"Парижкият апартамент" от Мишел Гейбъл - Ревю

       Заради лековатите весели моменти, красивия град, в който се развива сюжетът, и relatable главната героиня, наскоро в онлайн пространството нашумя един от новите сериали на Нетфликс - "Емили в Париж". Разбира се, моя милост не се въздържа и при първа възможност изгледа на един дъх кратките епизодчета и не само си пожела да се върне обратно в Париж (предимно заради обстановката, да не решите друго, имайки предвид събитията в сериала), ами и се зачуди дали няма да намери друг сериал или дори книга в същия тон. Попаднах на "Парижкият апартамент" случайно и в момент на отчаяние - ровех се из Storytel, след като установих, че нямам нищо за четене вкъщи, харесах тамошната корица на романа и...
       В романа си Мишел Гейбъл ни среща с Ейприл - получила възможност да отпътува за Париж по работа, тя оставя живота си в Америка на драго сърце и се впуска в приключение из пленителните парижи улички в търсене на най-вкусното сирене и най-ароматното вино. Това обаче само в свободното време. А то, за нейно щастие, се оказва малко, тъй като ѝ е възложено да оцени мебелите в стар апартамент, останал заключен в продължение на десетилетия. Антични мебели и декорации от времена на велики крале, дрехи, документи и картина на непозната жена, нарисуван от един от най-влиятелните и известни портретисти на XIX век - Ейприл никога не се е докосвала до подобни ценности. Запленена от духа на мястото и подтикната от любопитството си, американката прочита изоставените дневници на собственичката на апартамента и така съдбата ѝ лека полека започва да се преплита с тази на величествената Март дьо Флориан. 

Есенни почивни дни

        През училищните ми години не считах уикенда за неприкосновено време, което трябва да посветя само и единствено на почивка. Не ми го позволяваха купищата домашни и уроци - за разлика от голяма част от връстниците ми, на мен ми харесваше да взимам насериозно задълженията си и рядко си позволявах пропуск. Та, винаги или съботата, или неделята беше посветена на дописване и по-старателно преглеждане на учебниците. И така до началото на студентството ми. Стана така не защото имах по-малко работа или графикът ми беше по-рехав, а по-скоро защото рано се научих да разпределям задачите си съобразно енергията, която изразходвам през седмицата.

Лято в снимки. Любими книги, филми, музика, места

      Всяка година в края на лятото започвам да изпитвам силна няколкодневна носталгия по отминалите горещини, по твърде силното слънце и нощите на отворен прозорец, по незабравимите преживявания и хората, които дълго ще гледам само през екрана на телефона си. И въпреки че тази година не мога да се похваля с толкова вълнения, лятото на апокалиптичната и малко страшна 2020 г. не ме остави без неща, към които да се връщам с умиление.
       Спазвайки социалната дистанция и оборудвана с пълен комплект предпазни средства, успях да се отдам на пълна почивка на стотина километра от София - дни, посветени на препичане, четене на книги, вечерни разходки и коктейли на балкона по тъмно и в приятна компания. След цял семестър на стол и пред компютъра, часове разходки в хората и свеж въздух бяха най-доброто, което можех да си подаря. Със сигурност почивката можеше и да е по-ползотворна, но все пак се върнах у дома свежа и готова да се заловя с предстоящите задължения.

"Дъщеря на съдбата" от Исабел Алиенде - Ревю

       Романите на Исабел Алиенде са абсолютно удоволствие. Докато ги четеш, имаш чувството, че гледаш музикално видео - камерата фокусира върху главния герой, движи се бавно и плавно, показва всичките му цветове. След това, когато този герой се срещне с друг, камерата фокусира върху него и полита във вихъра на собствената му история. И така отново и отново, докато не преплете съдбите на десетки личности и не създаде една богата, логична и вълнуваща история. Магическо.
       "Дъщеря на съдбата", втората книга от трилогията на Исабел Алиенде, започва с обещанието да бъде достойно продължение на "Къщата на духовете". В центъра на сюжета е Елайза Сомърс - осиновено дете, израстнало в дома на заможно британско семейство в Чили по време на Опиумните войни. Умна, красива и борбена, Елайза попива неуморно знанието на личностите около себе си, гради упорития си характер и без да осъзнава тръгва по стъпките на взискателната си леля Роуз, след като се запознава с младия авантюрист Хоакин Андиета. Хоакин, подобно на възлюбената си, е от хората, които са готови да оставят всичко и всички, за да преследват целите си, независимо колко малка е възможността да ги постигнат. Затова се втурва към Щатите по следите на новооткритите богатства, опиянен от идеята за пари и охолство. А след него - Елайза. Годините на лутане из непознати новоизникнали градове, новите срещи, страхът и разочарованията са разказани в "Дъщеря на съдбата" покрай всички други истории на персонажи, които по един или друг начин се докосват до Елайза Сомърс по пътя ѝ към нейната съдба. 

"Ново начало", "Да се довериш отново" и "Да почувстваш отново" от Мона Кастен - ревю

      Въпреки че в момента книжният пазар е наситен със заглавия от категорията "перфектното лятно четиво за плажа", аз винаги съм в търсене на сюжети, които да задоволят собствените ми капризи. Рядко ми се четат романтични истории, ситуирани в някое италианско провинциално градче. Влечението ми винаги е било към неоправдано драматичните любови на "изгубени в себе си" личности, които обаче се четат толкова лесно и неангажиращо, че ги започваш сутринта и в ранния следобед вече си в търсене на продължение или поне някакъв приличен заместител, който да подхрани още повече емоционалното вълнение. И ако миналото лято емоцията ми дойде от прочита на всички части на "След" от Анна Тод, то тази година съвсем случайно попаднах на поредица, способна да ги измести от челната позиция в личната ми класация за guilty pleasures. Става въпрос за "Ново начало" на Мона Кастен - поредица от пет книги, от които три са достъпни на български език.

      "Ново начало", "Да се довериш отново" и "Да почувстваш отново" проследяват личните вълнения на двойки от един приятелски кръг - студенти, които се запознават в началото на следването си и преминават през всички върхове и спадове в живота си заедно, подкрепят се и отново и отново си доказват значението на безрезервната любов. Макар и структурите и главната последователност на сюжетните линии на трите романа да се повтарят (следват основния принцип на абсолютно всеки друг любовен роман), житейските въпроси, които героите се опитват да разрешат, внасят доза свежест в обстановката на привличане-отблъскване-щастлив край.