"Една година и един ден" от Изабел Брум - Ревю

     Напоследък без да искам се натъквам на романи, които пасват перфектно в следните категории: 

1. любовна история;

2. не една, а три свързани при това;

3. и с действие, което се развива на безумно красиво място;

4. при това през зимата! 

    "Без да искам" е относително, като се имат предвид сезонните корици и факта, че през зимата доста клоня към книги на съответната тема. Останалите параметри обаче наистина са случайни! Но не се оплаквам, защото "Една година и един ден" от Изабел Брум ми хареса дори повече от "Среща под звездите" и "Барселона гореща като шоколад" (можете да прочетете ревю на първата, като кликнете върху заглавието; за втората предстои друга публикация!).

    Историята праща читателя на пътуване във величествената Прага в компанията на три много, много различни двойки - двама любовници, за които почивката в зимна Прага е вид меден месец далеч от бъркотията, която са оставили зад гърба си; най-добри приятели с припламващи чувства, но и големи съмнения; и една девойка в очакване любимият й най-сетне да пристигне в града, който ги е събрал. 

    За разлика от други романи с три "преплитащи се" сюжетни линии (какъвто е случаят с "Барселона гореща като шоколад" - три поколения, връзката между които обаче е предмет), тук историите на двойките се застъпват в най-буквалния смисъл на думата - срещат се в хотела и из града, сприятеляват се, споделят чувства и емоции и на моменти си и влияят. Така че не - не може да се чете като три различни книги, но това не е в ущърб! Лично аз предпочитам именно този подход на преплитане на сюжетни линии. Нацелва една моя странност: в реалния живот мисълта, че хората, с които се разминавам по улицата, са истински, мислещи и имат свой собствен живот, понякога ме стъписва и ме запраща към разни екзистенциални размисли. "Среща под звездите" ми показва това в много умален и определено не смущаващ (даже точно обратното!) вариант. 
    Няма да ви изненадам с твърдението, че най-големият позитив от подобни любовни романи е емоционалният им аспект. Ясно е, че романтиката винаги достига някакво ниво на клишираност, но колкото и да ни харесва това, чисто човешките емоционални послания винаги излизат на преден план, защото по-голямата част от писателите се справят успешно със задачата да ги опиташ много земно. Чрез трите двойки Изабел Брум предава три много различни послания. 

    Престоят на Хоуп и Чарли в Прага повежда читателя към размисли на ниво морал и себеуважение: кога настъпва моментът, в който трябва да се откажеш от сегашното си положение, за да поемеш на път в търсене на истинското щастие и удовлетворение с друг човек? А след това - трябва ли да бъдеш сочен с пръст и порицаван, защото си избрал себе си и собственото си щастие.?

    Може би голяма част от читателите на романа ще намерят себе си в Меган, чийто добър приятел в Оли неведнъж е показвал чувствата си към нея, но тя не може да разруши предпазните си стени и да му отговори със същото. Призраците на отминала връзка тегнат над нея и я карат да поставя под въпрос стойността си като човек, а също и да се запита дали е разумно да повери душата си на друг човек, който също може да я нарани. Какво пък, ако този някой стане пречка в пътя й към кариерен успех... 

    Самотата на щастливо обвързаната Софи е най-любопитна и внася мъничка доза мистерия в иначе чисто романтичната история. Меланхоличната девойка е въплъщението на надеждата - на онази непрестанна и съкровена вяра, че щастието се крие зад следващия ъгъл. Ако вярваш силно, с цялата си душа, може би най-съкровените ти мечти ще се превърнат в реалност въпреки смазващата реалност. 

    Достъпен и простичък стил, симпатични персонажи, красива локация (описана по начин, който да те накара да си вземеш билети за близък полет и да направиш няколко обиколки из чешката столица около коледните празници), динамика, отсъствие на натоварващи описания и много храна за размисъл. Към тези плюсове мога да добавя и достъпната структура на разказа - книгата не е ненужно дълга, а главите са кратички и динамични. Създават всякакви предпоставки да се прочете на едно сядане. Цялостното оформление е чудесно! 

    "Една година и един ден" е повече от перфектно занимание за уютните уикенд следобеди, когато търсите нещо романтично, вълнуващо, но не и лишено от послание. Със сигурност е една от любимите ми зимни книги до този момент! Просто никога не мога да откажа щастлив финал и чувство на удовлетворение и вяра, че в края на тунела винаги има една мъничка искрица светлина. 

    

Прочетете още ревюта за "Една година и един ден" : Hrisilandia 

Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden