"Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - Ревю

        Извън стените на лъскавите книжарници, пълни с нови, бляскави книги, чакащи своя звезден миг, съществува един безкраен свят на позабравени заглавия, сред които от време на време някой заблюден читател открива истинско съкровище. За мен това се оказа "Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кранц - книга от около 300 страници, която от години стои на най-горния ред на библиотекатаа на нашите и търпеливо чака да бъде разлистена за първи път от има-няма 30 години, за да припомни една пленителна десетилетна сага.

    Историята повежда читателя на дълго пътешествие във времето в компанията на три поколения жени от едно семейство - Маги, Теди и Фов Люнел. През 20-те години на ХХ век незаконно родената Магали поема живота в свои ръце и пристига от провинцията в Париж, за да се прослави като един от най-добрите модели в културния център на Европа. Поразителната ѝ красота става поводът за срещата ѝ с Жулиен Мистрал - никому известен ексцентричен художник, решил да използва новодошлата като модел за следващото си произведение. Мистрал навлиза в ежедневието на Маги грубо и ненадейно и краткото им съжителство в малка и разхвърляна парижка квартира бележат както нейния собствен живот, така и живота на дъщеря ѝ Теди и внучка ѝ Фов години по-късно. Ако всички пътища водят до Рим, то пътищата на трите дами от рода Люнел неизбежно поемат в посока на Жулиен Мистрал. 

Пролетта досега. Размисли и снимки

    При всяко започване на публикация на по-ежедневна и лична тематика, се чувствам като развален грамофон. Дотолкова е издълбано в ума ми да регистрирам случващото се по света, че вече не съм сигурна дали мога да измисля не-клиширано и не-банално встъпление. Но се надявам да ми простите - колкото и да не ми се иска да го споменавам, пандемията намери начин да се вмъкне в живота ми и превърна първите няколко седмици от така очакваната пролет в нещо, което се надявам бъдещото ми аз да забрави възможно най-бързо. 

    Беше ми пределно ясно, че ще дойде моментът да се сблъскам лично с пандемията. Не очаквах обаче да е изневиделица (наивна мисъл - такива неща нито предупреждават, нито ти дават шанс за психическа настройка, така че да можеш да понесеш събитията по приличен начин), нито пък да отнеме възможността да стана пряк свидетел на всичко, за което вече от година копнея. 

Из Netflix мемоарите на една студентка в трети локдаун

    Резултатът от една година пандемия и три локдауна е следният: способността ми да се концентрирам върху каквото и да е за повече от 30 минути е безвъзвратно погубена. И това е лошо не само за академичната част от ежедневието ми, но и за времето за почивка, когато се предполага, че мога да си позволя да се отпусна пред телевизора и да гледам сериали от по 6-7 сезона със скоростта на първите посетители на хранителен магазин рано сутрин. Да, но комбинацията между това нещастно произведение на модерната чума се комбинира с абсолютната липса на наистина завладяващи филмови предложения и дава още по-тъжен резултат: скролване из всевъзможни социалки, без усещане за време и пространство. Също и липса на активност тук на пук на всички обещания и закани от началото на годината. *усмивчица*

    В кратките моменти на просветление и необяснимо желание да оставя телефона и да се съсредоточа върху някакъв сюжет (окей, окей, ако не уча, гледам тикток или тормозя котката, чета във всякакви формати, това е така) през изминалите месеци, случайно попаднах на няколко филма и сериала, които изпъкнаха на фона на наплива от заглавия.

Книгите на месец февруари. Осем кратки ревюта

        Едничката причина, поради която ми е тъжно, че оставащите сесии в университета се броят на пръстите на едната ми ръка, е че скоро няма да ми се отдаде възможност да отделя максимално време на четенето. Сесиите са най-активния ми читателски период. Обикновено организирам дейностите си по начин, че да ми остане поне една седмица за удоволствие. И тези от вас, които следят книжния ми инстаграм, може би са забелязали, че присъствието ми там се засили значително  - все пак трябваше да отбележа някак, че само за февруари успях да прочета цели осем книги! И то какви!

        Със заглавията изкарах късмет, макар и няколко от тях да бяха абсолютно онче-бонче на място в книжарницата - влязох, грабнах ги и си излязох, вдъхновена само и единствено от корицата им (никой не може да ме накара да повярвам, че не се влияе от визуалната презентация). Някои от другите пък с нетърпение чаках в Сторител. Силно се въздържам от това да пиша суперлативи за платформата, за да не заприличат публикациите ми на реклами, каквито не са, но и не мога да си мълча напълно, защото през последните месеци се превърна във верен другар и основен източник на литертура за забавление за моментите, когато нямам физическата възможност да седна и да се съсредоточа достатъчно.
    И преди да съм се отнесла дори повече - нека ви разкажа накратко за осемте заглавия, с които се срещнах през изминалия месец:

Нова година, същите цели

    В началото на всяка година подхождам различно към традицията с новогодишните цели - веднъж си поставям някои напълно осъществими, за да получа гарантирано чувство на удовлетворение, друг път изобщо не се и замислям и се оставям на течението. Не обичам чувството при провала, а същевременно не искам да се поставям под стрес и сама да се обричам на провал.

    Изминалата 2020 г. ни научи да ценим нещата, с които разполагаме, да се възползваме от всяка дадена възможност и да се замисляме по-често за това по какъв начин трябва да оползотворяваме времето си, за да не съжаляваме в последствие. В началото на пандемията взех някои не толкова добри решения за себе си и сега, когато се връщам назад, съжалявам, че не съм се заинатила. Сега трябва да търпя неприятни последствия. Домашната изолация се оказа чудесен повод да преосмисля мечтите и плановете си и стана повод отново и отново да се убеждавам в твърдението, че понякога е нужно да се подбутнем насила към дадено действие, за да дадем някакъв старт. Казват, че навик се гради за 30 дни. Тоест, ако за месец месец постепенно се научиш да вършиш нещо първо с усилие, а след това с нарастващо удоволствие, след време ще си направил голяма крачка към по-добра версия на живота си. С това на ум, искам да започна 2021 г. с няколко обещания, към които да се обърна след дванадесет месеца не със съжаление, а с гордост. 

       Правя го съзнателно месец след началото на годината. Реших да си дам това време, за да оценя силите и желанието си, да изпробвам различни неща и да преценя кои точки от твърде дългия списък ще се окажат наистина ценни.