10 причини да прочетете „Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън

    В момента във всеки втори инстаграм профил или блог „Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън е под светлината на прожекторите. И трябва да ви кажа, че има защо! В около 300 страници авторката е успяла да разкаже перфектната тийн коледна история - такава, каквато трябваше да бъдат „Сняг вали“ и сборникът с коледни разкази „Любовта ми подари“.
    Разделяш се с гаджето си няколко дни преди Коледа, след като си извоювала правота да си останеш вкъщи за празниците, а не да заминеш с родителите си извън града. Все пак трябва да останеш в компанията на гигантското си семейство. И това, докато голямата ти сестра преминава трудно през последните няколко седмици на първата си бременност.
    Навигацията на гимназистката Софи през тези събития не е никак лесна - трябва да измине дълъг път, за да достигне до щастливия си край (не го приемайте като спойлер - какво друго очаквате от коледна тийн кинига със заглавие „Десет слепи срещи“?).
    Нека ви дам десет причини да поемете по това кратко пътешествие с нея! 

„Барселона гореща като шоколад“ от Каре Сантос в цитати

     „- Мислех, че няма да искаш да ме поканиш - казва сега Ориол, за да направи крачка към откровението.
- Сериозно ли? Каква глупост! Защо да не искам...?
- Не знам. Нали все някога трябва да ме намразите?
- Не мисля - отговаря Макс с поклащане на главата. - Хората, които се връщат, винаги са обичани.
- Мисля, че по-обичани са хората, които изобщо не заминават.“

     „- По дяволите, Макс! В живота винаги трябва да се жертва нещо! Всеки избор ти налага да се откажеш от петдесет неща. Това е животът - избори и жертви. Моля те, кажи ми веднъж завинаги кой от двата варианта ти харесва повече!
- Обаче винаги ще си мисля, че другият е бил...
- Слушай, Макс - Ориол го прекъсна решително. - Докато не се научиш да не мислиш какво оставяш след себе си, няма да си научил нищо ценно от живота.“

Две години слушане на аудиокниги - all the good and all the bad

    Преди има-няма две години, през лятото, когато пандемията избухна, за първи път слушах аудиокнига. Скептицизмът беше задължителен, но не отне много време, преди да привикна и, колкото и клиширано да звучи, да се влюбя в този начин на разказване на истории. Днес „чета“ чрез аудио всеки ден и ми се струва, че няма да се намери причина, която да ме откаже от това удоволствие за душата. Към днешна дата в списъка ми има 84 изслушани заглавия.
    Затова днес искам да ви разкажа малко повече за аудиокнигите - за нещата, които намирам за плюсове и минуси, за моите лични навици, когато става въпрос за четенето на литература по този алтернативен начин, и, разбира се, ще ви предложа няколко препоръки за книги, с които да започнете своето читателско-слушателско пътешествие из виртуалните библиотеки.

    Не съм най-добрия човек, който да ви препоръчва платформа за аудиокниги, защото имам опит с една-единствена популярна по нашите географски ширини - Storytel. За тези от вас, които не са запознати: това е абонаментна платформа на принципа на Netflix, например, само че за аудиокниги. В началото предлага гратисен период за нови потребители и различни планове, като сред тях и такъв за студенти с намаление (с който аз не мога да се разбера заради верификацията през някаква платформа, която от известно време ми прави проблеми). За България опцията за комбинация от езици е една - английски и български, но успокоението е, че книгите на английски са наистина много, а към българската библиотека се добавят непрестанно нови заглавия, много от които съвсем нови. Намира се и много литература на български автори. Конкретните функции и при слушането не са повече от необходимите - най-важното е, че може да се регулира скоростта на записа.

    Аудиокнигите не са за всеки - това е всеобщото мнение и няма как да не се съглася. Главната причина е, че изискват известна доза съсредоточение, което хората не могат да постигнат, правейки огромна част от ежедневните си дейности, докато слушат. За мен разходки вън и слушане не са опция, както и шофиране, пазаруване и други подобни - фоновото действие изисква също толкова внимание, колкото и книгата, така че едно от двете винаги страда. Или внимаваш да не те блъсне кола на някоя пешеходна пътека, или се вглъбяваш в аудиото. Затова оптималният вариант е или да се ограничиш само до слушане (стоенето на едно място със слушалки в ушите, уви, не ми се струва като най-приятното занимание), или да намериш някаква по-механична и неизискваща много мисъл дейност. Имам три фаворита - чистене (откакто подхванах аудиокнигите, домът ми винаги блести от чистота!), редене на пъзел или гоблени. Да, сега имам запас от произведения на изкуството като за три къщи, но...

Осми декември в снежна София

     Вчера беше последният студентски празник в следването ми. Освен ако не реша да стана новия вечен студент и след години в Студентски град не се носят легенди и за мен. Но това е по-малко вероятно.
    Планът ми да не празнувам кой знае как деня се осъществи, но и не премина точно така, както предполагах - над учебниците в опит да попълня пропуските в знанията си, за да си напиша курсовата работа. В рамките на 20-30 минути с най-добрия ми приятел се организирахме и се срещнахме в центъра на София с идеята да се разходим, да видим коледната украса (да се уверим, че е точно толкова зле, колкото пишат всички в интернет), да пийнем по нещо топло и да наваксаме с приказките за изминалите няколко дни, тъй като и двамата сме доста заети и разговорите ни са значително по-прозаични от обикновено.
    Разбира се, не бяхме преценили удачно фактора "зима" в цялото уравнение, затова някокото часа по заснежените улици ни се отразиха... отрезвяващо. Продухващо. Крайно освежаващо. Поне ако стана с болящо гърло, ще ми е пределно ясно защо. Но това да е проблемът. Чудя се дали изобщо да ви разказвам за няколкото пъти, в които щях да направя шпагат върху идеално почистените тротоари, за момента, в който щях директно да се просна по гръб (пред очите и обектива на някакъв човек с огромен, професионален фотоапарат, който снимаше видео зад гърба ми; ако някъде се появи клип на момиче в бежово пално и шапка-идиотка, което ей на толко не се люсва на Съветска, аз съм) или петнайсетте спъвания в буци лед, надигнати плочи... Казвам ви, след всяка разходка в центъра се питам дали е нужно да се подлагам на това мъчение отново.
    Има ли изобщо нужда да коментирам неповторимата коледна украса на най-централните точки из София? 

"Една година и един ден" от Изабел Брум - Ревю

     Напоследък без да искам се натъквам на романи, които пасват перфектно в следните категории: 

1. любовна история;

2. не една, а три свързани при това;

3. и с действие, което се развива на безумно красиво място;

4. при това през зимата! 

    "Без да искам" е относително, като се имат предвид сезонните корици и факта, че през зимата доста клоня към книги на съответната тема. Останалите параметри обаче наистина са случайни! Но не се оплаквам, защото "Една година и един ден" от Изабел Брум ми хареса дори повече от "Среща под звездите" и "Барселона гореща като шоколад" (можете да прочетете ревю на първата, като кликнете върху заглавието; за втората предстои друга публикация!).

    Историята праща читателя на пътуване във величествената Прага в компанията на три много, много различни двойки - двама любовници, за които почивката в зимна Прага е вид меден месец далеч от бъркотията, която са оставили зад гърба си; най-добри приятели с припламващи чувства, но и големи съмнения; и една девойка в очакване любимият й най-сетне да пристигне в града, който ги е събрал.