"Варианти на нас" според корицата: Най-вероятно тийнейджърски роман. Момиче с кученце на колело се запознава с момче в студентските си години, започват връзка. Сигурно във втора-трета глава се заформя любовен триъгълник. Хепи ендингът е сигурен, защото това е романтичен тийн роман. Нали корицата в бонбонени цветове.
"Варианти на нас" всъщност: Не чак толкова весел роман за щастливите и тъжните моменти в човешкия живот, за решенията и техните последствия, за пътя напред и погледите назад, към спомените и изборите, които понякога бихме променили.
През далечната 1958 година Ева и Джим (не) се срещат случайно. Така започва всеки един от трите варианта на развитие, които Лора Барнет разказва в дебютния си роман. Води се от въпроса "Какво щеше да стане, ако...?", който аз в началото подсъзнателно свързах с т.нар. "ефект на пеперудата": една малка промяна на нещо в настоящето може да доведе до непредвидими събития в бъдещето. Нещо много близко до това е и историята на колежаните, чиито съдби тръгват в три различни посоки, но винаги се стремят към нещо по-добро; към щастие.
В трите версии на историята Ева и Джим са различни - от стиловете им на живот, през партньорите, които избират, до имената на децата им. Но винаги запазват значителните и отличаващи ги неща, качества, които развиват по начин, съобразен с посоката, в която е поел животът им. Талантът в писането, човечността и смелостта са тези черти на Ева. За Джим това са влечението към изкуствата и способността винаги да намира начин да продължи напред. Проявяват ги обаче не винаги в положителен контекст. Това е чарът на "Варианти на нас".
Лора Барнет е създала три възможности за перфектно развитие на събитията, но нито един от тях не може да бъде определен като напълно положителен, защото е твърде близък до реалността. Това са три разновидности на реалния живот и напълно възможни случки, с които всеки един от нас може да се сблъска. Ева, Джим и всички хора около тях постъпват, както мислят, че е правилно на момента, след това са принудени да приемат и положителните, и отрицателните последствия. Няма нищо захаросано или перфектно. Нищо не е само черно или само бяло.
Лора Барнет е създала три възможности за перфектно развитие на събитията, но нито един от тях не може да бъде определен като напълно положителен, защото е твърде близък до реалността. Това са три разновидности на реалния живот и напълно възможни случки, с които всеки един от нас може да се сблъска. Ева, Джим и всички хора около тях постъпват, както мислят, че е правилно на момента, след това са принудени да приемат и положителните, и отрицателните последствия. Няма нищо захаросано или перфектно. Нищо не е само черно или само бяло.
Точната дума, с която бих описала романа, е "реалистичен". Близък до действителността, която виждам аз. Без изкуствени и твърде идеалистични моменти. С много емоции, които удрят на правилното място така, че да провокират реакция у мен като читател. Това се дължи най-вече на героите - на Ева и Джим, и на всички техни близки, приятели и познати, които те карат да бъдеш съпричастен и към трите истории, независимо дали знаеш, че постъпките им са правилни, или не. Може би е, защото разбираш гледните им точки и причините, поради които постъпват така. В това Лора Барнет няма грешка! Изключително лесно е да се усетят щастието, скръбта и надеждите на тези хора. Емоциите и тревогите им са толкова човешки! Повдигат въпроси като този за промяната; за това какво е можело да бъде, ако; за правилното и грешното в любовта и семейството; за вярата в собствените ти ценности.
Стори ми се интересно това, че във всеки един от вариантите героите бяха водени от нещо различно. В първия приоритетът и на двамата беше работата; във втория - независимо от случващото се и за Ева, и за Джим семейството беше на първо място. В третия вариант героите бяха водени от любовта и от огромното желание да бъдат заедно, да се преборят с всички трудности и да създадат стабилни основи за себе си и децата си.
Оформлението на книгата също ѝ печели точка - трите опции са отделени и надписани, така че следенето е сравнително лесно, стига да се внимава какво пише.
Няма излишни захаросани моменти, нито пък идеализирана любов, която е готова да издържи на всеки случаен удар на Вселената. Има обаче три човешки истории, обвързани от образите на Ева и Джим, които по три различни начина си проправят път през трудности и перипети, откриват начини да продължат напред и не спират да търсят щастието дори в малкото, което имат на моменти. И може би това е най-големият урок на "Варианти на нас": никога няма да знаем какво е можело да бъде, ако, но пък имаме силата да се борим в името на нещо по-добро, което ще ни донесе радост. Все пак нищо не е завинаги и хората казват, че след всяка буря изгрява слънце.
"Нищо не е постоянно, освен промяната."
Няма коментари:
Публикуване на коментар