Рядко ми се налага да говоря за първите си години като активен читател, тоест за периода между 2012 и 2015 година, когато огромна част от джобните ми биваха заделяни за случайни обиколки из книжарници, а книжният ми блог беше в своя апогей и нови статии имаше всяка седмица по няколко. Но пък когато ми се наложи, не пропускам да спомена името на Джон Грийн сред тези на авторите, начертали границите на читателските ми интереси и оформили вкусовете, които имам и до ден днешен. "Вината в нашите звезди", разбира се, беше върхът на върховете, но всеки един от нас си имаше и друга любима от творчеството на Джон Грийн - я "Хартиени градове", я "Множество Катрини". "Къде си, Аляска?" не излизаше от личната ми класация, но по онова време, през 2014г., когато я прочетох за първи път, със сигурност не заемаше една от челните позиции. Беше ми харесала, да, но не помня да съм изпитвала кой знае колко голяма обич към историята или персонажите.
И макар че вече въпросните заглавия не са сред любимите ми (колкото и сантиментални чувства да изпитвам към тях), нямаше как да пропусна възможността да сравня книжния вариант на историята на Майлс, Аляска и компания с новия прочит под форма на мини сериал от осем епизода, достъпен за България през платформата на HBO GO. За да бъде честно сравнението обаче с приятелка решихме да предприемем допълнителна стъпка преди гледането, за да можем да бъдем напълно обективни и да имаме почва, върху която да стъпим и да изказваме информирано мнение "Къде си, Аляска?".
И сега е моментът да отбележа, че както в ревюто на книгата, така и в това на сериала ще има спойлери за сюжета! Ще бъдат маркирани с по-светъл нюанс сиво в случай, че не сте чели, но все пак искате да прегледате поста.
Първо: нека обвиним петте, почти шест изминали години за това, че аз не помнех нито-една-думичка от книгата (като изключим знаменитата реплика "Вие пушите за удоволствие. Аз пуша, за да умра", която беше мотото ми през годините, когато силно се вълнувах от "новото", "различното" и "странното", но никога не се усмелявах да направя каквото и да е сама, та си повтарях самичка edgy репликите на героите, за които четях). Не мога да се оплача - все едно четох за първи път и това направи целия експеримент една идея по-интересен. Беше великолепен шанс да изградя мнението си за Аляска, Майлс, Полковника, Такуми, Лара и всички други персонажи наново, без предразсъдъци и някакви остатъчни спомени; следователно ми позволи ми да се изненадам искрено, когато в средата на книгата колата на Аляска се вряза в полицейската патрулка; да се натъжа, когато Орелът съобщи на учениците за смъртта на съученичката им и Майлс отказваше да приеме; когато се събраха в дома на майката на Полковника за Деня на благодарността; и да се смея на глас за най-великата среща между Майлс и Лара.
Второ: както казах, колкото и сантиментални чувства да изпитвам към "Къде си, Аляска?", аз все още не харесвам книгата. Дори свалих рейтинга ѝ с една звезда в Goodreads. Мога да изредя няколко конкретни причини, които да подкрепят мнението ми:
- историята на книгата не е нищо особено: Майлс сменя училището си и бързо си намира нова приятелска компания, в която е заедно с Полковника, гений с невероятна памет, твърде комуникативен, притеснително активен, винаги весел, и Аляска - прекрасната, красива, великолепна Аляска, която обожава да чете, крие цигари и алкохол, не разказва особено много за себе си и предпочита вътрешния ѝ свят да остане далеч от другите хора, като с тази мистериозност привлича вниманието на главния ни герой. Следват весели шеги и номера между тийнейджърите, бягства от учителите, сред които се намира и такъв, който да зададе правилните въпроси и да ги накара да се замислят над теми от типа на "Защо съществуваме?", "Какво следва след смъртта" и прочее. Разбира се, обратът е някъде в средата, а след него - опити да се разяснят причините за случилото се нещастие. Ако се замислим, това е един съвсем нормален, средностатистически сюжет, който много други автори най-вероятно са използвали за собствените си произведения. Тук обаче е представен суховато. Хем се случват неща, хем почти няма никаква динамика. Най-важните и интересни събития сякаш се случват само в разговорите на героите, а основното действие е оставено проточено и на моменти дори досадно. Това, за мое огромно съжаление, е една от онези книги, които би могъл да си позволиш да четеш по диагонал, защото така и така няма да изпуснеш кой знае колко.
- Любимата на толкова много хора Аляска, в която намират отражение на собствените си характери и която е отговорила на екзистенциалните въпроси на стотици, за мен е много досадна. Твърде пресилено ми стои пренебрежителното й непукистко поведение, не харесвам начина, по който на моменти се отнася към приятелите си, нито пък ужасно пресилените ѝ и "филмарски", както бихме ги нарекли днес, реакции. Идеята за мистериозен и провокиращ въпроси персонаж е попрекалена. Високопарни реплики, дълбоки мисли, нетипични за хора на 15-16 години. Когато бях по-малка такива образи ми се струваха супер интересни и недостижими, но от днешна гледна точка са ми по-скоро смешни. Аляска с две думи - клише.
- Описанието на книгата звучи все едно се случват адски много неща, но истината е, че има три основни събития и всичко останало е build up към тях. Скучните моменти бяха повече, отколкото би ми се щяло.
На пук на всичко, което изписах отгоре, ми се ще да вметна, че ако погледна цялостната картина и престана да дълбая в малките детайли, които имат навика да ме дразнят, нямам чааак толкова против "Къде си, Аляска?". Да, клиширана историйка е, да, героите са досадни и да, не е подходящ пример за литература, която да е добро отражение на реалността. В крайна сметка е история за това какво е да си млад, наивен, крайно емоционален; да се опитваш да намериш своето място под слънцето, да привлечеш съмишленици и да откриеш хората, с които се чувстваш най-добре; да разбереш, че миналото е преходно и макар че то винаги ще те следва като неотлъчна сянка, има начини да продължиш напред. И малко или много Майлс, Аляска, Чип и останалите герои са младежта такава, каквато я познаваме днес - непокорна и готова да опитва всичко, да се влюбва безвъзвратно и да мрази с цялата си душа, но в същото време да търси щастието такова, каквото го има само в книгите.
Имам три любими момента, които непременно исках да видя направени добре и в телевизионната адаптация: моментът, в който Такуми си слага лисича лента и хуква да бяга но време на изпълнението на един от номерата им; когато Майлс и Лара са в стаята му и имат момент на близост; когато Орелът съобщава, че Аляска е загинала. Условието ми беше, че ако не видя тези три неща, за мен сериалът ще е тотален провал. Уви, получих си ги. Доволна съм. И мисля, че той е много по-добър от книгата на Джон Грийн, въпреки че също има своите недостатъци.
През годините много пъти е имало новини са филмова адаптация на "Къде си, Аляска?", но едва през 2019 получихме завършен продукт - както вече споменах няколко пъти, под формата на сериал с осем епизода, продукция на Hulu.
Осемте епизода са от една страна страхотна новина, а от друга - не чак толкова. За щастие на феновете, които винаги умоляват любимите им книги да бъдат предадени на големия екран в своята цялост, тоест без да се режат моменти и по възможност дори да се използват точните реплики от страниците, всички тези условия са изпълнени тук. Именно защото бях прочела оригинала съвсем скоро можех да разозная една гигантска част от думите на героите на Грийн, произнесени от Кристин Фросет (Аляска), Чарли Плъмър (Майлс), София Василева (Лара), Дени Лав (Чип) и Джей Ли (Такуми). Може би 90% от сцените бяха точно предадени, а останалите десет - добавени или леко поизменени моменти. Те обаче не промениха логическата последователност на историята. Не мисля, че са повод за сърдене или недоволство също и защото бяха в духа на оригиналната история, т.е. не променяха характерите на персонажите. Качеството на продукцията като адаптация на книга е невероятно високо! Решението да бъде сериал вместо филм е било удар в десетката.
По-скоро негативното в това мотамо предаване на информацията е, че присъстваха също и по-скучните моменти: някои диалози без кой знае какво значение, имаше и цели сцени, които съвсем спокойно можеше да бъдат изпуснати.
Сетовете и декорите на сериала са точно това, което очаквах да бъдат. Никога не ми се е случвало толкова много неща от въображението ми да бъдат пренесени толкова точно, чак е странно. Кампусът, пуш дупката, спалните им... А когато прибавим към тази картинка и актьорите, изведнъж всичко придобива едни много реални измерения и изведнъж картините, които си си представял, стават реални.
Забележките ми по каста на предаването не са много. И трябва да започна с това, че Чарли Плъмър, който играе Майлс, е най-перфектният-актьор-който-са-могли-да-изберат-за-тази-роля. И не мога да го подчертая повече от това. Чарли е буквално всичко, което преставлява книжния герой, и има някои сцени, в които наблюдаваш израженията на лицето му и езика на тялото му и забравяш, че той в действителност е просто актьор, превъплътил се в измислица. Начинът, по който вдъхва живот на Майлс, по който се превръща в него, е достоен за адски много похвали. И няма две мнения по въпроса - определено той е бил най-доброто решение за роля в цялата продукция. След него стоят Дени Лав и Джей Ли, съответно Полковника и Такуми. Нито един от двамата не съм гледала в други филми или сериали, но с удоволствие бих, защото са страшно талантливи. Играта им в комбинация с прекрасно написания сценарий, стила на заснемане на епизодите и цялостната обстановка правят героите им толкова истински и реалистични, че на моменти дори е странно. Целият хумор, който им е присъщ в книгите, е пренесен на екрана с огромна точност и много умереност, така че да не изглежда пресилено (както стои в оригинала в някои сцени).
Коментирам на последно място Кристин Фросет в ролята на Аляска Йънг, защото тя е тази, които кара почитателите на книгата да се съмняват в правдоподобността на сериала. С две думи - за много актрисата не е перфектният избор за ролята на любимата им героиня. "Не е достатъчно мистериозна", "Изглежда твърде щастлива и цветна", "От кога Аляска е girly girl". Подкрепях много от тези неща, докато не реших да ѝ дам шанс и да оценя това как се справя с ролята, вместо да съдя външноста ѝ и да се тръшкам като малко дете, че косата ѝ е руса, а не черна. И истината е, че Кристин Фросет е наистина добра актриса! Гледала съм я в още една-две продукции, но никота не е изпъквала така, както в "Къде си, Аляска?". Добра е, защото, подобно на актьора, който играе Майлс, се хвърля с главата напред и влиза в кожата на това момиче, което слага усмивка на лицето си и дава всичко от себе си, за да държи приятелите си близо, но без да ги допуска до вътрешния си свят и да ги прави неволни свидетели на дълбоката тъга, която носи със себе си. Всъщност това е и една от причините, поради които предпочитам сериала пред книгата - да, Аляска продължава да бъде все толкова дразнеща и необичайна в не толкова позитивен смисъл, но тук героинята е представена страшно логично, последователно и разбираемо. Гледаш и разбираш много от постъпките ѝ, които след прочита са останали неясни и глупаво изглеждащи. Така че, тук с всичка сила важи правилото "По дрехите посреща, по ума изпраща"!
Иска ми се да обърна внимание и на няколко от промените в историята, които са решили да направят. Не мога да кажа дали всички за задължително добри или лоши, затова ще се примиря със заключението, че повечето са избори, които се вписват добре в оригиналната история, но има и такива, без които също може.
