Да, досетихте се: това е задължителният пост тип "сесията свърши". Вече несъмнено е традиция да пиша по един такъв, когато най-накрая имам правото да дишам, без да се притеснявам за това колко имам да уча за някой предстоящ изпит.
Четвъртата ми сесия в университета мина с успех и вече почти официално съм трети курс. Чувството - на блаженство, спокойство и щастие. Втори курс беше тежък - на много моменти ми се искаше да захвърля всичко, неведнъж се питах дали изобщо ми харесва и струва ли си да влагам толкова много усилия в нещо, което не винаги ме прави щастлива. С две думи - годината не мина без перипети. Резултатът обаче се оказа сполучлив - сесията мина много повече от добре и ми върна мотивацията за следващата година. Но преди това: почивка.
Обожавам началото на лятото - първите няколко дни на тотален мързел, спане до късно, въртене из леглото, сериали, излизания и абсолютна почивка. Наслаждавам се на моментите, в които просто не знам какво да правя със себе си, но не е нужно да знам - времето е пред мен и за първи път от много време никой не очаква да спазвам срокове, да предавам домашни или да решавам задачи.
Тежките два семестъра ме накараха още след последния изпит да си изясня отговора на един конкретен въпрос: на какво искам да посветя лятото си. Въпросният отговор се оказа лесен: ще почивам и ще правя само неща, които ме карат да се чувствам щастлива, без компромиси.
И така, след това заключение и няколко видеа на тема "Post exam glow up" се заех за работа. Скоростно прибрах учебните материали дълбоко под леглото, подредих бюрото си и го натрупах с първите книги, които искам да прочета през следващите дни. Привечер си направих домашно спа: озаряваща маска за лице, дълъг душ, педикюр в цикламено розово. Последва посещение при маникюристката ми и прелестен, летен маникюр, който не искам да сменям никога. Междувременно отметнах 2 заглавия от вече споменатите книги и изпих няколко чаши от най-вкусното кафе, което някога съм си правила сама. Сега предстои и час при фризьор. И днес наистина се усещам, все едно блестя.
Нещо подобно ще представляват следващите три месеца. Предстоят няколко вълнения, разбира се - след няколко дни е концертът на Малума, който очаквам с нетърпение, а през август ще посетя два града, за които мечтая от цяла вечност. Някъде между двете може би ще има кратък престой на любимото море - това подлежи на обсъждане. Предстои и яко сглобяване на мебели. Най-вече се вълнувам за срещи с разни хора, с които искам да прекарам колкото се може повече време. Не държа постоянно да се движа на бързи обороти, напротив - искам да имам повече време за мързеливи утрини и следобеди на балкона с книги на новия ми абсолютен любимец Стивън Кинг, искам пикници, време за откриване на нова музика, готини сериали и писане в блога.
Все още не съм сигурна на какво искам да посветя блога си през лятото на 2019-та. Както може би знаете, през годините той е минавал през много трансформации - бил е "дневник", книжен блок, а след това и нещо близо до лайфстайл. Не мога да открия баланса в тематиката, с който да задоволя колкото се може повече от читателите си. Затова и повече клоня към следното решение на този "проблем": няма да се ограничавам до даден тип публикации (както винаги). Някои седмици ще е пълно с книжни ревюта, други - ще има само "лични" разговори и размишления, а понякога пък ще пропускам. В края на краищата няма кой знае колко голямо значение.
Нека просто това лято бъде отдих, вдъхновение, желание за творене, време за усъвършенстване събиране на много витамин D! Весела почивка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар