събота, 3 октомври 2015 г.

Ревю - Защо и Как?

Откакто започнах да пиша книжни "ревюта", или както много предпочитат да ги наричат - "рецензии", често получавам въпроси, свързани с тях - защо ги пиша, как ги пиша, какъв е смисълът... Искам да обобщя отговорите си тук, с цел да изясня всичко, а може би да дам идеи и вдъхновение на някой да започне свой собствен блог за книги.

Пиша ревюта от много години, но ги публикувам в този блог от около една - да, в началото Stormy Garden беше моето лично убежище, съхраняващо постове, свързани с ежедневието ми и всякакви свързани неща. Преди това имах друг, посветен само и единствено на книгите, създаден през юли 2013 година. Отказах се от писането там, защото в този момент бях вглъбена в училище, исках да съм по-активна между съучениците си и да запомням тези важни моменти. В началото на 2015, обаче, реших, че не е удачно да споделям личния си живот и затова започнах с книгите - едно от най-добрите ми решения до сега.
Не много от приятелите ми четат, заради което не мога да обсъждам любимите си книги, да се радвам за герои и да плача за тях с някой, който няма да ме помисли за напълно откачена. Писането на ревюта е шанс да споделя мнението си с огромна аудитория, която може би ще се съгласи и ще сподели обратно чрез коментар. По този начин се срещнах с голяма група от прекрасни момичета с блогове, с които си пишем глупости ежедневно. 

Това изразяване на мнение в интернет пространството не е критически текст, не е създаден с цел да бъде такъв. Много пъти съм виждала въпроси по групи, гласящи "Четете ли ревюта в блогове? Те не са криитици". Разбира се, че авторът на ревютата не е критик. Той е човек, който има да каже нещо уникално за една книга, да я представи от страна, която друг читател може би не е видял, да отвори друга врата, през които да изплуват още от съкровищата на този художествен текст. Лично аз дори не е опитвам да създам нещо, което да бъде наречено критика. Целта ми е да разкажа повече за книга, която ми е харесала, с цел повече хора да се обърнат към нея, защото може би тя ще даде нещо и на тях.
Не пиша рецензии на всички книги, които чета, а предимно на тези, които ми харесват. Това е и причината да не виждате негативни ревюта в блога ми. Искам да държа блога позитивен и изпълнен със стойностни книги, а не такива, които са били загуба на време за мен. Мястото на негативните ревюта и рейтинг от една звездичка е в Goodreads страницата ми. 

Нещо, което много държа да отбележа, е, че в никакъв случай не поддържам този блог, за да получавам безплатни копия на книги от издателства. Когато започнах дори не знаех, че в България се случва това - arc-ове се раздават на американски блогъри и влогъри най-вече. За това първото съгласие, което получих, беше изненада за самата мен. 
Получавам книга, но това не значи, че задължително трябва да напиша хубаво ревю, за да я промотирам. Моята задача е да напиша изцяло честно ревю - да отбележа всичко, което ми е направило впечатление, за да може читателите на моя блог да решат сами дали би им харесала. А за да запазя частта с позитивното ревю, винаги се старая да избирам книги, за които съм почти сигурна, че ще ми харесат. До този момент ми се получава - имам прекрасни книги от издателства, с които едва ли някога ще се разделя.
Моят съвет към хората, които си правят блог, без да имат представа какво да правят с него, само за да получават безплатни книги - недейте. Не това е идеята на писането и споделянето на ревюта. Започнете да го правите от сърце, с огромно желание, а всичко друго ще се случи, когато му е времето.

Не мисля, че има правилен и грешен начин да се пише ревю. Опитвам се да се придържам към дадена структура всеки път, но винаги има нещо уникално. Единственото, което не одобрявам по егоистични причини, е преразказването на сюжета и включването на части от него, които би трябвало да са важни обрати. Всъщност едва ли има човек, който би се радвал да прочете най-голямата изненада от книгата в ревю, преди още да я е започнал. 
Самият процес за мен е сравнително труден, особено за книги, при които не съм си водила бележки и не съм отбелязвала цитати, по които да се водя. Отнема часове да скалъпя първите няколко изречения. Понякога чета тонове други ревюта, за да намеря вдъхновение и някой човек, чието мнение се доближава до моето. Разглеждам снимки, рисунки, цитати, публикации от рекламни сайтове, само и единствено, за да завърша ревюто осем часа след започването.

Писането на ревюта има много положителни страни и мисля, че ме е обогатило в много аспекти. Скоро няма да се откажа от това да споделям мнението си и да се опитвам да привлека някой млад читател към света на книгите. И искам да се обърна с молба към книжните блогъри, които четат това - оставете коментар с причината, поради която пишете ревюта, какво искате да постигнете чрез това. А ако желаете - напишете пост и предайте нататък! 

5 коментара:

  1. Много хубава тема! И аз не съм сигурна вече от колко време пиша ревюта/рецензии, честно казано май стана доста. От самото начало не съм била с мисълта за някаква изгода, просто исках да намеря голям кръг хора, с които мога да споделям мнението си и те съответно да ми изказват тяхното. Какво по-хубаво от това все пак? И тази след толкова време, аз продължавам да го правя, продължавам да пиша поради страстта си към книгите, която желая да споделя с всеки, който има желание да изслуша или прочете мнението ми. Книголюбителите не сме малък брой хора, книжните групи и страници за книги са самото доказателство за това. Едно послание от мен за всеки, който пише - правето го най-вече защото имате желанието, поради чистата си любов към книгите и не се предавайте лесно. Винаги се намират и отрицателни хора. Лично мога да потвърдя, че тези, които ви подкрепят са в пъти повече! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубав пост ,напълно го подкрепям. Блогът е място да изразиш себе си и да намериш хора с сродни интереси.Когато започнах не очаквах,че има още толкова много други хора в България,който пишат за книгите,за любовта си към четенето.Но се радвам ,че сгрешиш и още има такива ,който обичат да четат и до коментират с другите ,какво им и какво не им харесва.Аз искам да покажа на хората ,който твърдят ,че четенето те прави странен ,че не са прави.Книгата е един друг свят ,на който просто трябва да подадем ръка.

    ОтговорИзтриване
  3. Честно казано,не съм се замисляла,защо започнах да пиша ревюта.Дали защото исках да разбера дали мога да запиша мислите си за дадена книга или защото исках да споделя мнението си и да препоръчам съответната книга,все още не знам.Но знам,че така или иначе,писането на ревюта ме забавлява и ми носи голямо удоволствие.Особено в моментите когато не ми се събират мислите,за да го напиша хД

    ОтговорИзтриване
  4. Много приятна статия. Е, блогърите не са критици, както и повечето читатели. Смятам мнението на непрофесионални любители като мен за по-значимо!
    Аз също за своя блог избрах да го държа изцяло положителен - посещавам много места, но говоря само за любимите. Радвам се, че и ти си се спряла на тази "стратегия" за създаване на едно малко, позитивно онлайн пространство.
    Темата на поста много ми допада! Бих се радвала да предам нататък, когато събера малко повече блогърски опит, въпреки че пиша за пътувания, а не за книги!

    Успех :)
    Ева

    http://evamilano.eu/

    ОтговорИзтриване
  5. Засегнала си една прекрасна тема! Аз лично наскоро си направих блог, затова ми е по-лесно да споделя защо точно го направих. Чета от доста дълго време, и книгите за мен са нещо свещено, нещо уникално и прекрасно, което винаги ми помага. Гледам клипове за книги (booktube) от около година, и винаги ми е изглеждало изключително забавно, но понеже съм по-спокойна когато пиша, реших да се включа и аз в това общество чрез блог. Обичам да чета и пиша, и според мен да си водиш блог е едно доста добро занимание за усъвършенстване на самият себе си, навиците си, стилът си на писане и т.н. Не мога да кажа, че да имаш блог е лесно, това всеки го знае, но определено е забавно, и те научава на много! :)

    ОтговорИзтриване