1. Гледната точка, от която е разказана историята, е различна: в книгата всичко се случва през фокуса на Майлс, няма особено голям достъп до мислите на останалите и още по-малко обяснения за повечето от действията им и това, разбира се, е напълно нормално. Също като избора в сериала да се разгледат повече от една гледни точки - иначе би било доста скучно и еднообразно. В него виждаме повече Аляска, повече Чип, Такуми и дори Лара, и така героите, които може би в книгата са ни се сторили леко незавършени, придобиват плътност на екрана.
2. Мария и Пол биват изгонени през учебната година, в която се развива действието. За разлика от това, в книгата драматичните събития са от предишната година и предизвикват въпроси и съмнения в съучениците на Аляска, която е и бивша съквартирантка на Мария.
3. Добавя се цяла сюжетна линия с предисторията на учителят по Религия, Хайд. В книгата такава няма - той е там, за да задава важните въпроси и да провокира размисли. Не ми се струва като задължително допълнение, но пък ми хареса, защото по този начин персонажът печели много позитиви и се превръща от "просто един учител" в образ, който може да предизвика симпатии и да накара зрители да извлекат уроци от историята му.
4. Емоционалността на Такуми е нещо, което също много исках да видя, но не беше включено в сериала. След смъртта на Аляска в книгата, всички са пред дилема: какво точно се е случило вечерта, когато тя взима колата си в пияно състояние и катастрофира? Докато всички правят опити да разберат истината, Такуми се изправя пред Майлс и Полковника и неведнъж им коказва колко огорчен е от това, че го изключват по всякакъв начин от разследването си и действат така, сякаш те са единствените, които са обичали Аляска и които са ѝ били приятели. Тези емоционални сцени в оригинала ме накараха да обичам Такуми толкова силно и съжалявам, че ги нямаше в сериала, защото щяха да са перфектният начин да се покаже на зрителите какво въздействие е имала Аляска всъщност върху всички хора около себе си. Щеше да спомогне за укрепването на тезата, че тя всъщност не е толкова лоша и непритна, колкото изглежда на моменти, и реално има защо хората да я обичат - по много и различни начини.
Заключението е, че сериалът по "Къде си, Аляска?"разказва абсолютно същата история по малко по-различен начин, добавя цветове, вдъхва живот, добавя щрихи и поставя финала на един дълбок разказ за младостта, наивността, желанията и смелостта да бъдеш този, който искаш. За себе си знам, че не мога да сложа знак за равенство между двете версии; винаги превес ще взима сериалът. Но, разбира се, няма да зачеркна топлите си чувства към малката книжка, която вече пет години се приютява в библиотеката ми и всеки път, когато я погледна, ми напомня за дните, в които с най-добрите ми приятели излизахме в парка и четяхме, пишейки бележки под любимите ни реплики. Както винаги с подобни сравнения ви призовавам да дадете шанс както и на оригинала, така и на новата версия, за да можете сами да прецените за себе си какви са силните и слабите им страни! И се надявам да ми споделите мнението си за "Къде си, Аляска?", ако вече сте гледали или чели! Ще се радвам да разбера какво мислите.
Коментирам на последно място Кристин Фросет в ролята на Аляска Йънг, защото тя е тази, които кара почитателите на книгата да се съмняват в правдоподобността на сериала. С две думи - за много актрисата не е перфектният избор за ролята на любимата им героиня. "Не е достатъчно мистериозна", "Изглежда твърде щастлива и цветна", "От кога Аляска е girly girl". Подкрепях много от тези неща, докато не реших да ѝ дам шанс и да оценя това как се справя с ролята, вместо да съдя външноста ѝ и да се тръшкам като малко дете, че косата ѝ е руса, а не черна. И истината е, че Кристин Фросет е наистина добра актриса! Гледала съм я в още една-две продукции, но никота не е изпъквала така, както в "Къде си, Аляска?". Добра е, защото, подобно на актьора, който играе Майлс, се хвърля с главата напред и влиза в кожата на това момиче, което слага усмивка на лицето си и дава всичко от себе си, за да държи приятелите си близо, но без да ги допуска до вътрешния си свят и да ги прави неволни свидетели на дълбоката тъга, която носи със себе си. Всъщност това е и една от причините, поради които предпочитам сериала пред книгата - да, Аляска продължава да бъде все толкова дразнеща и необичайна в не толкова позитивен смисъл, но тук героинята е представена страшно логично, последователно и разбираемо. Гледаш и разбираш много от постъпките ѝ, които след прочита са останали неясни и глупаво изглеждащи. Така че, тук с всичка сила важи правилото "По дрехите посреща, по ума изпраща"!
