Краят на една ера. O bella ciao, bella ciao

    Имах огромното щастие по време на следването ми в университета да излязат едни от най-добрите испански сериали, които съм гледала до този момент. Освен начин да разпусна, в много моменти те бяха и източник на вдъхновение и мотивация да продължа напред, да уча, да обогатявам речник и граматика, ако щете и да посетя местата, на които са снимани, за да покажа наученото. (Или може би испанската филология просто води до някакъв вид лудост)

    Las chicas del cable, Élite, Vis a Vis и La casa de papel... La casa de papel. Сериалът, който с всеки следващ епизод ме караше да пренебрегвам морала си и да виждам доброто в банда престъпници. Обогати речниковия ми запас откъм псувни и начини да се скараш с някого на испански, гравира думите rehén, atraco и el puto amo в съзнанието ми завинаги, многократно ми показа, че не винаги нещата са черни или бели и истината винаги е някъде по средата, а също че много често се случва хората, за които се предполага, че са добри, да са по-долни и от „престъпниците“. La casa de papel стана и една от многото спойки в отношенията ми с много прекрасни хора в реалния живот - тема на разговори и повод за вълнение, безкрайни гласови съобщения, хипотези, класации на любими персонажи и разисквания на понякога твърде екзистенциални въпроси. 

    Казано иначе: за мен La casa de papel е ера, която бележи едни от най-хубавите ми години до този момент. Излиза от границите на "просто един сериал" и навлиза в полето на личното. В продължение на толкова много години съчувствах на героите и се поставях на тяхно място, че равнодушна реакция към края на сериала би било чисто неуважение към самата мен. Само че в случая подготовката за тоя край се точи още от самото му начало и е съпроводено от непрестанно очакване най-най-любимте ти герои да изостанат някъде по пътя и да не ги видиш отново на екрана. 

    Обещах си да не рева срамно много пъти, но на финалните надписи емоцията и вълнението надделяха. Смисъл... години инвестирано време, емоция и най-вече чувството, че тия престъпници на екрана са ти някакъв вид семейство, не могат да се подминат току-така, понеже сериалът свършва и ya está. Es que la Resistencia sigue viva, понеже това е повече от сериал за убиване на времето и определено не те учи само как да прехвърлиш тонове злато от подземието на банка до някакъв рандъм бункер по средата на нищото. 

    Доволна съм от края. Още от самото начало на сериала беше ясно, че опциите за финал са само две че и която и да изберат да осъществят, ще има и тъга, и щастие, и разочарование. Няма как да се търси абсолютен реализъм и логика в подобни сюжети - гледаш си ги за кеф и забравяш как събитията биха се развили в реалния живот, за да не си тровиш нервите и разваляш великото преживяване. 

    Разбира се, щеше да ми хареса да видя други хора в края за последен път, щеше да ми хареса любимите ми герои, които изостанаха по пътя в предишни сезони, да се появят за едно последно групово събиране. Определено щеше да ми хареса да видя конкретни сюжетни линии една идея по-развити и обяснени. Но оценявам малката вратичка, които са оставили създателите на Ла каса, за продължения и spin-offs. Мерна ми се нещо за Берлин (едва ли ще го гледам, защото Берлин не ми е никак любим; сцените с него в последните десет епизода не ми бяха интересни), но аз смятам, че има един друг персонаж с огромен потенциал, за когото вече въртя сама много конспиративни теории. Само времето и парите нетфликски ще покажат накъде ще духне вятърът. Каквото и да бъде решено и както и да бъде осъществено това решение, надали някога някой ще достигне нивото на оригинала. (Сега ще видим корейците - приятел ми каза, че вече готвят корейска версия на La casa de papel). 

    Мда, емоция. Свърши. Сигурно ще дойде някой друг, но... засега малко почивка и може би едно яко бинджване на всички епизоди. Както е казал Берлин: Señores, ha sido un placer atracarles, pero ha llegado el momento de unas merecidas vacaciones.

 

(Това свърши, игрите на волята свършиха, филмът с курсовите ми работи с тая част от магистъра е на път да свърши... Ако някой не ми предложи нещо страшно интересно за гледане, казвам ви, наистина ще пусна Ла каса пак и ще стане като с „Игра на тронове“...) 

Мини истерията в инстаграм историите ми в опит да не спойлна края на приятелите си. С благодарност към тях, че почти ежедневно ме търпят и чат-пат реагират позитивно на емоционалните ми изблици. Супер сте! Сега отивайте да гледаде епизодите, защото няма да ви чакам още дълго време!!!