Тази книга е дефиницията на deja vu. И fever dream. И обсесия. И преди да сте си създали грешна представа - и трите определения трябва да се интерпретират в най-положителен контекст. Горя от желание да навляза в детайли и да ви кажа защо, кое и как, но „Прислужницата“ не го позволява. Тя е една от онези книги, които трябва да започнеш по-скоро на сляпо и може би с премерен интерес, за да може да се изненадаш от силата, с която те въвлича в историята и не те оставя до самия й край.
Но за да не ви оставам съвсем без нищо (макар че съм убедена, че неведнъж сте попадали на заглавието из социалните мрежи и сте наясно с основите на сюжета), ето за какво иде реч: Мили е стигнала до ситуация „ножът опира в кокала“ - живее в колата си и спешно се нуждае от работа, след като наскоро е излязла от затвора. По случайност на съдбата попада в дома на Нина Уинчестър и забележителния й съпруг Андрю. На пръв поглед Нина дава вид на работодател-мечта, но бързо острият й, непостоянен характер излиза наяве. Андрю се опитва да потуши напрежението, като лаврира между емоционално нестабилната си съпруга и прислюжницата, която му става все по-симпатична и по-близка. И когато нискрицата помежду им най-накрая пламва, изпепелява и всички представи на Мили за перфектното семейство Уинчестър.
