В момента във всеки втори инстаграм профил или блог „Десет слепи срещи“ от Ашли Елстън е под светлината на прожекторите. И трябва да ви кажа, че има защо! В около 300 страници авторката е успяла да разкаже перфектната тийн коледна история - такава, каквато трябваше да бъдат „Сняг вали“ и сборникът с коледни разкази „Любовта ми подари“.
Разделяш се с гаджето си няколко дни преди Коледа, след като си извоювала правота да си останеш вкъщи за празниците, а не да заминеш с родителите си извън града. Все пак трябва да останеш в компанията на гигантското си семейство. И това, докато голямата ти сестра преминава трудно през последните няколко седмици на първата си бременност.
Навигацията на гимназистката Софи през тези събития не е никак лесна - трябва да измине дълъг път, за да достигне до щастливия си край (не го приемайте като спойлер - какво друго очаквате от коледна тийн кинига със заглавие „Десет слепи срещи“?).
Нека ви дам десет причини да поемете по това кратко пътешествие с нея!
2. Ключов елемент от сюжета е огромното италианско семейство на Софи - баба, дядо, чичовци, лели и не е ясно колко десетки братовчеди в една къща. Няма скрито-покрито: знае ли един, знаят всички! Връзката между огромна част от членовете на фамилията е много силна и лично у мен предизвика известна доза благородна завист, тъй като наистина ми се иска да можеше да прекарам празниците по подобен начин: с много роднини на едно място, много подаръци и най-вече закриженост и сплотеност, каквито демонстрират книжните герои към страдащата главна героиня Софи.
3. След семейството идват и приятелите (макар и до голяма степен двете да се припокриват). Тримата най-добри приятели на Софи са хора, които всички трябва да имаме в тийн годините си. А ако си останат завинаги - какво по-хубаво от това? Макар и в началото на романа връзката им да е леко поразклатена заради дълга липса на контакт помежду им, четиримата членове на Великолепната четворка бързо намират пътя един към друг и започват да градят отношенията си на база приключението покрай срещите на Софи, което до някаква степен трябва да изживеят заедно. Отзивчивостта и грижата им един за друг обаче не се свеждат единствено до повърхностни юношески занимания. Дават от себе си тогава, когато някой има нужда от истинска помощ, без да очакват нещо голямо в замяна. Всеки един от тях е пример, че не е задължително отношенията между хората да са винаги оплетени и сложни.
4. Десет. Слепи. Срещи. С момчета, които членовете на семейството избират за Софи, но тя никога не е виждала. Срещи на места, които тя не е ибрала, и дейности, които на моменти изобщо не иска да прави. Комичните ситуации, в които я поставя търсенето на развлечение и забавление след раздялата с Грифин, са оригинални и способни да разсмеят четящия истински. А ако не разсмиване, то поне много широка усмивка и придружаващата мисъл „Защо на мен не ми се случват подобни неща?“
5. В историята може да се намери и поучителния елемент: макар и читателят да не знае особено много за едногодишната връзка на Софи и Грифин, вече бившия ѝ приятел, от постъпките и разговорите им след раздялата може да заключи, че тя не е била особено здрава. Хората имаме навика да изграждаме в съзнанията си идеален образ на половинките си и да отричаме всичките им лоши черти. Затова и опрадваваме „малки грешки“ и неправди от тяхна страна, без да си даваме сметка, че не заслужаваме лошо отношение. Грифин не е най-ужасният пример за лошо гадже, но е добра първа стъпка към изграждането на списък с неща, които да не позволяваме в отношенията си с половинката ни.
6. Софи и приятелите ѝ се намират точно на прага на университета, когато трябва да решат накъде да поемат в житейския си път. Има го и този coming of age момент на съзряване, с който много млади читатели със сигурност ще се почувстват свързани.
7. Не бих казала, че коледните празници са нещо ключово, но са страхотен фон на събитията и се обвързват чудесно със задното броене на срещите на Софи, желанието ѝ да прекара това време с най-близките си и идеята за голямото сплотено семейство, което се подкрепя в трудните моменти. Бих включила „Десет слепи срещи“ в списъка си със задължителни коледни романи, но не мисля, че на някого би му убило удоволствието, ако я чете и през лятото.
8. За мен темпото на разказа и цялостната структура на романите винаги са от огромно значение. Любими са ми тези като „Десет слепи срещи“ - в тях липсват ненужни описания на обстановки, ситуации, продължителни погеди, дрехи, предмети и т.н. Диалогът взима превес и е в чудесен баланс с динамичното и по-описателно предаване на самото действие. Не мога да изкажа мнение за хартиения вариант на българското издание, тъй като четох книгата в оригинал на електронна книга, но от изд. Ера може да се очаква хубаво оформление на страницата с голям размер на шрифта, съвсем удобно и приятно за четене.
9. Friends to lovers фенове, „Десет слепи срещи“ е точно за вас! Няма да ви разваля доволствието от четенето с тази информация, тъй като чувствата на Софи към един от героите (пък и неговите към нея) стават явни за читателя съвсем в началото на романа. И въпреки че е ясно как ще приключи историята, това по никакъв случай не убива вълнението покрай десетте срещи.
10. Доколкото виждам, правата за филмирането на книгата са купени и то не от кого да е, а от създателите на филмовата трилогия „До всички момчета, които съм обичала“! Това значи, че е напълно възможно да получим нов сладък, забавен, цветен и визуало красив филм за някоя от следващите Коледи!
Прочетете още ревюта за „Десет слепи срещи“: Reader Sense / Hrisilandia
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden
Няма коментари:
Публикуване на коментар