Страници

петък, 12 февруари 2016 г.

Girl Online: On Tour от Зоуи Съг - Ревю/Дискусия

Година след публикуването на първия роман на Зоуи Съг, известна британска влогърка, излезе и втората ѝ книга Girl Online: On Tour, но този път със завиден неуспех. Сигурна съм, че поне веднъж в ютуб сте попадали на Зоуи и симпатичните ѝ видеа, а ако не, сте чували за Girl Online, която спечели колкото почитатели, толкова и недоброжелатели след публикуване. Разразилият се скандал бе свързан с така нареченият ghost-writer - човек, който пише вместо този, чието име е изписано на корицата. За това, разбира се, писах много подробно в ревюто-дискусия на книгата. Използвам това, за да направя препратка към новата втора част на романа, която за съжаление наследи по-скоро негативното мнение от предходния. Твърдението е много субективно - гледайки от различни ъгли със сигурност ситуацията подлежи на различни коментари - за някои публикуването би било успех, а за други - провал. Факт е, че Girl Online за момента е със средна оценка 3,80 (данни от Goodreads), а Girl Online: On Tour - 4,07. В същото време обаче първата е прочетена от приблизително 32,500 потребители на сайта, а втората - 4,250. 
Тази негативна страна на хората никога няма да спре да ме учудва. Не оправдавам постъпката на Зоуи да прикрие факта, че не е писала сама книгата, но очаквах читателите и феновете ѝ да го преглътнат и в крайна сметка като почитатели на литературата да погледнат на книгата като на всяка друга в книжарницата, все едно не е написана от най-известната блогърка в света, а просто момиче, чието име тепърва навлиза на пазара. Недоверие и предразсъдъци надделяват и може би те са причината да виждам много повече негативни ревюта от хората, решили да дадат шанс на новата част, отколкото положителни. Струва ми се нелогично, но както вече знаем - по-лесно е да съдиш, отколкото да се постараеш да разбереш.
В тази връзка, Girl Online: On Tour също е писана с помощта на професионалист, който Зоуи често показваше в дейли влоговете си. Не гарантирам, че въпросната жена е писала или само е правила редакции на текстовете, но мисълта ми е, че този път скандал няма да се разрази, макар и името ѝ да не е вписано специално в изданието. 
Колкото до самата книга - намира се точно на златната среда на скалата ми за оценяване. Според мен остана малко по-ниско от първата част, но отново дава на читателите досатъчна доза сладки моменти, няколко сериозни, подправени с проблеми от реалния живот, които заслужават своето време на обмисляне и оценяване.
“We all have one life and we can choose how we want to live it. It's important you realize that, no matter what anyone else says or how people may try to influence things, it's ultimately down to you... only YOU can live for you. You can't live in someone else's shadow or permanently try to please someone else, then what do you have to show for it? You won't have any of your own accomplishments, you won't reach your personal goals, and you'll only be ticking someone else's boxes for them. If there is something in life that you really want to do, then do it. You'll only ever live this day once in your lifetime, so start now.”
В началото всичко изглежда същото като от края на първата книга - Пени е същото момиче, влюбено в писането на вече личния ѝ блог, което с нетърпение очаква срещата с приятеля си Ноа. Той също не се отдалечава от слънчевия музикант, който Зоуи ни представи. Проблемът е, че с напредването на историята двамата започват своята трансформация, но този път към по-лошо. В опита да бъдат представени като герои, между които има вяра и уважение, те стават досадни, взимащи глупави решения и правещи очевидно неподходящи ходове, които така или иначе, по някаква ирония, ги извеждат към правилната развръзка. Проблемът на Пени с паник атаките отново присъства като много важна част от същността ѝ, но имам чувството, че не е наблегнато толкова много на него, колкото на опитите на героинята да изяви силно гласа си и да постъпва по начина, който тя смята за правилен. Така си създава имидж на опърничава тийнейджърка. Въпреки това ми се струва, че този път гласът на Зоуи много повече си личи. Много от репликите на Пени са типични за създателката ѝ и не само. Четейки си представях Съг в дадените ситуации. Докато преди опитите ѝ да се дистанцира и да създаде един напълно нов и несъществуващ вече в реалността характер си личаха, то тук сякаш това е забравено и двете са един и същи човек.
Не бих казала, че образът на Ноа ми харесва чак толкова много. Оценявам, че през по-голямата част на времето продължава да е сладкото момче, написало Autumn girl, което обожава приятелката си. Просто този път позитивите ми са насочени по-скоро към най-добрия приятел - Елиът. Както в предишната част, така и тук клони към стериотипите, но пък е наблегнато повече на неговата история. Има още място за развитие на връзката му с приятеля му (чието име не помня... Алекс?) и се надявам ако някой ден Зоуи реши да продължи да пише в тази посока да ги постави под светлината на прожекторите. Защото така или иначе те са най-блестящите и забележителни второстепенни герои този път. Никак, ама никак не харесвам нито Меган, нито Блейк, който е нов в света на Пени. Със сигурност проблемът нямаше да просъществува без него, но самият му характер е безкрайно типичен злодейски от всички тийн/съвременни романи.
По отношение на сюжета не мога да преценя дали първата или втората книга е на първо място. Струва ми се, че и двете се базират на една и съща конструкция: щастливо начало, проблем в средата, момент на несигурност и отдръпване, щастлив край. И в това отношение съм окей, защото не очаквах повече. Тук имах чувството, че едно и също се случва, но по променен начин и макар и на практика героите да са на път и да преживяват много, то то е представено по начин, който изглежда сякаш са в омагьосан кръг без билет за излизане.
Всичко изписано дотук звучи все едно въобще не харесвам книгата, но всъщност не е така. Завърших я за три-четири часа и ми беше невероятно приятно да се срещна отново с Пени и Ноа и да попътувам с тях из Европа. Отново поднесено по лек и забавен начин, приключението им без съмнение ме направи щастлива по начин, който малко книги от жанра могат.
“Sometimes the hero of the fairy tale isn't a handsome prince. Sometimes it's you.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар