Две години слушане на аудиокниги - all the good and all the bad

    Преди има-няма две години, през лятото, когато пандемията избухна, за първи път слушах аудиокнига. Скептицизмът беше задължителен, но не отне много време, преди да привикна и, колкото и клиширано да звучи, да се влюбя в този начин на разказване на истории. Днес „чета“ чрез аудио всеки ден и ми се струва, че няма да се намери причина, която да ме откаже от това удоволствие за душата. Към днешна дата в списъка ми има 84 изслушани заглавия.
    Затова днес искам да ви разкажа малко повече за аудиокнигите - за нещата, които намирам за плюсове и минуси, за моите лични навици, когато става въпрос за четенето на литература по този алтернативен начин, и, разбира се, ще ви предложа няколко препоръки за книги, с които да започнете своето читателско-слушателско пътешествие из виртуалните библиотеки.

    Не съм най-добрия човек, който да ви препоръчва платформа за аудиокниги, защото имам опит с една-единствена популярна по нашите географски ширини - Storytel. За тези от вас, които не са запознати: това е абонаментна платформа на принципа на Netflix, например, само че за аудиокниги. В началото предлага гратисен период за нови потребители и различни планове, като сред тях и такъв за студенти с намаление (с който аз не мога да се разбера заради верификацията през някаква платформа, която от известно време ми прави проблеми). За България опцията за комбинация от езици е една - английски и български, но успокоението е, че книгите на английски са наистина много, а към българската библиотека се добавят непрестанно нови заглавия, много от които съвсем нови. Намира се и много литература на български автори. Конкретните функции и при слушането не са повече от необходимите - най-важното е, че може да се регулира скоростта на записа.

    Аудиокнигите не са за всеки - това е всеобщото мнение и няма как да не се съглася. Главната причина е, че изискват известна доза съсредоточение, което хората не могат да постигнат, правейки огромна част от ежедневните си дейности, докато слушат. За мен разходки вън и слушане не са опция, както и шофиране, пазаруване и други подобни - фоновото действие изисква също толкова внимание, колкото и книгата, така че едно от двете винаги страда. Или внимаваш да не те блъсне кола на някоя пешеходна пътека, или се вглъбяваш в аудиото. Затова оптималният вариант е или да се ограничиш само до слушане (стоенето на едно място със слушалки в ушите, уви, не ми се струва като най-приятното занимание), или да намериш някаква по-механична и неизискваща много мисъл дейност. Имам три фаворита - чистене (откакто подхванах аудиокнигите, домът ми винаги блести от чистота!), редене на пъзел или гоблени. Да, сега имам запас от произведения на изкуството като за три къщи, но...

    Много хора срещат проблем със скоростта на аудиото, когато си пуснат книга за първи път. Факт - прочитът е бавен, с идеална дикция и много изразителност, но в един момент започва да бърка в мозъка. Това обаче е проблем с решение. Както казах, съществува опция за забързване на темпото, така ще всеки слушател да го нагласи според собствените си предпочитания. Аз съм от тези, коихо слушат двойно по-бързо, с което съкращавам наполовина и времето за четене. Само на английски намалявам на х1,5, защото си нямам чак толкова много доверие, когато става дума за чужд език.
    В дебата на тема слушането на аудиокниги истинско четене ли е бих се включила на драго сърце с репликата "Естествено!" Четене на книжки ли е, когато родителите занимават децата си? Естествено, думите не минават пред погледа, но историята се възприема, а понякога - в зависимост от паметта на конкретния читател - дори се осмисля и запомня в пъти по-добре. При мен това е леко избирателно - ако книгата ми е интересна, ще запомня, но ако не е - до седмица все едно не съм слушала; затова този аспект е 50/50. При всяко положение, развива способността за слушане с разбиране.

    Към днешна дата и в етапа, в който се намира развитието на аудиокнигата на наша територия , искам да спомена някои минуси: от една страна, асортиментът от книги на български е голям, но недостатъчно голям. Тепърва предстои да се обогати и да се добавят най-малкото заглавия, които се считат за световни класики. Естествено, това е въпрос на закупуване на права и най-вероятно куп други задължения, които не се изясняват от днес са утре, така че трябва слушателите да се заредят с търпение.
    От друга страна, от време на време ми се случва да попадам на озвучители (не съм убедена дали това е коректното название), които се справят на средно ниво с четенето на текстовете: куца им изразителност, понякога не нацелват къде трябва да се постави акцент в изреченията (тук има доза субективност: всеки чете едно и също изречение по различен начин, като така до някаква степен променя неговото значение) и най-вече, когато се срещнат с чужди имена, различни от български и английски, ги бъркат (нещо, което лесно може да се избегне).
    Приложението на Storytel се мени и развива бързо - имам чувството, че колкото пъти го отворя, толкова пъти виждам някакво подобрение. Вече има различни предизвикателства, може да се следват потребители, приложението генерира статистика на предпочитанията и други параметри и т.н. Функцията, която ми липсва към този момент, е отчитане на процентите изслушана книга. Не е нещо кой знае какво, но педантичната част от мен иска да отбележи с точност ъпдейта си в Goodreads.
    Липсват ми също книги на други езици. С огромно удоволствие бих се възползвала от селекция на испански - дори и само на някои класически и основополагащи заглавия. Намирането на испаноезична литература в България не е особено лесна задача, ако не искаш да плащаш безбожни суми за доставка от Иберийския полуостров или Амазон, а това в комбинация с малкото преведени романи (сравнение правя с преводите от английски) на български е обезсърчаващо за носителите на езика, търсещи начин да го практикуват чрез четене/слушане. Сигурна съм, че ситуацията с други езици е идентична.
    Най-големият минус за мен е и породен от лична странност - обичам да притежавам хартиени копия на книгите, които са ми харесали. А когато слушам книги, попадам на прекрасни заглавия, които ако тръгна да купувам... От библиотеката у дома и без това е останал само половин свободен рафт.

    Изпитвам затруднение да избера само няколко заглавия от всички 84 (допускам даже, че са повече, когато вие четете това) изслушани през годините. Няма смисъл да ви обяснявам подробно за трилогията "Игрите на глада", прочитът е великолепен, както и за великия "Хари Потър" или любимата ми тетралогия на Руис Сафон "Гробището на изгубените книги". Пълно е със съвременни произведения, добри класики, жанрово разнообразие и изключително добри и увлекателно поднасящи текста озвучители. В опит да комбинирам всички важни качества за аудиокнигите, ви предлагам моя кратък списък с абсолютни фаворити - книги, ще слушате с кеф и след това директно ще си купите и на хартия, защото са великолепни:

„Малки пожари навсякъде“ от Селест Инг
„Скандалният живот на Евелин Хюго“ от Тейлър Дженкинс Рийд
„Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова
„Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек
„Среднощната библиотека“ от Мат Хейг
„Цветният воал“ от Съмърсет Моъм
„Коледна тайна“ от Карън Суон
„Остайница“ от Рене Карабаш

    ... и още много, за които съм писала тук или споделяла в инстаграм.

    Ще се радвам да прочета и вашето мнение за този алтернативен начин на четене. Слушате ли аудиокниги? Какви са любимите ви „фонови“ занимания? Кой е любимият ви изслушан роман? Четене ли е слушането на аудиокниги?

Публикацията не е обвързана по никакъв начин с платформата Storytel и съдържа само и единствено личното ми мнение и наблюдения, натрупани на база двугодишна ежедневна употреба.
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden