„Гениалната приятелка“ от Елена Феранте - Ревю

    Излиза, че хората имаме лошия навик да се вкопчваме в един образ и да го идеализираме. Да го превръщаме в модел за подражание и пример, според който мерим собствените си достойнства. Пример, на който в един момент може би несъзнателно позволяваме да се превърне в постоянно присъствие и фактор, водещ дори начина, по който мислим. Някъде по пътя е възможно дори да се изгубим - частично или напълно. Позволяваме на външното влияние да отнеме истинските ни желания и да намести на тяхно място своята представа за реалността. Даже не се съпротивляваме. И той обаче понякога не осъзнава, че в ръцете му стои цялото ни същество. 

    Невинаги връзката е на очевидно надмощие. Понякога е тихо и неосъзнато дори от човека, чието влияние в крайна сметка надделява. Друг път е взаимно: две личности, еднакво силни, които едновременно отстъпват една пред друга, но и настъпват, като по пътя си рушат и нанасят дълбоки рани. Процесът не изглежда праволинеен. Има моменти на затишие, моменти на щастие и разцвет и моменти, в които усамотението е единственото спасение от пълен крах. 
    Така прозвуча историята на Елена (Лену) и Лила от романа „Гениалната приятелка“ на Елена  Феранте. След срещата им като мънички момичета, тъкмо започнали училище, двете се хващат за ръка и поемат по пътя към съзряването в борбата за истинско приятелство и надмощие в житейски ситуации. Съперничеството на Елена и Лила е тихо, прикрито, под булото на приятелството. На моменти това приятелство изглежда истинско и стойностно, а в други е просто лицемерна фасада на двете момичета в стремежа им да се надминат.
    Всичко започва с лошотията на Лила -  едно от двете неща, които я отличават от всички други познати на Елена. Второто е забележителната й интелигентност. От ранна детска възраст двете влизат в битка една с друга за първото място във всичко. Централен фокус поставят върху училището и академичните им постижения Когато едната направи стъпка напред, другата изпитва непреодолимо желание да я прескочи и задмине колкото се може по-бързо. По-късно тези болни амбиции се прехвърлят и в личния им живот - в отношения с приятели, съседи, учители и гаджета. 

    „Гениалната приятелка“ е роман с много персонажи, много сюжетни линии, много темперамент и отношения, които трудно може да се проследят в няколко изречения. В началото на романа дори има списък с всички герои и връзки помежду им. Да не говорим как в самия текст отношенията и връзките им се повтаря постоянно. Всичко това навежда на логичната мисъл, че няма една-единствена основна тема или мотив, който заслужава внимание и анализ. Толкова многобройни са моментите, будещи вниманието на читателя, че един прочит не е достатъчен, че да се забележат и осъзнаят всички. 

    На първи план излиза вече споменатото приятелство, вървящо ръка за ръка с ревността - естествено двустранна. Елена завижда на Лила за смелостта; за това, че е различна и забележителна по свой си начин; за това, че винаги е първа във всичко, което прави, даже тогава, когато всичките й възможности да се учи и развива са й насилствено отнети и едничката й опция е сама да търси книги и да учи у дома. Лила пък завижда на Лену за подарения й шанс да продължи по пътя на академичния успех; за това, че именно тя носи етикета на „доброто момиче“, харесвано от всички, обичано, ухажвано, забелязвано. Всяка иска това, което другата има, но самата тя не притежава. И двете водят вътрешни борби и може би съзнателно се въздържат от това да наранят директно другата с несигурността и завистта си. Терзанията им, понякога привидно елементарни и абсурдно битови, звучат истински, логични, оправдани. И това се дължи на изключителния разказвачески талант на Елена Феранте и прекрасния превод на Вера Петрова. 
    Не мисля, че може да се направи разграничение между „добра“ и „лоша приятелка“ така, както го прави Елена (именно от нейна гледна точка са предадени събитията в романа). Не и в контекста на всичките събития и социалната атмосфера в Италия през втората половина на миналия век. Действието се развива в бедняшки квартал на Неапол - малко и затворено общество, сякаш капсулирано от околния свят. В него битуват семейните вражди, уличните боеве и слуховете. И въпреки че на няколко километра, в големия град, цивилизацията кипи и се развива, старите блокове и техните жители са застинали във времето, когато жената задължително е домакиня, подчинена на съпруга си, и, ако може, е омъжена за него в името на фамилната облага. 

    В това общество образованието е предназначено за богатите или за онези, които се отличават с наистина огромни постижения. Стига, разбира се, да успеят все пак да си намерят някой опърпан учебник. Честта е най-висша ценност: кажеш ли нещо накриво, възможно е последните минути от живота ти вече да се отброяват. 
    На фона на всичко това добротата на Елена е нещо като изискване за спокойно съществуване. От нея се очаква да скланя глава, да се подчинява, да учи, да се държи прилично, да следва начертания си път. Лошотията на Лила е проявата на бунтовническия дух срещу несправедливостта на потисническото общество, срещу отнетия й шанс да напусне предела на стария квартал и да се движи свободно и редом с богатите дами по старите неаполски улици. Даже да носи дрехи, които сама си е купила, а не само тези, подарени от богат претендент за ръката й. 

Снимка: https://foxexclusive.com/

    В отношенията им една към друга положението е същото. Завиждат си, но и у двете си личи желанието да поддържат приятелството, което много пъти им е давало повече, отколкото им е взимало. Несъмнено отношенията им често са отровни. Надявам се всички да сме единодушни, че не бива да се държиш като удавник за сламка за човек, който те кара да се чувстваш нищожен, недостатъчен, глупав, грозен и всички онези неща, които преминават през ума на Елена в откровенията й... 

    Едното хубаво нещо, произтичащо от съперничеството между двете момичета, е амбицията да продължават напред. Лила намира начин да се изучава, като взима книги от библиотеката на името на всеки член от семейството си, а Елена никога не се отказва от училището и продължава да трупа успехи с надеждата, че някой ден може и да надмине Лила и нейната вродена интелигентност. 

    Началото на романа е бавно. Героите са наистина много, а отношенията им на моменти звучат сложни за запомняне. Диалозите са значително по-малко; набляга се на описания и разказ от страна на Елена. В един момент обаче битовизмите започват да текат и да рисуват картината на реалност, толкова далечна и същевременно така близка до нашата. 
    За мен "Гениалната приятелка" удари на по-лично ниво, защото се припознах в Елена и непрестанния й стремеж да се сравнява с най-добрата си приятелка. И за мен, както и за нея, ученето винаги е било любимо занимание, но никога не ми се е отдавало с такава лекота, колкото се отдаваше, например, на моя близка приятелка. Помня дългите, безсънни нощи на учене, когато се опитвах да я догоня, след като тя бе научила всичко за има-няма 30 минути. Нейните 30 минути се равняваха на мои 3 часа. Усещането за второстепенност във всичко, с което се захващах, до голяма степен остана с мен и продължава да се усеща много често в ежедневието ми, макар и вече да съм се научила да го игнорирам. Романът обаче ме накара да се замисля върху тези емоции на по-дълбоко ниво, както и до някаква степен обективно да разгледам отношенията на двете момичета, да преценя дали те са адекватни според собствените ми критерии и в крайна сметка да се успокоя. Успокоение, защото въпреки цялото съмнение в самата мен, знам, че не съм по-малко от когото и да било. 

    Има страшно много основателни причини да прочетете „Гениалната приятелка“... Ако не сте се затрогнали от емоционалните и морални битки на двете героини, нито пък от подчертаното значение на социалния аспект на романа, то може би ще ви спечелят многобройните второстепенни герои. Всеки съсед в квартала играе важна роля и носи различни качества, с които допълва и оцветява с още по-ярки багри тежката сивота на бедността в града. Премеждията и вълненията им не са пренебрегнати, въпреки че нямат главна роля. Прожекторът на Елена Феранте ги осветява и им дава заслуженото време, за да предадат уроците си и на заобикалящите ги герои, и на читателя. 
    И два плюса - ако „Гениалната приятелка“ не ви се стори достатъчна, има още три книги. Също и НВО сериал, който аз нямам търпение да изгледам, след като мина светкавично през цялата тетралогия. 

    Мисля, че Елена Феранте е огромно попадение в европейската литература. Подходих със скептицизъм, но можете да бъдете сигурни, че лека-полека ще прочета всичките й книги и това няма да е последното ревю за нейно произведение в блога ми. Надявам се тя да се окаже входа към богатството на литературата на стария континент, която отчаяно имам нужда да опозная. 

Прочетете още ревюта за „Гениалната приятелка“ тук: Аз Чета / Тази Книга 

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden