„- Мислех, че няма да искаш да ме поканиш - казва сега Ориол, за да направи крачка към откровението.
- Сериозно ли? Каква глупост! Защо да не искам...?
- Не знам. Нали все някога трябва да ме намразите?
- Не мисля - отговаря Макс с поклащане на главата. - Хората, които се връщат, винаги са обичани.
- Мисля, че по-обичани са хората, които изобщо не заминават.“
„- По дяволите, Макс! В живота винаги трябва да се жертва нещо! Всеки избор ти налага да се откажеш от петдесет неща. Това е животът - избори и жертви. Моля те, кажи ми веднъж завинаги кой от двата варианта ти харесва повече!
- Обаче винаги ще си мисля, че другият е бил...
- Слушай, Макс - Ориол го прекъсна решително. - Докато не се научиш да не мислиш какво оставяш след себе си, няма да си научил нищо ценно от живота.“
„Спомените не струват пари, но са нашето най-гоямо съкровище, ако искаш да знаеш. Понякога си струва да платиш за някой хубав спомен. Жалко, че в магазини като моя не можеш да си купиш памет. Тогава щях да бъда много богат. Има хора, които биха убили, за да се сдобият със спомени, различни от тези, които имат.“
„Нещата се случват, когато трябва да се случат, и нито секунда по-рано.“
„На кого са загубените вещи? На кого са предметите, някога обичани от някого, когато той си е отишъл завинаги? Има ли място, където загубените предмети могат да бъдат намерени? Не искат ли някой да ги намери, да ги оцени, да ги счита за свои? Искат ли вещите да имат свой стопанин? Или предпочитат свободата? Кого прави щастлив свободата? Не е ли по-добра сигурността да принадлежиш на някого?“
„- Истината е, че съм способен на всичко само за да ви видя доволна. - Отново я чух да въздиша примирено. - За да бъда до вас, съм готов да изцапам дори душата си, знаете ли?“
„Винаги част от мен ще остане по онези тесни улички и малки площадчета, винаги част от душата ми ще обикаля с носталгия през глъчката на различни езици и и забързаните по всяко време минувачи. Част от сърцето ми завинаги ще запази в себе си простичките имена на лабиринта на обикновени стари занаяти - „Стъкларска“, „Кошничарска“, „Оръжейна“, „Мандраджийска“...
Странни са знаците на сърцето, но то и само то решава на кое място принадлежи. Съвсем наскоро сърцето ми обяви, че принадлежи на Барселона, на крайбрежния квартал, а аз само го слушам, без да мога да му откажа.“
„Докато крачех по пустите улици, в главата ми се въртеше само един въпрос: „Какво има в град Барселона, че дори най-извисените души намират тук това, което дори не са знаели, че търсят?“
„Барселона гореща като шоколад“ е роман, който представя три различни и почти самостоятелни истории, обединени от любовта на три изключителни жени към шоколада и величестнетата Барселона на фона на собствените им житейски драми. Неангажираща книга за любителите на каталунската столица, които търсят нещо развлекателно, а също и информативно - защото кой да знае, че именно в Испания е бил първият импулс за създаване на шоколадови изделия!
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden
Няма коментари:
Публикуване на коментар