Страници

събота, 24 март 2018 г.

Motivation 101: De-stress


     Иска ми се някой ден да се събудя в свят, в който понятието "стрес" не съществува. Ако не това, иска ми се понякога да работя по проект без да поглеждам през пет минути към часовника, за да се уверя, че крайният срок за предаването му не е минал. Или пък да чакам датата за следващия тест или изпит без грам съмнение, че ще се справя. 
     Но нещата не стават точно така, за съжаление. Много пъти съм се оказвала в ситуации, в които притеснението, породено от някое бъдеще събитие, ме е спирало да се захвана със задача; карало ме е да отлагам и да затъвам все повече в безкрайната верига от мисли за хипотетични случки, които водят до провал. Стресът води до липса на мотивация, няма да спорим по този въпрос. И колкото и да ми се иска да има нещо, което за миг ще промени това уравнение, опитът ми сочи към обратното. Има обаче малки неща, които всеки може да направи за себе си, за да се разсее от гадното чувство на притеснение, което го наляга преди важен момент, например, а също и след него - когато стресът е преминал връхната си точка и единственото, от което съзнанието му се нуждае, е почивка. Резултатът - свеж ум и повече желание струпалите се задачи да бъдат завършени, но този път не насила.

     През последните месеци се върнах към едно от любимите си занимания - спортуването. Фитнесът е второто ми любимо място след леглото, защото там се чувствам добре, изпълнена с енергия и мотивация да надмина рекорда за повторения от предишната си тренировка. Слагам слушалки в ушите си, пускам си силна музика и тичам, докато дъхът ми не спре, смело вдигам тежестите и стискам зъби заради приятната болка в мускулите си. В залата нищо от реалността няма значение - там е така нареченото safe space - не мисля за случилото се през деня, защото гласът в главата ми е зает да брои отново и отново от 1 до 15 за всяко едно повторение на упражнението.
     Музиката върви ръка за ръка с това. Винаги я усилвам докрай и се оставям на мелодията. Не винаги текстът за мен е на първо място - стига ми да ме кара да танцувам и да искам да си подсвирквам, независимо дали съм вкъщи и чистя, тичам във фитнеса или се разхождам.
     Разходките, от своя страна, са нещо, което преоткрих съвсем наскоро, може би когато времето започна да се пооправя (или не точно). Не мога да опиша удоволствието, което изпитвам, когато сляза от метрото след лекции, пусна си някой плейлист и вървя бавно, клатушкам глава и умишлено минавам по най-дългия път към вкъщи, само и само да мога да прекарам малко повече време вън сама с музиката ми. Понякога си измислям причини да отида до магазина, за да мога да се разтъпча и разсея от задълженията.
     Сънят също е от ключово значение за пълноценната почивка и намаляването на стреса - било то психически или физически. Все още изпитвам известни затруднения по тази точка. Би ми се искало да лягам по-рано (около 10-10:30) и да ставам не по-късно от осем, за да знам, че разполагам с целия си ден и каквото и да правя, времето ще стигне за всичките ми планирани задачи.
    Моментите, споделени с приятели и семейство, ми носят най-голямо щастие и съответно елиминират абсолютно притесненията и страховете, които ме притесняват понякога на подсъзнателно ниво. Става въпрос най-малкото за интеракция, за някакъв контакт, който може да се състои в една проста вечеря, разговор по телефона или по Скайп. Времето с тях е време без заплашителните задължения и време, предназначено само и единствено за положителни емоции. Социалният живот не е маловажен и не трябва да стои на второ място след академичния или живота в службата.
   Пред себе си направих следното признание: не мога да живея без Netflix. Не бях сигурна каква е точната причина, докато една вечер след 3 тежки лекции се прибрах в не особено добро настроение, седнах пред телевизора и си пуснах Friends. И настроението ми се оправи. Станах наистина щастлива, когато си сложих любимата маска, направих си чай и се отпуснах. Напълно забравих за негативните емоции от изминалите часове и преди да заспя същата вечер си обещах да отделям време за себе си малко по-често. Няма значение дали това понятие включва спорт, разходки, кино, сериали, книги, рисуване, писане, ютуб, т.н.  
   "Времето за мен", в което нищо друго, освен самата аз няма значение, е най-голямата услуга, която мога да направя на себе си. Сигурна съм, че и вие го знаете, и може би отделяте по час-два от време на време. Но си направете експеримент - опитайте се да откраднете за себе си всеки възможен момент, изолирайте се от околния свят както можете, затворете очи и, когато времето ви изтече, бъдете честни пред себе си: имаше ли ефект това? Ако отговорът е "не" - продължете да търсите - животът е твърде кратък, за да живеем под тежестта на стреса, при положение, че някъде там се крие някое малко удоволствие, което да ни отдалечи от него. Но ако на въпроса можете да отговорите с "да", то тогава не спирайте; правете това, което ви кара да се чувствате спокойни и щастливи колкото може по-често, независимо дали ви предстои нещо важно или пък то вече е минало. Използвайте тези мигове като причина да елиминирате задачите от "to do" списъците си, за да може след това да се отдадете на приятната почивка и време за вас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар