Нова глава

Мечтите се сбъдват. Независимо от това дали са от онези, които наричаме просто желания, защото са прекалено малки и лесно изпълними, или онези големите, способни да преобърнат хода на събитията, да променят живота ти и да те запратят в нова посока. Сбъдват се, когато силно вярваш,че те ще станат реалност, и работиш, бориш се със зъби и нокти до постигане на целта.

Бих казала, че ми се ще някой да ми беше казал това преди две години, но не е така. Научих го сама. Падах, ставах, преследвах, постигнах. 

И днес получих писмо, че съм приета в университета, за който мечтая от пет години. Първо желание, най-желана специалност. Получих това, което последните две години беше причина да стоя до три през нощта и да препрочитам учебници. Заради него се явих на сума ти изпити, заради него препрочитах сайтове отново и отново, тичах по посолства, превеждах, звънях 100 пъти до другия край на Европа и впрягах цялата си граматика, за да се обяснявам посредством отвратителна връзка на испанско-каталунско-английски.

Затворих тази глава от живота си. Вече не съм гимназистка и не тръпна в очакване да излязат класиранията за университетите. Най-сетне мога да се нарека студентка но политически науки и администрация в Universitat de Barcelona - следващите (най-малко) четири години от живота ми.

Предстоят много промени в личния ми живот и на чело на тях стои преместването ми на другия край на континента, както можете да се досетите. Развълнувана съм, но и малко притеснена, да оставя всичко, което познавам, за да тръгна след една мечта. Но повече клоня към първото. Можете ли да си представите колко нови неща ми предстоят? Първият ми самостоятелен дом, университет, нови приятели, friday night clubbing, концерти, лекции, свързани с неща, които наистина ме интересуват. Филийки със зелени домати, истинско мохито на плажа на Барселона. За първи път ще живея на морето! Може би ще си имам колело. И ще трябва да си пера сама дрехите. И да си зареждам картата за градски транспорт. Също да пазарувам като зрял, пораснал човек, да знам как се пуска пералнята и, боже опази, да си плащам сметките. Сама.

Искам промените от личния ми живот да са съпроводени от промени тук, в Stormy Garden.

Струва ми се, че напоследък много книжни блогъри взимат решението да внесат разнообразие в блоговете си, като включат разнообразни теми, свързани с ежедневието. С риск да стана част от масата и да се изгубя някъде между всички останали, искам да сторя същото. Не напълно да изоставя писането за книгите, които съм прочела, но да го оставя по-скоро на заден план. Пише ми се за всичко - от пътувания до храна, ежедневни постове и дори информативни, които да послужат на бъдещи кандидат-студенти, например. (Тази идея конкретно ми се върти в ума от известно време. Дълго време се ровех по различни сайтове, за да намеря нужната за кандидатстването информация. Такава няма. И като човек, който знае колко е трудно да се опитваш да разбереш километрични тестове на непонятен език - каталунски - ми се ще да улесня тези след мен, като предоставя поне мъъъничко информация, която би била от помощ. Идеята подлежи на развитие, надявам се да види бял свят, дори и много от вас да не ви интересува конкретно кандидатстването в испански университети.)

Ще започна бавно, без каквито и да било претенции да правя "велики" неща. Ще се забавлявам и ще разчитам, че поне малко от вас, читателите на книжния ми блог, ще останат, ще ме четат, ще бъдат част от приключението, което ми предстои. Истината е, че сама не съм сигурна какво точно е то. Не бързам особено да разбера - ще се наслаждавам на абсолютно всичко, което се изправи пред пътя ми, ще го превръщам в положителна емоция и, доколкото ми е възможно, ще я предавам тук. Какво ще кажете? :)