Не е нужно да отвориш тайничко последната страница на They Both Die at the End и да прочетеш последните реплики, преди да си прочел цялата книга, за да разбереш как свършва историята на героите. Заглавието го казва - и двамата умират. Читателят го знае, знаят го и протагонистите. Матео и Руфъс живеят в свят като нашия, в който обаче хората получават обаждане в деня, когато ще загинат. Не знаят как или кога, но получават възможността да изживеят последния си ден на земята по най-добрия възможен начин - с приятели, в някоя от многобройните създадени организации за deckers (названието на онези, които са получили своето обаждане), усамотен у дома и в страх от срещата със смъртта или с "последен приятел". Последната опция избират Матео и Руфъс, регистрирайки се в сайт, посветен на търсенето на друг декър или просто човек за емоционална подкрепа в оставащите часове. С леко недоверие двете момчета се срещат и поемат по пътя към края заедно, превръщайки последния си ден във финално приключение, изпълнено с нови преживявания, искрени разговори и запечатани в цветни снимки мигове.
Ревюто съдържа части от сюжета, които ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всички, които все още не са прочели книгата!
Освен очакваните теми за приятелството и любовта и за значението на семейството в живота на индивида, в романа си Адам Силвера се дава път и на по-сериозни философски теми, по-скоро нетипични за възрастовата група от читатели, към която потенциално е насочен той - крехкият живот и психологическата травма, която нанася знанието, че краят ти наближава. С огромен успех авторът представя проблема през призмата на две много различни момчета на крехка възраст, които посвоему навигират през трудностите на живота и трябва да открият най-правилния начин, по който да приемат неизбежния край.
Адам Силвера дава реалистичен отговор на въпроса "Какъв би бил животът ни, ако занехме кога ще приключи?" чрез Матео, срамежливо, тихо и притеснително момче, чрез Руфъс, пламенен, спонтанен смелчага, готов да посрещне ударите на съдбата, и чрез много второстепенни и епизодични герои, които се появяват в кратки глави между гледните точки на двамата главни, за да придадат плътност на този подобен на фантастичен свят. Някои от тях получават своето обаждане, а други - не, но всички са принудени да се изправят очи в очи с факта, че следващото позвъняване на телефона им може да бъде едно от последните. Съществената разлика между техния свят и този, който познаваме ние, читателите, е огромната доза стрес и сякаш постоянен страх, породен от самото знание за нещо, което така и така съществува. Хората живеят в очакване на новина или за себе си, или за своите познати. Постоянно им се напомня, че са преходни. Но поне получават една финална възможност да излязат извън зоната си на комфорт и да рискуват, да направят огромна част от нещата, за които никога не са имали смелост.
“But no matter what choices we make - solo or together - our finish line remains the same … No matter how we choose to live, we both die at the end.”
Тонът на книгата е на тъга и напрежение - все чувства, породени от напредващото време, което Руфъс и Матео посвещават на изграждане на кратката си, но страшно силна връзка. Химията помежду им се усеща още в първата им интеракция през приложението "Последен приятел" и може би се дължи на факта, че са невероятно различни, но се допълват перфектно. Руфъс провокира спонтанната приключенска страна на Матео, а пък той от своя страна изкарва емоциите на Руфъс на повърхността. Приятелството им не е базирано на отчаяние заради оставащите 24 часа, а на някак наивно и чисто доверие. Показва, че не е задължително да имаш десетгодишно прителство, за да разкриеш истиинското си Аз на даден човек; достатъчно е да намериш правилния - онзи, който ще откликне на вълненията ти, ще разбере страданието ти и ще те приеме такъв, какъвто си, дори в най-критичните мигове от живота ти. И дори тогава, когато той може да е причината за смъртта ти.
“You may be born into a family, but you walk into friendships. Some you’ll discover you should put behind you. Others are worth every risk.”
They Both Die at the End има много, наистина много положителни страни. Като започнем през красивото приятелство, минаваме през дълбочината на характерите на героите, разнообразието от такива, стигаме чак до характерния стил на Адам Силвера. Книгата е разделена на две основни части - редуват се глави от гледните точки на Матео и Руфъс. Двете момчета обаче звучат наистина различно, говорът им е на тийннейджъри, а не като възрастни, които се опитват да използват сленг и да звучат яко, докато размахват peace sign. За перфектното различаване между персонажите допринесе и фактът, че слушах аудио версията на книгата, а в нея различни актьори озвучават главните ни герои. Емоцията и различният начин, по който представят тези два толкова различни характера, компенсира за няколкото по-скучни и проточени момента в книгата, които иначе биха отегчили читателя, особено ако той има склонноста да чете по диагонал, когато види малко по-дълги паараграфи. Ако трябва да изтъкна още едно нещо, което не ми хареса в книгата, то това ще бъде самият ѝ край. Знаем как загива Матео, но смъртта на Руфъс остава неясна за читатея. Очевидно "отвореният" край е бил цел на автора, но все пак ми се щеше да имаме конкретно обяснение. Личната ми теория е, че докато пресича пешаходната пътека, Руфъс е блъснат от автомобил. В него е Виктор, приятелят на Дилайла, на която са посветени няколко глави. По този начин съдбите на главни и второстепенни герои се свързват отново.
Може би най-важното в тази книга е нейното послание. Колкото и да отлагаме и бягаме от онова, което ни плаши, то ще се случи, неминуемо е. Ала преди това имаме цял един живот, който не бива да бъде пропилян. Трябва да сме смели, да преследваме яростно мечтите си, да си позволим да бъдем емоционални, спонтанни, да показваме на хората, че ги ценим, и да не се самосъжаляваме. Животът е преживяване и всички знаем, че и то си има край. Въпросът е как ще се възползваме от него, за да посрещнем края без съжаление.
“Maybe it's better to have gotten it right and been happy for one day instead of living a lifetime of wrongs.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар