Страници

вторник, 17 октомври 2017 г.

Първи крачки из Барселона III

Свързвам Барселона с няколко конкретни неща - слънце, море, Саграда фамилия и най-красивото небесно синьо, което съм виждала. И четирите неща видях по време на първата си обиколка в града, краят на която ще видите в този пост. Часове подред се разхождах под нетипично горещото за моите представи септемврийско слънце около величествената църква, превърнала се в символ на града, усетих бриза на кея - едно от любимите ми места там - и небосводът придаде красива тема да по-голямата част от снимките, които направих този ден.
Триумфалната арка се намира на пет минути разстояние от Parc de la Ciutadella и е една от най-известните постройки. Световното изложение от 1888 година е поводът за нейното построяване. "Барселона посреща всички нации" е надписът, който приветства местни и туристи към широкия площад, следван от парка и завършващ със зоопарка на Барселона.

Макар и огромни, разстоянията в столицата на област Каталуния, която в момента се бори за своята независимост от Кралство Испания, се обхождат лесно. Това може би се дължи на красивата флора навсякъде между жилищните сгради и институциите - често неразличими в центъра заради еднаквия стил. 
Няма начин да се насладиш на всяко едно нещо, което попадне пред погледа ти, защото впечатляващите за туристите обекти са твърде много. Затова винаги съм си мислела, че дори седмица не е достатъчна, за да обиколиш всички забележителности, да направиш снимки на възможно най-много красоти и, най-важното, да усетиш духа и енергията на Барселона. Затова бързото прекосяване на градините едва ли ще бъде единственото, особено ако имам възможността по-често да оставям ученето на заден план, за да се възползвам от предимствата, които имам като студент в двата края на Европа и самопровъзгласил се "жител на света".
 Иска ми се снимките да можеха да запечатват и чувствата от това да бъдеш на това място, да виждаш гигантските монументи, да усещаш влажния въздух, слънцето, пръските от морето, когато вятърът духа силно. Нито те, нито думите, с които всеки път се опитвам да се изразя, не са напълно достатъчни, за да пресъзнам всичко изброено. Това се дължи отчасти и на вълнението. Може би някои от вас могат да ме разберат, защото обичат нещо толкова силно, колкото аз обичам Барселона.
 От Саграда фамилия, през Триумфалната арка и парка Ciutadella, до пристанището и статуята на Колумб, който смело сочи в посока на новооткритата Америка. И след това до мястото, което това лято се превърна в центъра на огромна трагедия, но и на съпричастност и безкрайна човечност - La Rambla.
 За мен централната пешаходна улица е най-колоритното и изпълнено с живот място в града. Постоянният поток от хора, които говорят на десетки различни езици, снимат, любуват се на това, което виждат, ме зареди с енергия в момента, в който пресякох булеварда и навлязох в него. Именно това търсех, когато преди месеци взех категоричното решение да заменя София за Барселона. Исках живот, тълпи, шум, емоции, събития, големи пространства, непрекъснато движение. Попадайки на Ла Рамбла разбрах, че съм получила точно това и единственото, което се очаква от мен, е да взимам с пълни шепи колкото мога. 
По-трудният въпрос е не какво има на пешаходната улица, а какво няма. Различни хора, магазини, ресторанти, в които всички седях, ядат паеля и пият сангрия от огромни чаши с шарени сламки? Или различни музеи (еротичен, например. Мерилин Монро беше на балкончето.), хора, облечени във впечатляващи костюми, тесни улички, водещи до кой знае къде, театри? Живот?
 Първата ни обиколка на града завърши в края на Ла Рамбла, в близост до площад Каталуня, където с Гери, съквартирантката ми, намерихме Рая на земята - малко тайванско магазинче за бъбъл тий, в което и двете се влюбихме в мига, в който влязохме. Това се дължи както на огромния избор от чайчета и комбинации, които ни предложиха, но и на самото помещение, украсено със страшно много картинки от анимета, надписи на различни езици, балони. Източник на щастие, ако мога да се изразя така. Друг е въпросът, че бъбъл тий-то, което си взех - студен чай от манго с топченца с вкус на ягода - се оказа разкошно! Силно препоръчвам да посетите ZenZoo, ако/когато някой ден посетите Барселона!
Уморително, колоритно и изключително вълнуващо - така бих определила 15-километровата разходка, по време на която успяхме поне мъничко да се докоснем до същността на Барселона, макар и като туристи. Тепърва предстои да видим повече, да разберем и да се впуснем в приклчението да бъдеш студент в Испания. 
А преди да се разделим искам да ви задам въпрос: Кой е градът, в който вие сте безвъзвратно влюбени и защо? 
Много позитивизъм и щастие от мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар