четвъртък, 5 декември 2019 г.

Любими места в предпразничен Берлин

         Мястото на Берлин в списъците с най-интересните и привлекателни градове в Европа не е никак случайно. Културен център, сърце на съвременната история и дом на хора от всички краища на света - множеството лица на втория най-посещаван град на Стария континент привличат вниманието на всеки тип турист и го карат да се влюби от пръв поглед в смесицата от стилове, респектиращата обстановка и дори типичната за мястото сивота.
         Германската столица е място, на което отиваш, за да си дадеш сметка за значението на живота в по-широк план. Както знаете, първата половина на миналия век играе гравната роля на политическата сцена. Разбира се, свързваме я на първо място с Втората световна война, която е може би най-значимото историческо събитие от актуалната история, последствия от която продължават да имат огромно влияние до ден днешен. Германия се превръща в символ на терор и насилие, а жестокостите от концлагерите, горенето на книги, разбиването на магазини, издигането на стени между членовете на семейства продължава да бъде любима тема на много писатели, които отново и отново вдъхват живот на тъмната немска история.

неделя, 1 декември 2019 г.

Have yourself a merry little December

"ВЕСЕЛА КОЛЕДА" 
        - така започнах деня си тази сутрин: със съобщение до всички приятели, за да им честитя началото на може би втория ми любим месец през годината: декември.
         Защото Коледа не е един-единствен ден. Тя е духът, който витае наоколо, който ни зарежда с положителна емоция, който ни кара да се вълнуваме за малките мигове в ежедневието, когато най-накрая можем да се откъснем от задълженията, за да украсим дома си, например.
           Коледа е миризмата на печени сладки или току-що обелени мандаринки. Тя е дебелият, пухкав шал, летувал в някой запечатан плик в гардероба. Тя е украсата из града, блещукащите витрини на магазините, тематичните напитки в кафенетата. Тя е удобните пантофки, шарените чорапи и "грозните" пуловери, които сами напълно доброволно си взимаме. Коледа е бързите разходки в студа, хлъзгането по заледените тротоари, понякога дори и задръстванията - приемливи само и единствено ако вали пухкав снежец. Но е и дните, в които можем да се сгушим вкъщи за сутрешно кафе без да трябва да се притесняваме дали закъсняваме за среща; вечерите, в които по някоя от телевизиите са пуснали любимия ни филм и въпреки че е с отвратителен дублаж, ние го гледаме покорно и се смеем на всички шеги, на които сме се смели и миналата година. 
           Коледа е всички нови рецепти, които искаме да пробваме; тя е вино и канелени рулца; тя е брокат от топки за елха по пръстите, изпопадали иглички по килима, даже и отдавна изгорели лампички, които ни е жал да изхвърлим. Да не говорим за джинджифиловата къщичка, която всяка година си взимаме с огромно желание, но едвам построяваме, защото не спира да се отлепва! 
          Коледа обаче на първо място е онова велико желание за топлина у дома, на работа, на лекции в училище; за време с любимите хора - независимо дали ги виждаме всеки ден, или с нетърпение очакваме деня на завръщането им. Тя е всички срещи, вълнуващи планове и дълго планирани подаръци, които изглеждат толкова незначителни на фона на миговете в компанията на тези хора.
          Направете последния декември от това десетилетие незабравим. Изпълнете колкото се може повече желания от тазгодишните си списъци, дайте шанс на нови преживявания, не отлагайте това да пишете на някой приятел, с когото сте изгубили връзка. И не позволявайте на негативното от деня да помрачава настроението ви - животът е достатъчно гаден, че сами да си предизвикваме допълнителни негативни емоции. Пийте вино и горещ шоколад, хапвайте без да го мислите кой знае колко, ценете и се наслаждавайте на всяко едно нещо, което имате! Бъдете щастливи!
           И определено хвърляйте по едно око на Stormy Garden, защото Блогмас тази година може би ще просъществува! Обичайният ми номер е на всеки първи декември да се сещам, че не съм планирала нито една тема за постове, но и че имам огромно желание да пиша. Затова, без да си даваме каквито и да било обещания, само си споменаваме, че постове все пак ще има - ще бъдат позитивни, разнообразни и от време на време искрено празнични. Пък каквото стане - стане!
            Това, за което ви моля днес, е в коментар да оставите линк към блога си, ако също ще се включите в Блогмас тази година! А дори да не е вашият собствен блог - споделете го! Ще се радвам страшно много да чета публикациите ви и да намирам ново вдъхновение!
             И отново - забавлявайте се и търсете красивото винаги и навсякъде! Честит декември! 

петък, 29 ноември 2019 г.

"Къде си, Аляска?" - книгата и сериалът

      Рядко ми се налага да говоря за първите си години като активен читател, тоест за периода между 2012 и 2015 година, когато огромна част от джобните ми биваха заделяни за случайни обиколки из книжарници, а книжният ми блог беше в своя апогей и нови статии имаше всяка седмица по няколко. Но пък когато ми се наложи, не пропускам да спомена името на Джон Грийн сред тези на авторите, начертали границите на читателските ми интереси и оформили вкусовете, които имам и до ден днешен. "Вината в нашите звезди", разбира се, беше върхът на върховете, но всеки един от нас си имаше и друга любима от творчеството на Джон Грийн - я "Хартиени градове", я "Множество Катрини". "Къде си, Аляска?" не излизаше от личната ми класация, но по онова време, през 2014г., когато я прочетох за първи път, със сигурност не заемаше една от челните позиции. Беше ми харесала, да, но не помня да съм изпитвала кой знае колко голяма обич към историята или персонажите. 
  

петък, 22 ноември 2019 г.

Росток, Германия - малкият рай на Балтийско море

Обикновено всичките ми пътувания започват с някаква дълбока предистория, свързана с планове, обещания и дълги копнежи по някоя дестинация. И от сега ви казвам, че нямате късмет и отново ще ви се наложи да четете, защото пътуването ми до Германия не е лишено от нея. Съществува обаче доста голяма разлика, която днес споменавам с известен срам, тъй като определям старите си идеи като наивни и до известна степен глупави, незаслужено негативни и неоправдани, както се оказа преди по-малко от месец, когато за първи път стъпих на немска земя.


вторник, 22 октомври 2019 г.

Radio Silence от Alice Oseman - ревю

      Доскоро завиждах на хората, които казваха, че са намерили книжен герой, който до голяма степен да прилича на самите тях. Не говоря за прилики в предполагаемата негова външност, а в говора, поведението и дори начина му на мислене. И не че съм се нуждаела спешно от такъв персонаж в живота си. Търсех го, да, опитвах се да припозная себе си в много герои, но винаги нещо се различаваше, нещо бягаше и не достигаше. Докато не започнах да чета историята на Alice Oseman за любимите ми Алед и Франсис - книжната ми двойничка.
      Няма да се изненадам, ако неведнъж сте чували заглавието на Radio Silence - през последната половин година заслужено си спечели титлата "любим YA роман" на много популярни и набиращи скорост ютубъри и книжни блогъри. Казвам "заслужено", защото огромна част от хората, които я коментират, споделят много от позитивните мнения, които и аз днес ще представя пред вас. За да ви разкажа най-аргументирано за книгата и мнението си, а и за да угодя на собственото си желание да говоря за новото си любимо четиво, ревюто ще съдържа спойлери, които ще бъдат маркирани с по-светъл цвят на шрифта, за да може и тези от вас, които все още не са чели Radio Silence, да се запознаят със сюжета и основните й позитиви.
https://spacezeros.tumblr.com/