Искрено се колебая дали да направя този късен ъпдейт на душевното си състояние и основната причина да действам е факта, че сестра ми не може да понесе истериите ми сама.
Току-що прочетох третата книга от поредицата "Лукс" - "Опал" и последиците не дойдоха късно. Много кратко казано - около десет минути се въргалях по земята, после пълзях по нея, запратих книгата по стената, после по другата стена, после по леглото, но по случайност падна зад леглото. Мъчих се да я вадя, после я хвърлих на другото легло и пак се пльоснах на земята. Още няколко минути нечленоразделни звуци, ядене на коса, преследване на сестра ми и ругатни по адрес на Блейк (Бъф) и тия от Дедал. Като за финал - известно време с моите хора в Goodreads и търсене на гифчета, които биха описали поне малко действията ми. Резултатът:
(Признавам, тия дотук ги отмъкнах от едно от ревютата в сайта. Виновна.)
(Да, именно за това говоря.)
(Чувството прилича на това, след като прочетох "Предани", но тогава смъртта на Трис (съжалявам ако има някой, който все още не е прочел книгата но не заради спойлера, а защото си е погубил времето и не го е направил вече) беше необратим факт, а сега знам, че трябва да чакам цели три месеца, докато преведат книгата на български, а дори и да се изхитря и да си я поръчам на английски, пак ще чакам толкова, соу... Ще се моля за Кейти при Дедал и ще беснея като Деймън, ще ходя и ще удрям стените, вживявайки се в ролята, докато чакам. Вариант е преди това да разбия компютъра на преводача и да отмъкна готовите глави, но това е план за развиване. Ако има средства - има и резултат. Аз нямам средства, имам водопад от сълзи и много груби и забранени думички, които напират да излязат.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар