Reading slumps и книжни цели за 2020г.

      Средата на март може би не е най-удачният момент за изясняване на книжните цели, признавам, и въпреки това новооткритата свобода (от по-малкия брой лекции и не толкова голямото количество домашни) ме вдъхнови да направя кратък списък с книги, които бих искала да прочета в рамките на настоящата година. Става дума за шест заглавия, някои от които ще провокират въпроса "Ама как така още не си го чела!?". Много от тях са горещи препоръки от близки хора, а други - случайни попадения, привлекли вниманието ми я с красивата си корица, я в някое видео на книжна тематика в ютуб. 

       Така или иначе съвсем скоро излязох от книжна дупка, по-позната като reading slump (при това благодарение на задължителната ми литература от университета!). След една-две години четене на минимален брой книги, повечето от които към днешна дата помня бегло, най-накрая желанието ми да се ровя из рафтчетата на книжарниците върви рамо до рамо с желанието да оставя всичките си джобни там. Рядко възпирам тези емоционални пориви от страх да не се завърна към предишното състояние и за забравя защо литературата винаги е била и трябва да продължи да бъде огромна част от ежедневието ми, оръжие в битката срещу света и най-верен приятел в миговете, когато единственото, от което се нуждая, е някоя вълнуваща история. 

"Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис - ревю

       Испанците много обичат да пишат и да говорят за диктатурата на Франсиско Франко. Днес тя продължава да бъде една от основните теми на голяма част от литературата на автори от всички области на страната. "Фонтани на мълчанието" пък има потенциала да мине за поредния роман за универсалните човешки трагедии - за тежките моменти, през които е минавал всеки народ в различни моменти от съществуването си, и за личните драми, които понякога изглеждат по-безнадеждни от надвисналото над всички зло. Качествата на авторката, солидното проучване и събирането на безброй разкази на хора, живели по времето на Франко, които тя съумява да предаде чрез героите си, го отдалечават от посредствеността и го превръщат в универсален пример за стойностна литература и доказателство, че не само от учебниците по история можеш да научиш много за различни важни периоди от миналото ни.

"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон - ревю

        Намираме се в Барселона след Гражданската война. Градът е сив, притихнал, пълен със спотайващи се фигури и сенки. Топлината на вечно гостоприемното място сякаш се е изпарила. Обстановката в каталунската столица отразява емоциите на Даниел - момченце на десет години, което за първи път пристъпва прага на Гробището на забравените книги заедно с баща си. Сред хилядите различни заглавия той намира "Сянката на вятъра" от Хулиан Каракс. И се влюбва във всеки един аспект от новата си любима книга. Чете я на Клара, момичето, в което е влюбено, прелиства отново и отново страниците й, пази я като очите си, но едновременно с това започва да изпитва интерес към загадъчната фигура на нейния автор. Хулиан Каракс - младеж от Барселона, който е заминал да живее в Париж с майка си, издал е няколко романа, но след това е загинал в дуел. Търсенето на повече информация се задълбочава, когато на хоризонта се появява мистериозният и безлик Лаин Кубер - мъж с името на дявола от "Сянката на вятъра", чиято единствена мисия е да намери всяко едно останало копие от книгите на Каракс, за да ги унищожи. А след срещата му с Даниел, главната цел на момчето е една - да разбере какво се е случило с Хулиан Каракс и защо Лаин иска да заличи името му от лицето на земята. 

Инкогнито Януари

      Мина малко повече от месец от последната ми публикация в Stormy: месец, през който се фокусирах върху личните си цели за новата година, върху взаимоотношенията с хората около мен, върху университетските ми задължения и най-вече върху всички онези неща, които обичам да правя, но за които нямам особено много време обикновено. Нищо че януари, както ходи на всяко ново начало, обикновено е доста натоварен и напрегнат период.

      Изпращам поздрави и много позитивна енергия към всички колеги в сесия, които се опитват да съберат сили и да се съсредоточат върху материала въпреки всички настинки и вируси, които вилнеят през последните дни. Два от трите ми изпита през сесията минаха - само толкова, защото е традиция повечето изпити да се изнасят една или две седмици преди официалния период за изпитване уж с  цел "да помогнем на студентите". Няма значение, че всичко съвпада с крайни срокове, последни подготовки и, само между другото, същите две седмици, които следват зимната ваканция.

2019 в 6 книги

       Изминалата 2019-та година не беше една от силните ми в личен план, но за сметка на това постигнах нещо много важно: успях да изляза от reading slump-a (виновен за това през 2017 и 2018 постовете на книжна тематика да са осезаемо по-малко тук). Основната причина за това беше и продъжава да е огромният списък със задължителна литература, който трябва да прочета за университета. Щастие е, че по-голямата част от заглавията на този етап от обучението ми са по-актуални и интересни и сред вече прочетените успях да намеря няколко книги, които ще препоръчвам много дълго време! 

       Занимавах се със задължителна литература много, но все пак успявах да намеря време и за книги за забавление. Върнах се към вече познати автори, четох книги, по които са направени филми, излязох от зоната си на комфорт и изпробвах нови жанрове, влюбих се в различни писателски стилове и открих герои, с които се оприличавам, но не успях да яхна гребена на вълната и да бъда в крак с всички тенденции на книжния пазар. Въпреки това мога да кажа, че 2019 година беше повече от успешна. Ще я запомня с няколко конкретни и много любими заглавия.