Росток, Германия - малкият рай на Балтийско море

Обикновено всичките ми пътувания започват с някаква дълбока предистория, свързана с планове, обещания и дълги копнежи по някоя дестинация. И от сега ви казвам, че нямате късмет и отново ще ви се наложи да четете, защото пътуването ми до Германия не е лишено от нея. Съществува обаче доста голяма разлика, която днес споменавам с известен срам, тъй като определям старите си идеи като наивни и до известна степен глупави, незаслужено негативни и неоправдани, както се оказа преди по-малко от месец, когато за първи път стъпих на немска земя.

Radio Silence от Alice Oseman - ревю

      Доскоро завиждах на хората, които казваха, че са намерили книжен герой, който до голяма степен да прилича на самите тях. Не говоря за прилики в предполагаемата негова външност, а в говора, поведението и дори начина му на мислене. И не че съм се нуждаела спешно от такъв персонаж в живота си. Търсех го, да, опитвах се да припозная себе си в много герои, но винаги нещо се различаваше, нещо бягаше и не достигаше. Докато не започнах да чета историята на Alice Oseman за любимите ми Алед и Франсис - книжната ми двойничка.

      Няма да се изненадам, ако неведнъж сте чували заглавието на Radio Silence - през последната половин година заслужено си спечели титлата "любим YA роман" на много популярни и набиращи скорост ютубъри и книжни блогъри. Казвам "заслужено", защото огромна част от хората, които я коментират, споделят много от позитивните мнения, които и аз днес ще представя пред вас. За да ви разкажа най-аргументирано за книгата и мнението си, а и за да угодя на собственото си желание да говоря за новото си любимо четиво, ревюто ще съдържа спойлери, които ще бъдат маркирани с по-светъл цвят на шрифта, за да може и тези от вас, които все още не са чели Radio Silence, да се запознаят със сюжета и основните й позитиви.

Paris, mon Amour

     Планирането на двойно пътуване не е чак толкова сложно, колкото хората си представят. Изисква прецизно пресмятане, работа с календар, доста ровене из сайтове и една идея повече увереност от обикновено - това са основните изисквания най-вече за хващането на правилните превозни средства, ориентирането в повече от един непознати градове, а също и чуването на алармата в четири сутринта! (Познайте кое се оказа предизвикателство за мен...)

      Когато стресът покрай хващането на правилното метро, влак и самолет, пренасянето на целия багаж без забравени елементи в хотелската стая и ориентирането в новата дестинация бъде преодоляно, започва на повърхността да изплува чувството на екстаз. Екстаз от това, че си се справил с всички сложнотии по минаването през чужда граница; че си успял да се намериш в град, където хората не говорят език, който ти знаеш; и най-вече че ти предстоят няколко дни по красиви и грандиозни улици на някой забележителен полис. В моя случай това беше великолепният Париж.

       Техническите подробности покрай пътуването ми от Лондон до Париж (което споменах в поста за пътуването ми до столицата на Обединеното кралство) не са от особено значение. Премина безпроблемно и лесно, пък и не съм първата, която го прави това упражнение. Хванахме влак от лондонската гара St. Pancras в седем часа сутринта и след два-три часа път пристигнахме на Gare du Nord в Париж. 

Грижа за кожата през лятото и есента + Nivea #DaretoWOWandCARE

       Обичам безобразно много процедурите за грижа за кожата не само защото няма нищо по-хубаво от това да полагаш грижа за себе си, но и защото през тези 15-20 минути сутрин и след дълъг душ вечер се чувствам себе си. А напоследък отчаяно се нужда от подобни малки рутини, които да ми напомнят от какво се нуждая всъщност. 

      Въпреки това, с козметични продукти конкретно за лице не смея да си играя кой знае колко. Кожата ми е нормална към смесена - проблемна е Т-зоната, а заедно с това забелязвам, че порите ми се запушват сравнително лесно. Често това е провокирано от различни кремове, които излизат от категорията на "медицинската" по-изчистена козметика. 

      Това лято не излязох далеч от зоната си на комфорт в това отношение. И все пак намерих няколко продукта, които паснаха перфектно към рутината ми, харесаха се на кожата ми и си запазиха почетно място в списъка за повторно купуване в бъдеще. 

Грижа за лицето

       "Колкото по-малко, толкова по-добре" е мотото ми що се отнася до продуктите, които слагам върху лицето си. Не обичам да прекалявам нито с честотата им, нито с количеството. И попаденията ми са:

Нашето малко лондонско приключение

“I travel continuously, and I see many cities, but there is nowhere like London.”

– Norman Foster

       В представите ми Лондон винаги е бил само една недостижима мечта. Зароди се още преди 8-9 години, когато започнах да слушам повече великобритански изпълнители (т.е. предимно One Direction) и културата на страната стана част от ежедневието ми. Гледах снимки и четях статии за места, които в онзи момент ми се струваха твърде далечни и непосилни за възможностите ми. Дълго време в историите, които пишех тогава, описвах мостове, площади, малки улички и заведения, намерени някъде из въпросните снимки, но може би несъответстващи на реалността. 

       Случи се така, че вече не са само мечти и мъгляви представи, а съвсем реални спомени, направени по местата, които някога само героите ми посещаваха. И се оказаха по-красиви, отколкото очаквах!