Рим е Изкуство

Рим е огромен и пищен. Той е бял, зелен, златен, син. Шумен и забързан, винаги жив.

Зад всеки ъгъл крие величието на отминалите векове; грандиозни сгради с потъмнели от времето фасади, високи до небето дървета, шумолящи фонтани, огромни площади, разноцветни магазинчета за джелато и пица, традиционни ресторантчета на улици, по които се движат автомобили. Малките улички се вият и ти откриват нови миниатюрни светове, изпълнени с цветове и звуци от говор и музикални инструменти. 

Небето над Рим е точно онзи цвят celeste, който така обичам. И сякаш няма край. Само статуите на богове и императори могат да го стигнат. 

Рим пази в себе си много история. За империи, републики, гладиатори, победи, загуби, нации, пътници, идващи и отминаващи, някои оставащи. И никога нищо не е напълно ясно, независимо дали имаш travel guide или си прочел всяка възможна статия в интернет за местата, които посещаваш. Защото там всеки камък може би е бил част от майсторски направена арка или може би колона, някой замък, нещо... В Рим всичко е нещо. Всичко има предистория. Всичко е било важно. И всичко е понесло следите на отминаващото време.

Понякога може да бъде мръсен и изморителен. Кара те да се спираш в нищото за миг почивка, който използваш, за да погледнеш през някой светещ прозорец и за да осъзнаеш, че отвъд стените на мръсната сграда се крие дворец, галерия, изкуство картини, стотици години бои, мрамор, кристали, труд, красота, изящество, светлини. Времето никога не е достатъчно, за да видиш всичко. Цял живот не стига, за да забележиш всеки детайл, всяка извивка.

И не ти се тръгва от Рим. Мисълта, че искаш да останеш там завинаги, винаги минава през ума ти. Може да не обръщаш внимание, но е там. Сигурно е защото няма друго такова място на света. Или пък защото градът тайно те е обгърнал и те кани да останеш още мъничко, защото има още неща, които ще накарат очите ти да се насълзят от възхищение. Винаги има още.