Днес ще се отдалеча малко от обичания формат на ревюта, в който пиша, за да ви разкажа по-подробно и неангаржиращо за всеки един разказ от сборника "Летни дни и летни нощи". Реших, че ще е най-удобно да говоря за всеки веднага, след като го прочета, а не накрая да обобщавам всичко, правейки огромна каша.
Преди няколко години за първи път разбрах за съществуването на сборник под редакцията на Стефъни Пъркинс (My True Love Gave to Me) и, разбира се, веднага го пожелах. Събитията доведоха първо до прочитането на втория ѝ тематичен такъв. Основните теми, които обединяват дванадесетте автора, са любовта, интерпретирана по различни начини, и лятото. Само по себе си това е обещание за страшно приятно четене! Особено ако е някъде на слънчице. Но фактът, че е сборник, разделен грубо на 12, обърква картинката, защото със сигурност не всеки разказ ще е страхотен. Затова - ето какво имам да кажа в процеса на прочит:
Разказът, който е като въведение към целия сборник, е интересно подбран и обещаващ. Лий Бардуго не е сред любимите ми автори не защото не харесвам досега издадените ѝ книги, а защото съм чела само една от тях. В съзнанието ми "Създадена от дим и кост" е останала като страшно красива първа книга от трилогия, написана едновременно претенциозно и достъпно. Тя е измежду книгите с най-красиво фентъзи, които съм чела. А всичко това, взето заедно, се отнася и за краткия разказ на Бардуго. Макар и самата история да не ми се стори страшно впечатляваща, няма как да не пренебрегна интересния начин, по който е реализирана на хартия.
* Иии ден след публикуването (съответно няколко седмици след като прочетох разказа за първи път) Юли ми писа, че Лий Бардуго не е авторът на "Създадена от дим и кост", а на "Сянка и кост"... Няма да изтрия напълно вече написаното, защото когато го осъзнах ми стана безкрайно смешно, та нека и вие да се посмеете на мой гръб. Мнението ми обаче си остава напълно същото - "Глава, люспи, език, опашка" е прекрасен и (след като се разбра, че не съм чела нищо от Лий Бардуго) със сигурност няма да става "Сянка и кост" непрочетена! (Благодаря отново, Юли!)
* Иии ден след публикуването (съответно няколко седмици след като прочетох разказа за първи път) Юли ми писа, че Лий Бардуго не е авторът на "Създадена от дим и кост", а на "Сянка и кост"... Няма да изтрия напълно вече написаното, защото когато го осъзнах ми стана безкрайно смешно, та нека и вие да се посмеете на мой гръб. Мнението ми обаче си остава напълно същото - "Глава, люспи, език, опашка" е прекрасен и (след като се разбра, че не съм чела нищо от Лий Бардуго) със сигурност няма да става "Сянка и кост" непрочетена! (Благодаря отново, Юли!)
2. "Краят на любовта" от Нина Лакор - 5/5
Първият (надявам се не последният) LGBTQ+ разказ е щастие - това е най-точната дума, с която мога да го опиша. Обичам идеята, посланието, начинът, по който е интерпретирана темата, героите, обичам дори малките клишета, върху които се градят биографиите им. Силно се надявах да има включени еднополови двойки - щях да съм безкрайно ядосана, ако нямаше. Желанието ми се изпълни, при това в по-добре, отколкото си представях. Дължи се отчасти на превода. Иска ми се да вярвам, че той реално показва до голяма степен прекрасния стил на Нина Лакор.
Обожавам и двете книги на Либа Брей, които съм чела на български - "Кралици на красотата" и "Ясновидците". Разказът ѝ в "Летни дни и летни нощи" заслужава петте звездички, които му дадох, тъй като съчетава любимите ми елементи от двете книги - хумор и свръхестествено. И тя като Лий Бардуго не оставя силните си страни, за да се впусне в някоя сладникава история, а по-скоро изгражда нея около плашещите събития, прикрепени с препратки към поп културата и шегаджийски реплики. Много ми хареса!
4. "Нездрави условия" от Франческа Лия Блок - 1/5
"Нездрави условия" е първият разказ от сборника, който исках да прочета само и единствено, за да приключа. Още в началото се досетих, че Блок е планирала да интерпретира идеята за любовта по малко по-различен начин от останалите - представяйки я като нещо отровно, което невинаги има щастлив край. А след като го прочетох разбрах, че описаната история е реална и с цел да запази хората, тя е използвала инициалите им. От тези две неща със сигурност щеше да стане нещо перфектно, ако не беше стилът ѝ на писане. Бих го определила като твърде обикновен, сух, особено когато се отнася до диалози - тогава е дори глупав. Не ми хареса. Ще ми се някой ден да прочета същия разказ, но написан по коренно различен начин. Тогава може би ще се влюбя в него.
5. "След деветдесет минути завийте на север" от Стефъни Пъркинс - 5/5
Дори и да не бях чела нищо друго, написано от Стефъни Пъркинс, пак щях да дам на краткия ѝ романтичен разказ максимален брой звездички. Малко е странно за обяснение - ако започна, най-вероятно ще звуча много погълната от собствените си представи за любовта и взаимоотношенията.
Харесвам "След деветдесет минути завийте на север" не защото е страшно реалистичен, а защото е сладък, емоционален разказ, подкрепен от достатъчно предистория. Липсва любовта от пръв поглед - тя вече си е там, градена от героите в продължение на много време, само чакаща да бъде разпалена отново. Обичам стила (и превода) на Стефъни, защото е лесен за четене и последователен (в сравнение с тези на няколко от останалите досега прочетени автори) в разказа. Героите са напълно подходящи за обстановката и заслужаващи симпатиите на читателя. Петте звезди, които давам, не са същите като тези на "Последната съпротива в "Синегор"", защото оценявам двата разказа по сравнително различни скали, но въпреки това са напълно заслужени!
Започнах да чета разказа на Федерле по време на почивката ми на морето - теоретично най-доброто време за четене на любовни романи. И въпреки това единствения написан коментар на страницата след края му е "пълен минус". Не го дочетох - не харесах героите въпреки разнообразието. Според мен химия помежду им не съществува. Нямам идея какъв е краят, но нямам желание да избера. Засега за мен това е най-безинтересният разказ от сборника.
7. "Инерция" от Вероника Рот - 3/5
Последният път, когато четох нещо от Вероника Рот, беше преди около три години. "Дивергенти" все още е между най-най-любимите ми поредици и книги като цяло. Но не мога да кажа същото за краткия ѝ разказ тук. Хареса ми до някъде - самата идея, разгърната в малкия обем, е страхотна, същото се отнася и за героите. Всичко ми се стори много различно и оригинално в сравнение с произведенията на останалите истории. Причината да дам само две звездички и половина е разхвърляното съдържание - прескачането от спомен в реалност ми дойде малко повече, дори докато бях напълно съсредоточена в текста. Към леко негативното ми мнение се прибавя и незаслужено щастливия край, който прави целият разказ нереалистичен.
Хареса ми! Даже много!
Предполага се, че в разказ с подобен обем многото персонажи биха били натоварващи. Но тук въобще не е така! Самият подход в разказването на Джон Сковрон, този опит за комуникация с читателите допринася за лесното потъване в историята, запознанството с всички различни герои и вникването в полярните им стилове на живот. Оценявам високо хумора, забавните моменти и *спойлер!* обратът, който бих нарекла неочакван! *край на спойлера!* Тук-таме има някои миниатюрни детайли, които не ми харесват, но цялостното изпълнение заслужава дадената от мен оценка.
Още една история, която представя любовта не само като чувство между интимни партньори. Обичам героите на Бранди Колбърт и контрастът, който правят с тези от другите разкази. Минус обаче са всички други неща - затова и оценката ми е едва 2. Няма да запомня много от него. Може би ако някой ден отново прочета сборника ще се запитам дали изобщо някога съм чувала за "Късмет и довиждане" и чак в края ще се сетя каква е причината за черното петно в ума ми на мястото на заглавието. (А също и кратката, и малко злобна, забележка след края му на самата страница.)
Както Лий Бардуго, Касандра Клеър е решила да заложи на това, което умее най-добре - фентъзито. Много добре! Интересна завръзка и действие на оригинално, наситено на магия място. Дори и да беше решила да заложи на съвременно и реалистично развитие, излязло изпод нейните пръсти то пак щеше да е страхотно. Но именно такава история очаквах от нея - кратка, в която си личат всичките ѝ силни страни!
В сравнение книгите, писани от нея, които аз съм чела, тук стилът ѝ изглежда малко по-ангажиращ, личи си ясно развитието от "Град от кости". Но сравнението може би не е удачно, защото форматите на двете произведения са далеч от еднакви. Просто няма как да го отбележа - това е огромен плюс на фона на малкото неща, които бяха причина да отнема малко от общата оценка.
11. "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" от Дженифър Е. Смит - 4,5/5
Нямам представа каква е точната причина да отнема половин точка на краткия разказ на Смит. Нещо не ми позволява да напиша 5 вместо 4,5. Но това не ми пречи. Не пречи и на факта, че "Хиляда начина, по които всичко може да се обърка" е най-любимият ми разказ от сборника. Не заради мини обрата или нещо такова, а защото притежава по малко от всички вече прочетени такива - сладост, любов, искреност, чудесни герои, действие и пак сладост.
12. "Картата на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман- 3/5
Лев Гросман не ми е познат като име в съвременната литература, но в бъдеще със сигурност ще се интересувам от творчеството му. "Картата на мъничките съвършени неща" крие в себе си много светлина - идеята, от която е тръгнал авторът, ме зареди с много позитивизъм. И макар и да не разбрах някои елементи, които е употребил с цел да придаде малко повече триизмерност на героите си, много харесвам крайния резултат и мисля, че е напълно задоволителен финал на сборника.
След като прочетох всички разкази и ги оцених поотделно, мисля, че има няколко неща, които искам да обобщя, за да бъде мнението ми за целия сборник по-ясно.
Харесва ми! Както се очакваше - не се влюбих в абсолютно всички включени произведения, но това е напълно нормално при книгите, които са писани от сборен колектив. Някои истории ми се сториха глупави и скучни, а други - изпълнени с вълнение и емоции. Но това, което притежават всички, е оригиналност! Няма два разказа, които да представят Любовта по един и същи начин! Заради разнообразието от истории, герои, събития, разбиране на това що е любовта, видовете любов и т.н., обичам "Летни дни и летни нощи". Препоръчвам не само на всички романтични души, но и на тези от вас, четящи това, за които Любовта не е еднопланова и праволинейна, и не винаги е посветена на възлюбения.
(източник на снимки: google.com и https://bookswonders.com/)
Няма коментари:
Публикуване на коментар