и продължава. Затова е хубаво да прецените с кого е окей да сте при отброяването на последните секунди до зарята. Моята започна с драма. И после още драма, скарване, нарушени обещания и разочарование, което от сегашна гледна точка е добре дошло, но тогава не ме накара да се почувствам кой знае колко хубаво. Единият извод вече го посочих: внимавайте с кого влизате в новата година. Вторият е: скъпи мои, каквото и да правите, няма да промените някого, ако му давате все повече любов и внимание. Всъщност не ви е и работа. Ditch the bitch в момента, в който ви покаже и минимален дисреспект (а какво остава да ви каже, че не сте достатъчни право в очите), и продължавайте напред, защото няма да оцени цялото старание и желание да му докажете, че заслужава нещо по-добро. В повечето случаи не го. Нищо даже не заслужава. 

   

Когато романите се превърнат в реалност

    Явно ми е писано веднъж на няколко години да изчезвам за по пет-шест месеца и след това да се появявам с дълги и твърде обяснителни постове, които, ако трябва да бъда напълно искрена с вас, играят ролята по-скоро на (не толкова личен) дневник, отколкото средство, чрез което да се оправдая за внезапното си изчезване.

    Има нещо хубаво и нещо лошо в цялата ситуация. Противно на инстинктите си, ще ви споделя първо хубавото: близо шестте месеца отсъствие от блога и инстаграма ми бяха почивката, от която се нуждаех отчаяно след защитата на дипломната ми работа и активното откъм четене последвало лято. В този ред на мисли, лошото нещо - поради една или друга причина за това изминало време четох срамно малко. Случи се така, че животът ме удари с пълна сила - работа, сметки, нови хора, а заради тях и подновен социален живот, който реших да приоритизирам поне докато не се наситя на социален контакт. Насищането все още не се е случило, но пък в процеса започнах да осъзнавам, че да, хубаво е да внасяш новости и да се отдаваш на моментните събития, да грабиш с шепи от нещата, които ти се случват, но не е добре, ако това е с цената на онези навици и хобита, които си считал за любими и за част от същността ти. Не казвам, че се отказах от моите любими, нито пък забравих за хора или всичко, което би ви дошло на ум. Въпросът е, че ги оставих на мноооого заден план. 

    Не съжалявам, не. Новостите, опитите и изживяванията, независимо дали техният резултат е положителен и отрицателен, винаги ще бъдат добре дошли. И, трябва да си призная, тези шест месеца всъщност бяха моят личен романтичен комедиен роман. Изведнъж животът ми се завъртя така, че започнах да живея в историите, които до онзи момент стигаха до мен само през страниците на романи. Това изобщо не е свършило, но явно стигнах до онази част от историята, в която главната героиня осъзнава, че не е нужно да губи същността си, за да се впише в контекста на новото си битие, прави стъпка назад, оглежда се, преценява, връща се към любимите си хобита и дори повече засилва чувството на удовлетворение. Именно това планирам да направя аз - да се завърна към себе си и да напомня на новите хора в живота си кой е човекът, с когото се срещнаха за първи път преди половин година. 

    
    Така че нека да кажем, че това е главната новогодишна цел за 2023 г. (честита нова година, предполагам!) - да продължа да живея като главната героиня от роман, но стараейки се да не губя чертите на второстепенната героиня, която се появява в някои по-нзначителни глави от живота на други хора (защото всички знаем, че второстепенните герои са по-забавни и често по-интересни от протагонистите, ахахаха!). Февруари е новият януари, драги мои. Заредете се с позитивна енергия, вярвайте, че предстоят само щастливи мигове, и не забравяйте, че вие и само вие сте способни да контролирате ходът на събитията. 

В капана на Пловдив

    Пръстите ме сърбяха да напиша „информативен“ пост, нещо като пътеводител с любимите ми места и дейности в Пловдив. Истината обаче е, че този потенциален списък би повторил абсолютно всеки друг guide в интернет. Ако искате да научите за готини хипстърски заведения, instagramable кътчета из града и задължителни културни паметници, по-добре пуснете някое пътешественическо видео на чужденци в Ютуб - установих, че в тях информацията е най-приятно поднесена. Толкова приятно, че след като изгледах няколко случайни предложения преди няколко дни, желанието да скоча в колата и да скитам из пловдивските улици с часове стана по-натрапчиво от желанието да не мръдна от дивана под климатика. 

„Затворен в теб“ от Йова Станкова - Ревю

    Между красивите твърди корици в кралско синьо на книгата, която ще ви представя днес, се таи история, изискваща от бъдещите си читатели да търсят скрити послания отвъд написаните с мастило. „Затворен в теб“ е вторият роман на Йова Станкова. В него авторката дава свобода на трагичната любов на главните си герои, като ги обрича да се борят за и един с друг от различни краища на Европа, докато се лутат в лабиринт от противоречиви емоции. 

    Малкото апартаментче в центъра на София, което обитават Дамян и Таня, е дом на любовта им. И така, докато недоимъкът и тежестите на реалността не намират начин да си проправят път във взаимоотношенията им, принуждавайки Дамян да избира между разклатената сигурност на родината и перспективата на чуждата страна, където може би ще успее да натрупа богатства за по-добър и уреден живот.

„Анатомия на един скандал“ от Сара Вон - Ревю

    Колкото и да не ни се ще да си го признаем, във всеки един от нас гори интерес към личния живот на околните. Огън, който започва да пламти яростно, когато на бял свят излезе информация, представяща ги в неблагоприятна светлина. Всичко скандално ни привлича, а в „Анатомия на един скандал“ Сара Вон ни дава всичко, за да задоволим воайорските си пориви - провинил се политик, объркана, но вярна съпруга, безскрупулен прокурор и жертва на престъпление, за което слушаме и четем твърде често. Все главни герои в сюжет, който хвърля светлина върху различните аспекти на съдебния процес както на правно ниво, така и на лично, защото именно там се разиграват най-скандалните ситуации. 
    Джеймс гради солидна политическа кариера рамо до рамо с министър-председателя на Обединеното кралство. Красив, чаровен и с добро образование, успехите му не са само професионални, но и семейни. Съпругата му Софи е всичко, което една публична личност би искала, а децата му са идеална добавка към идиличната картинка. Внезапно обвинение от негова колежка за изнасилване се превръща в силно земетресение в рая. Следват процеси, разпити, недоверие и помрачена слава, която поставя под въпрос бъдещето на Джеймс. И макар че Софи е готова да преглътне признанието, че й е изневерявал повече пъти, отколкото е редно да бъдат простени, увещанията, че е обвинен несправедливо, пораждат у Софи по-скоро съмнения, отколкото спокойствие. Чувството на безпокойство се засилва, когато в лицето на прокурора по делото, Кейт, Софи вижда бледи прилики с нейна стара позната от университета, за която не е чувала нищо от първата им година в университета.