Да направя задължително в Рим

Две седмици след завръщането ми от Рим аз все още съм под ефекта на величествения град, хората и атмосферата, с която ме обгърна. Не мога да престана да се връщам към красивите гледки, на които станах свидетел, към вълнението и нетърпението да продължа да откривам нови неща, да вървя и да запомням. Тайно отварям снимките на телефона си и си припомням цветовете и енергията на италианската столица. В този дух несъзнателно започнах да правя "класация" на нещата, които ме впечатлиха най-много и които бих повторила при всяко положение, когато пак ми се отдаде възможност да посетя Рим. И не говоря единствено за места. Днес искам да ви разкажа и за няколко дейности, не задължително свързани с конкретна забележителност или локация. Именно те ме накараха да установя тази странно силна и неочаквана връзка с града, който светкавично се превърна в топ дестинация и мечта.

Скитане по малките улички

Рим е известен с безкрайните площади, замъци, руини и фонтани, до които водят лабиринти от малки, тесни улички. Още на първия си ден там осъзнах, че именно те са пътят, преносно и буквално, до опознаването на културата и автентичния дух на полиса. Заради това с майка ми, моят другар в италианското приключение, взехме решението да вървим, вместо да използваме метро или автобуси. И без това всички забележителности се намираха на 20-25 минути от хотела ни. А за да стигнем до тях, ежедневно се гмурвахме в тези улички-светове, пълни с дупки и стръмнини, но и дом на всичко автентично, което така искахме да видим. Малки джелатерии и типични ресторанти с масички, изкарани на улицата. Видяхме архитектурни шедьоври, скрити между жилищни блокове, покрити с бръшляни и ярки цветя, цъфнали въпреки сезона, великолепни площади на края на някои тези улици, евтини магазини за сувенирчета и обичайните западноевропейски суперчета, в които продават вода за центове, а не за 2 евро. 

Винаги ще предпочитам този начин на придвижване пред градския транспорт на който и да е град. Едновременно спестявам пари от билетчета, виждам всичко, което hop on-hop off бусчето би ми спестило, а и минавам по средно 20 километра на ден, което успешно замества фитнес тренировката ми и ме кара да се чувствам една идея по-малко гузна заради изядените сладоледи и пици. 

Автентична италианска храна

Да си в Италия и да не ядеш пица всеки ден трябва да бъде обявено за тежко престъпление! Като се започне от пицата, та се мине през всички видове паста и вариации, сладолед, тестени сладости, и стигнем до десерти, които може и да не са регионални специалитети, но са великолепни! Да, говоря за канолито. Тези от вас, които ме следят в Instagram (shameless self promo: evakoycheva), са станали свидетели на часовете истории, които пусках по време на престоя си в Рим, а също знаят, че всяка една от вечерите си завършвах с различен вид каноли. А пък и в София си донесох две! Ако трябва да ви препоръчам нещо, което да опитате там, то със сигурност ще бъде този сицилиански сладкиш! Но съветът ми е да не се хвърляте на продаваните в по-централните сладкарнички - скъпи са и не си заслужава да платите 7 евро!!! за едно, когато можете да си купите кутийка с две за скромните 2 евро. 

Джелатото също заслужава похвала. Струва ми се, че в Италия то се дели най-общо на два вида - плодово, по-леко и свежо и такова с по-наситен и една идея по-тежък вкус - тук спадат шоколад, пистакио, ванилия дори. Нямат общо със сладоледите, които ядем тук, и трябва задължително да бъдат пробвани! Не стига, че правят страхотна снимка, пък и са адски вкусни, особено когато се комбинират двата вида и вкусовете се сблъскват в една неочаквано добра комбинация. 

Поне веднъж хапнете нещо в близост до някоя забележителност. До площад Венеция, фонтана ди Треви или на улицата, водеща към Свети Петър. Направете си снимка. Насладете се на красотата пред себе си. 

Посещение на музеи на изкуството

Рим е град с богата вековна история и много паметници на изкуството, които я увековечават. Сред най-колоритните културни центрове обаче остават арт галериите, които помещават произведения на артисти като Караваджо, Бернини, Рубенс, Рафаело, Веласкес. И посещението им е напълно задължително! Оставам настрана Ватикана, защото на всички ни е ясно, че той е същински рай. Аз имах възможността да посетя две други - Вила Боргезе и галерия Дория Памфили. И двете са огромни - с много пищни, изящно украсени зали; стилни, организирани и пълни със статуи и картини. За посетителите си предлагат аудио гидове за по-пълноценно изживяване и разбиране на някои от творбите, обозначени със специални номера. В повечето музеи те се заплащат допълнително, но съветът ми е следният - платете и вземете. Обещавам ви, че от галериите ще излезете хиляда пъти по-впечатлени, отколкото в случай, че не сте чули историята на създаването на някоя творба или тази на нейния творец. Във Вила Боргезе нямах аудио гид - два часа се въртях из залите с отворена уста, снимах и сама търсих в интернет информация за нещата, които ми се струваха интересни. Бях впечатлена, но не чак толкова, колкото след галерия Дория Памфили, където гидът беше включен към цената. С встъпването ми в първата зала до ухото ми заговори гласа на мъж, влязъл в ролята на наследник на цялото богатство, събирано с векове върху стените на небрежно изглеждащата отвън сграда. Разказът му ме пренесе през вековете, запозна ме със скулптори и художници, които ми бяха непознати, насочи вниманието ми към детайли от картините, които иначе нямаше да видя, и ме остави с чувство за удовлетвореност и нежелание да си тръгна.

За съжаление обаче това беше последното ми посещение в града и късно осъзнах грешката, която бяхме допуснали, като бяхме отказали аудио гидовете. Затова следващия път, когато посетите подобно място, си вземете и си доставете удоволствието да бъдете разходени през литературната история на едни от най-големите шедьоври, създавани някога!

Spending extra on that ticket for that place I want to visit

Както казах няколко пъти вече, в Рим има твърде много неща, които трябва да бъдат посетени. Най-разумното нещо, което може да направи всеки един турист преди посещението си, е да си вземе билети онлайн. Бързо, лесно, не много по-скъпо от билетите на място (най-високата такса, която платих аз, беше за Ватикана - 4 евро). И минаваш пред всички в рамките на 2 минути. Това позволява изготвянето на много точен бюджет и намаляването на стреса до минимум - в крайна сметка никога не е ясно дали изобщо ще те допуснат до забележителностите в деня на посещение, тъй като в повечето се влиза на групи. 

И понеже са много, често изникват такива, за които не си знаел, или пък за които не е имало онлайн билети. За мен такива места се оказаха куполът на Свети Петър и гореспоменатата галерия Дория Памфили. Мисля, че за първото има възможност да се вземат пропуски предварително. Аз не си платих, защото не ми се даваха тези допълнителни 8-10 евро за какво? За някакъв си покрив. Да, ама не. Въртях се из Свети Петър, въртях се неспокойно и най-накрая тропнах с крак и сама поисках да се качим. Защото си заслужава да си платиш тези екстра няколко евро. Повярвайте ми, заслужава си. Заслужаваше се да изкачваме стотици стъпала и да вървим по плашещо тесни коридорчета, за да се открие пред нас великолепната гледка на целия Рим като на длан. Заслужаваше си в последния момент да си вземем и билети за галерията. Същото мога да кажа за всяко евро, което "инцидентно" дадох, за да се насладя на всичко, до което мога да се добера. Това трябва да е и вашата мисъл, когато някой ден посетите Рим. Живейте там, все едно няма да се върнете никога повече. Вървете, посещавайте музеи и галерии, изкачете се до всяка висока точна и се любувайте на гледката. Парите ги давате и толкова. И без това ще похарчите за нещо. Поне от това ще ви останат жестоки спомени!