Страници

четвъртък, 14 август 2014 г.

Робинзон Крузо във фитнеса

Вече включвам обратното броеве до училище, защото ми е скучно. 
Наистина скучно.
Скучно до степен да лежа на леглото с главата надолу, подпряна на пода, и крака, вирнати нагоре, за да ми духа климатика на стъпалата. Или скучно като препрочитане на един параграф от скучна книга, само за да мине времето. Скучно в смисъл да нямам вдъхновение да напиша дори един крайно безсмислен пост. 
Като този.
Имам пост, в който съм писала как минава един обикновен мой ден през ваканцията. Е, от тогава нищо не се е променило. И няма да се промени, защото фактически всичките ми приятели са по провинцията, някои заминават в петък (бебе). Аз трябва да чакам още три седмици, за да се махна от София. Вече се чудя дали тази ваканция има добра страна и дали съм свършила нещо полезно. Ще направя списък с всички положителни неща (точно кат Робинзон Крузо, ха!):
Положителни неща на адската лятна ваканция, която реши да е топла чак в края:
- Почти свърших списъка със задължителни книги, които трябва да прочета.
- Оказа се, че пререшаването на Испанската граматика е по желание и реших, че ще свърша това само наполовина.
- Измих чиниите.
- Купих си всички излязли до сега книги от Браво Препоръчва.
- И ги прочетох. Освен една, сега я чета.
- Боядисах вратите. (Мама ги довърши, но това е в скоби, а аз пропускам скобите в книгите понякога, за това и тази не важи)
- В началото не беше толкова топло, но сега към два умирам, защото слънцето свети точ-но през прозореца ми.
- Но можеше да е по-лошо. Можеше да съм в Гърция без климатик. (което пак би било за предпочитане, но това отново е скоба, така че зарежете)
- Сгънах прането няколко пъти.
В момента варианта да съм на необитаван остров с едно куче, две котки и стадо кози за
единадесет години ми се струва стотици пъти по-забавно от това, което аз правя сега. Макар че трябва да бъда честна и да си призная, че времето от тази ваканция с книга в ръка и студена плодова вода ми е абсолютно любимо. Както и времето във фитнеса, докато зяпам хората.
Днес няма да ходя на фитнес. Мога да отида, но не искам, защото сънувах някакъв отвратителен сън за това как чупя новата кола на баща ми и той си купува друга, ама условието е да си купи и къща, но продавача се оказва някакъв психар, който гледа "Saw" в малка барака до къщата ни и ни гони със сатър, а аз се крия в подземието, което е фитнес зала. Събудих се преди да се кача обратно в разтраканата нова кола и да отпраша по пътя. (Въпроси след съня: Защо трябва да си купим и къщата, след като искаме само колата? Защо къщата беше в средата на някакво поле, заобиколена с много дървета, и в Испания, с говорещи български хора? Защо по средата на хола в къщата имаше палатка? (знам отговоря на този въпрос - Робинзон Крузо) Защо психаря имаше най-якия плазмен телевизор в дървената барака? Защо зад къщата имаше цял ресторант, в който работеше майката на едно момиче от класа ми? Защо?) Да, това е причината да не отида на фитнес днес. Другото е, че врата ме боли жестоко, защото съм спала на криво, а и няма изгледи сестра ми да се събуди още поне два часа, за да ме придружи. Не че фитнесът затваря след дванайсе. След дванайсе мускулестите батковци ходят. Тия, дето си вдикат шушкавите панталони до основата на бедрото и се разхождат между уредите, вперили поглед в собственото си отражение в огледалните стени. Или пък мускулестите батковци, които имат мускули, но не знаят как да работят с уредите и те ги изхвърлят, докато не паднат по лице. Или ето, най-страшните същества във фитнеса - русите какички с много, много големи устни, перфектна очна линия, които тренират като за трима, облечени в къси спортни потничета и черни прилепнали панталонки, в адски релефни крака, и които в края си тръгват със същата перфектна очна линия. The ffffffff. ¿¿¿¿How???
Уверявам ви, че съм виждала всички тези странни образи във фитнеса. Гледката беше едновременно страшна и смешна до толкова, че да те заболи корема от истеричния смях, който съществува само в главата ти. 
Питате се къде съм аз в цялата тази картинка. Ами аз съм в дъното на помещението, на най-задната пътека, д онези готини лупички-очила за едното око, които носят аристократите, и наблюдавам общия сеир на много бавна скорост. До момента, в който започне предаването по Енимъл планет за полицаите в Ню Йорк и потните животни на уредите стават безинтересни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар