Пет причини да прочетете „Среща под звездите“ от Джо Томас

     Сигурна съм, че сред посетителите на блога ми има много сезонни читатели, които от месец-месец и нещо са в активно търсене на добри „зимни“ книги - такива, които да ги накарат да настръхнат, все едно са вън; да им донесат чувство на уют и топлина; да им напомнят за задаващите се светли празници... Самата аз обичам да се адаптирам към времето, за да допринеса максимално към чувството на съответния период.
    „Среща под звездите“ се вписва идеално в идеята за роман, който да те пренесе на студено и не чак толкова гостоприемно място.
    Мястото е Лапландия, а лицето в главната роля - Халей, която заминава за Швеция, за да направи специална доставка на халки за сватба. Събдата на момичето с име на звезда обаче я принуждава да направи всички неща, които се е кълняла никога да не прави, включително да се открие пред почти непознат мъж с впряг от кучета и стадо елени, тръгнал на път през леденото нищо.
    Вместо да ви разказвам подробно за силните и слабите страни на романа на Джо Томас, днес ви предлагам списък с пет причини защо "Среща със звездите" е романът, на който трябва да отделите мъничко време през предстоящите студени дни! 

    1. Голяма част от книгата е посветена на пътешествието на Халей не само през снега, но и към самата себе си. Независимо дали е в компанията на Бьорн, шведът, който я придружава в една част от историята, или е сама, разсъжденията ѝ за случващото се винаги са искрени и много, много човешки. И оправдани. Каквото и да си говорим - в началото звучи като леко повърхностно и вятърничаво момче, което с лекота напуска дома си всеки път преди нова служебна задача с мисълча, че именно това осмисля живота му. Джо Томас се е справила чудесно с постепенното аргументиране на начина ѝ на мислене, защото в края на романа вече нямаш избор и се чувстваш длъжен да харесваш Халей точно толкова, колкото я харесва и красивият Бьорн.

    2. С пристигането си в Швеция Халей е категорична, че никога няма да направи цял списък с различни туристиччески неща. Читателят, естествено, в този момент разбира, че именно това ще се случи - ще тръгне по студа, ще скача в снежни преспи и със сигурност ще се вози из Лапландия с кучешки впряг и елени. Макар и всичко това да е повече от предвидимо, е написано страшно живописно и реално. Изглежда Джо Томас е направила сериозно проучване за региона, месностите, животните, храната и местните жители, защото във всеки един от тези аспекти разказът ѝ звучи консистентен и добре подплатен с достоверни детайли. Всичко това би било високо оценено от хората, на които им липсват знания за конкретната географска ширина. Читателите-гастрономи, които обичат да крадат кулинарни идеи и вдъхновение от книги, ще са най-щастливи от този роман!

    3. Самата обстановка - това е напълно достатъча причина да прочетете „Среща под звездите“. Лично за мен усещането беше сякаш се намирам в импровизирана палатка, заобиколена от стадото диви животни, докато от клоните на дърветата пада натежал сняг. Още малко и щях да видя пред погледа си цветовете на нощното небе, ярките звезди; щях да усетя и сковаващия пръстите студ, който може да бъде преборен само и единствено от топлината на прясно сварен боров чай.

    4. Любовният аспект на книгата минава през гореспоменатото самоопознаване и примиряване с миналото и на двамата герои. Отношенията на Халей и Бьорн минават през много възходи и спадове за краткия период, в който са принудени да споделят малко пространство и задължения. Преживяванията, споделеният им опит и доверието, породено от първите две, създават перфектната предпоставка за здрава приятелска връзка, а след това - красив романс като феникс, възкръснал от пепелта. „Няма нищо по-ценно от това да намериш любовта“ - това послание носят те самостоятелно, те заедно, а също и двойката второстепенни герои, заради чиито сватбени халки Халей се вкарва в цялата беля с прехода в снега.

    5. Ларс е второстепенен герой в романа, но със същия успех за него може да се напише цял отделен роман, също толкова интересен и вълнуващ като този. Момчето работи в хотела, в който ще се проведе предстоящата сватба, и още от мига, в който зърва Халей, заявявва, че на двама им им е писано да са заедно. Ларс е душата на романа - онзи елемент, каращ всичко да изглежда една идея по-лековато, неангаижращо, забавно, но едновременно с това обгърнато от надежда и вяра в съдбата. Започвам петиция за самостоятелен роман за Ларс!