1. Гледната точка, от която е разказана историята, е различна: в книгата всичко се случва през фокуса на Майлс, няма особено голям достъп до мислите на останалите и още по-малко обяснения за повечето от действията им и това, разбира се, е напълно нормално. Също като избора в сериала да се разгледат повече от една гледни точки - иначе би било доста скучно и еднообразно. В него виждаме повече Аляска, повече Чип, Такуми и дори Лара, и така героите, които може би в книгата са ни се сторили леко незавършени, придобиват плътност на екрана.
2. Мария и Пол биват изгонени през учебната година, в която се развива действието. За разлика от това, в книгата драматичните събития са от предишната година и предизвикват въпроси и съмнения в съучениците на Аляска, която е и бивша съквартирантка на Мария.
3. Добавя се цяла сюжетна линия с предисторията на учителят по Религия, Хайд. В книгата такава няма - той е там, за да задава важните въпроси и да провокира размисли. Не ми се струва като задължително допълнение, но пък ми хареса, защото по този начин персонажът печели много позитиви и се превръща от "просто един учител" в образ, който може да предизвика симпатии и да накара зрители да извлекат уроци от историята му.
4. Емоционалността на Такуми е нещо, което също много исках да видя, но не беше включено в сериала. След смъртта на Аляска в книгата, всички са пред дилема: какво точно се е случило вечерта, когато тя взима колата си в пияно състояние и катастрофира? Докато всички правят опити да разберат истината, Такуми се изправя пред Майлс и Полковника и неведнъж им коказва колко огорчен е от това, че го изключват по всякакъв начин от разследването си и действат така, сякаш те са единствените, които са обичали Аляска и които са ѝ били приятели. Тези емоционални сцени в оригинала ме накараха да обичам Такуми толкова силно и съжалявам, че ги нямаше в сериала, защото щяха да са перфектният начин да се покаже на зрителите какво въздействие е имала Аляска всъщност върху всички хора около себе си. Щеше да спомогне за укрепването на тезата, че тя всъщност не е толкова лоша и непритна, колкото изглежда на моменти, и реално има защо хората да я обичат - по много и различни начини.
Заключението е, че сериалът по "Къде си, Аляска?"разказва абсолютно същата история по малко по-различен начин, добавя цветове, вдъхва живот, добавя щрихи и поставя финала на един дълбок разказ за младостта, наивността, желанията и смелостта да бъдеш този, който искаш. За себе си знам, че не мога да сложа знак за равенство между двете версии; винаги превес ще взима сериалът. Но, разбира се, няма да зачеркна топлите си чувства към малката книжка, която вече пет години се приютява в библиотеката ми и всеки път, когато я погледна, ми напомня за дните, в които с най-добрите ми приятели излизахме в парка и четяхме, пишейки бележки под любимите ни реплики. Както винаги с подобни сравнения ви призовавам да дадете шанс както и на оригинала, така и на новата версия, за да можете сами да прецените за себе си какви са силните и слабите им страни! И се надявам да ми споделите мнението си за "Къде си, Аляска?", ако вече сте гледали или чели! Ще се радвам да разбера какво мислите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар