неделя, 22 ноември 2015 г.

"Сойка-присмехулка, Част II"


“You love me. Real or not real?"
I tell him, "Real.”

Вчера по обяд приключението, наречено "Игрите на глада", свърши официално за мен. И, признавам си, нямах намерение да напиша пост по темата. Но пък току-що изгледах и първата част на "Сойка-присмехулка" (за 13 път, може би?) и отново тръпки преминаха по цялото ми тяло. Изглежда, че винаги при споменаването на името на част от трилогията ще става така.
Четири години минаха от началото на филмите, пет - откакто прочетох за пръв път първата книга. За това време се превърна в една от малкото, с които израснах и ще останат с мен завинаги. Надявам се да е така и с много други. "Игрите на глада" е книгата, която ме приветства в жанра, накара ме да тръпна в очакване на следващата глава, спасението на любим герой, излизането на следващия филм, настъпването на края. Сега той е тук, а аз не знам как се чувствам.
Имах ниски очаквания към последния филм - от една страна защото е само половината от книгата, а от друга - защото знаех, че самия факт, че е финал, ще предизвика сълзи. И го казах - пред приятелките си признах, че в действителност не е любимият ми филм измежду четирите. Не можах да аргументирам думите си - причината да размисля за писането на публикация. Това, обаче, ме ядоса и на пук на себе си седнах и се опитах да си дам сметка защо този път не вземе под кожата ми, не ме остави напълно изгубила ума си. 
Разочарова ме това, че беше точно по оригиналната история. Сега ще си кажете "Какво иска тази? Да следват книгата или да си измислят чисто нова история?", и аз се запитах същото. Но всеки, чел "Сойка-присмехулка" е наясно с много тъжни събития от страниците, и със сигурност си е мечтал екипът да промени поне един факт, да спести една-единствена смърт. Надежда ми даде Сюзан Колинс преди години с изказването си, че най-много съжалява за смъртта на Финик и ще се постарае да поправи това в екранизацията. Уви, не беше изключена. Както и тази на другата любима на много героиня. Получихме всичко такова, каквото трябва да е. Ето това ме разочарова - достоверността. Също цялата палитра от емоции, които колективът изсипа преди финалния надпис, обозначаващ края на осмислящото всеки ноември чакане за нова част, събирането с приятели, ритуалното гледане на предните филми по телевизията предните нощи, повтарянето на трейлъри десетки пъти.
Мислейки за тези четири години си давам сметка, че именно тези филми са най-добрите, които някога съм гледала и силно, изключително силно се надявам с тях да бъде запомнено нашето поколение! Благодарна за осмисленото време, часовете четене, десетките повторни гледания, снимките, интервютата, чувствата и връзките, които предизвика "Игрите на глада". 
Сега ми остава само да продължа да бъда момичето, прекарващо часове в ровене между снимки и клипове на брилянтните герои, което от време на време вади книгите си и ги прелиства, за да си припомни любими, силни моменти, през месец-два си прави маратон с четирите части и вдига три пръста всеки път, когато иска да отговори на въпрос в час. 

“May the odds be ever in your favor!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар