събота, 2 април 2016 г.

Оригинална корица vs. българска корица (Част II)

Сравняването на оригинални и чуждестранни версии на корици се оказа страшно приятно (и заразително) занимание! След публикуването на първия такъв пост в блога започнах да обръщам по-голям внимание на оформлението на книгите, които чета, да събирам идеи за втората част и като цяло да си изграждам мнение за артистите в България, които се занимават с илюстриране. За съжаление не мога да събера всички книги, които съм си наумила, само в един-единствен пост, затова ще го превърна в "поредица" за всеки месец!

Чакайки последната част на "Лунните хроники" най-сетне да излезе на български, започнах отново да навлизам в историята на поредицата, отделяйки известно време за препрочитане на пасажи и тъмблър постове. И понеже една от причините за забавянето е именно корицата на "Зима", много искам да отбележа, че си заслужава. Е, не чак половин година чакане, но... Българските корици на книгите са страшно красиви и символични за историята, защото представят съответните главни герои. Същото се отнася за оригиналите, но според мен нашите са по-нежни и малко по-оригинални, защото са използвани куклички, а не компютърна графика. 
Много мислих дали да включа The Raven Boys (или "преведено" на български "Пророчеството на гарвана"), защото отговорът коя от двете корици предпочитам е безкрайно очевиден. Просто няма място за сравнение между нашенската, фотошопната с умения на нивото, което имах аз, започвайки да се занимавам с програмата, и красивата оригинална. Първоначално планирах да си купя английското издание, но на Панаира на книгата попаднах на безкрайно намаленото българско и, разбира се, послушах разума си и спестих достатъчно пари за още три книги. Все още не съм я чела, но когато ѝ дойде времето ще се постарая да не я отварям на публично място, а ако ми се наложи - в никакъв случай няма да сваля дрешката за книжки от нея.
Няма да съм аз, ако не включа една от най-любимите си книги - "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Оригиналната корица е красива, именно тя за пръв път ме накара да проуча историята и да пожелая да я прочета. Но българската... Е една от най-красивите, нежни и забележителни, които притежавам. Определено забелязвам и оценявам, че мотивите от първоизточника са запазени - червеният цвят, образът на момичето, златистите орнаменти. И в същото време съм страшно щастлива, че издателите са решили по този начин да допринесат към красивата история.
Неведнъж съм казвала, че българската корица на "Ясновидците" от Либа Брей също е една от най-красивите, които някога съм виждала. Обожавам лилавото и профила на момичето, който е съобразен със стила на периода, в който се развива действието. Мнението ми е, че е на светлинни години от оригинала, който аз не харесвам. Не мисля, че допринася с нещо към историята и ако трябва да избирам книга "на сляпо", само по корицата, никога няма да се пресегна към The Diviners.


В някой от миналите постове споменах "Фалшивият принц" и реших, че книгата заслужава да бъде популяризирана малко, да достигне поне до по-малките читатели, които биха се влюбили в историята за изчезналия принц и пътешествието на едно момче до откриването на мястото му. Колкото до корицата ѝ - изборът тук е лесен. Не съм огромен фен на нито една от двете, но все пак избирам оригиналната, най-вече заради идеята, стояща зад счупената корона. А и от българската ме побиват тръпки.

Със сигурност сте чували поне веднъж за "Да остана ли" от Гейл Форман. Ако не за самата книга, то за екранизацията с Клоуи Грейс Мориц. За цялото време на пазара е изглеждала по няколко различни начина и оригиналната корица, която показвам тук, не е първата, а някоя от следващите разновидности, по простата причина, че най-най-първият вариант е подобен на българския. Освен това аз много, много харесвам този. Против съм да се слагат хора на корици, особено техните лица, но тук ми се струва много нежно и подходящо за тъжната история на Мия.
Последната двойка корици е на любимата "Къде си, Бернадет", спомената също скоро в блога. И двете са симпатични и показват същината на романа, а красивото синьо със сигурност ме печели. Но все пак гласът ми отива за оригинала. Причината е, че е по-весела и има малко повече детайли от родната, които просто хващат окото. 

1 коментар:

  1. Прекрасен пост, както винаги, Ева! И аз съм напълно съгласна, че оригиналната корица на "The Raven Boys" е на светлинни години от нашата!!! :)

    ОтговорИзтриване