Страници

сряда, 23 август 2017 г.

За Морето през Август

Последните неща са не по-малко страшни от първите, защото бележат края на нещо, в много случаи любимо. Затова и няма да кажа, че кратичкото пътуване със семейството ми до българското черноморие тази седмица ми е последното - няма никакъв шанс през следващите много години да пропускам възможността за малко бягство на някой красив плаж тук, в България, в компанията на любимите ми хора и дори някоя книга. То е просто пътуване, след което ще си взема малка почивка, а да проуча Средиземноморието.
И после пак към Бургас, Поморие...

Родителите ми, сестра ми и аз решихме да си организираме кратко пътуване до Бургас, който е един от любимите ни градове тук. Като оставим морето, разбира се, изглежда, че през годините сме си създали традиции, без които летата ни изглеждат незавършени. Обичаме да излизаме рано, за да се възползваме от прохладното време; да си почиваме следобед; да посещаваме моловете и да се възползваме от последните намаления, след които да се приберем с половин сак повече багаж; да се разхождаме по тъмно с чашка царевичка и/или твърде много сладолед; да прекарваме вечерите на отворени прозорци или климатик, гледайки каквото там дават по телевизията.
Всички тези неща за вас може би звучат много битови, но за мен са много ценни. 

Опитах се да се наслаждавам на времето си с тях колкото мога! Опитах се да пренебрегна зависимостта си от телефона и вместо да проверявам часа на него, гледах часовника на китката си. Карах с по-висока скорост от позволената. Не носех лаптоп или фотоапарат (и затова снимките, които виждате отдолу, са направени от сестра ми). Спах следобедите без да се притеснявам, че губя време, което мога да използвам за по-важни неща. Лягах рано и ставах рано, закусвах точно каквото ми се искаше, при това без грам притеснение дали филийката хляб влиза в калорийния прием - никой няма време за тия глупости! Плувах, направих жалък опит да хвана тен. Не харчих пари за дрехи! Само за обувки. 
Прекарах си страхотно! Едва ли има човек, готов да се върне към реалността и задачите си след толкова приятна почивка. Но и за тези неща идва време. Единственото, което може да се опитаме да направим, е да превърнем задълженията в нещо, което си струва да бъде разказано. Или написано в пост!

2 коментара:

  1. Прекрасен пост. От всяка една дума се усещаше емоцията, която си вложила. Снимките са много хубави, а потледното изречение ми хареса страшно много и ме накара да се замисля ... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! от известно време си мисля за смисъла на въпросния израз, който споменаваш. Радвам се, че си го забелязала!

      Изтриване