От твърде много време (може би години вече) не съм споделяла мнение за любимите ми неща. Затова днес реших да седна и да направя кратък списък с тези от тях, които открих през последните няколко месеца. Затова, а и защото вчера официално взех и последния изпит от първата ми година в университета и вече имам цял един месец на свое разположение!
Последният месец много от смените ми на работа бяха сутрешни, което значи, че трябваше да прекарам първите два часа сама и работейки. За да разнообразя обстановката и за да се абстрахирам от повтарящите се 10 песни на заден фон, реших да слушам по един-два от епизодите от подкаста на Kalyn Nicholson - ютубърка, която прави видеа, посветени на спокойствието, йогата, храненето, пътуванията... Говори на най-различни теми, свързани със самопознаване, развитие и усъвършенстване на личността, което в ранните часове на деня ми действа мотивиращо и невероятно положително. Намирам огромна доза вдъхновение в нещата, които казва, защото голяма част от тях са такива, които си мисля и които искам да приложа към собствения си живот. Като започнем от това как да не бъда твърде строга към себе си, минаваме през отърсване от минали негативни събития и стигаме до това как да се абстрахирам от чуждото влияние и влиянието на социалните мрежи.
Ще ми се повече хора да знаят за подкаста, затова и пиша за него тук - качва се както в Castbox, така и в Spotify. Епизодчетата са по около 30 минути и си заслужават!
През целия август кожата ми страдаше по две конкретни причини. Първата е липсата на вода (когато работя, рядко се сещам да пия вода, тъй като се опитвам да се съсредоточа и нямам особено много време да тичам до склада в по-натоварените части от деня), а втората - лека настинка, която докара устните ми до най-отвратителното състояние, в които са били някога. Бяха напукани, стегнати и нищо не помагаше - мазила, лекарства и прочее. Същото се отнася за цялостното състояние на кожата ми (а то беше една идея по-добро от устните). С него се справих по-лесно - открих великолепните свойства на чаеното дърво. Всъщност идеята да смеся 15-тина капки от него с малко вода ми хрумна, след като видях точно тази резепта в сайта на Lush. Те продават този мист за лице против акне. Домашната ми версия съвзе кожата ми. Устните ги спаси Nuxe Rêve de miel за не повече от 3 дни. Магическо! Обожавам! Мирише на нещо, което бих изяла, подхранва, стои меко на устните, количеството е много. Може би единственият недостатък е бурканчето и фактът, че трябва да бръкна с пръст (не винаги чист), за да го нанеса пак с него върху устните си.
Преди няколко дни излезе новият албум на Ариана Гранде и аз съм влюбена! Е, както винаги, не всички песни харесвам - има някои, които ми звучат твърде поп и комерсиални, дори еднакви. Но други... Нека си поговорим за breathin' и за това колко много значи тексът за мен. Може би е най-добрият ѝ засега. Притежава много силно послание, което със сигурност е докоснало много от почитателите ѝ. Спечели ме ако не от първия, то от втория път на слушането ѝ. И добре, защото в работа я пускат по около един милион пъти на ден и искам, не искам, трябва да я слушам. А след това God is a woman... Отново прекрасна! В близкото бъдеше ще ви говоря една идея повече за значението на тази песен и клипа ѝ, и неговото приложение в моя живот.
Рано е да кажа финалното си мнение за "Варианти на нас" на Лора Барнет, тъй като съм едва в средата (обвиняваме изпита). Но пък това, което мога да заключа до този момент, е, че книгата е прекрасна, интересна, но не е толкова лека, колкото изглежда, ако съдим само по корицата. Не е и тийн роман! Всъщност проследява три различни варианта на живота на двама младежи след една и съща среща в студентските им години. Тъжни, весели, напрягащи моменти, но и такива, които се усещат много истински, тъй като не са "захаросани". Това е едно от нещата, които със сигурност ще спомена и в ревюто, което планирам за книгата. Нито една от версиите, които Лора Барнет описва, не е идеализирана. Напротив. Напълно реалистични са - нито напълно черни, нито напълно бели - с много нюанси, спадове и възходи, какъвто е животът всъщност. Наслаждавам се на макс!
Почивка
Последно, но не на последно място искам да констатирам - няма нищо по-хубаво от почивните дни! Да си остана в леглото до обяд, да гледам сериали, да чета или пък да реша, че е ден за басейн, и от рано сутринта до следобед да лежа на шезлонг с книжка и коктейл в ръка. Рай ли чух? Да, но извън работното място (намигвам).
Може би започнах да оценявам една идея повече свободното си време, след като започнах да прекарвам повече часове вън, отколкото вкъщи, и почивните ми дни станаха "дни за вършене на задължения". Мисълта, че имам около 24 часа само и единствено за себе си е прекрасна!
Истината е, че сега, когато съм свикнала с този режим, ми е добре. Ще бъде интересен моментът, в който ми се наложи да си остана у нас за повече от 5 часа в светлата част на деня. Разчитайте, че съм пробила дупка в пода от леглото до кухнята в следствие на нервни обиколки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар