Денят е вторник, около десет е, а аз стоя вкъщи, вместо да пътувам към университета за трите упражнения днес, пия Нескуик, слушам Shadowhunters на заден план (не планирах да го гледам, но Нетфикс ми го предложи) и отлагам зубренето на първите три страници на "Отровни думи", защото си мисля, че имам по-интересно занимание. (Продуктово позициониране? Ще ми се.)
Преди две години в дни като днешния може би щях да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да
си остана вкъщи с книжка в ръка, чай и сериал. Обаче нещата доста се промениха. Болна съм и не ме свърта особено в леглото, защото знам, че имам да уча за два изпита (единият от които е след два дни), домашното ми по лексика не върви, не мога да реша дали да гледам корейска драма или някой друг сериал и, отгоре на всичкото, осъзнах, че не помня как се пишат ревюта/рецензии на книги. Тази последната мисъл е по повод една книжка, която си купих и започнах вчера - "Говори" от Лори Халсе Андерсен. Искаше ми се тази сутрин да напиша поне уводната част или да структурирам първи впечатления от няколкото кратки глави, които минах. Но не. Нищо. Липса на какъвто и да било тренинг, все едно две години не правих само това в този блог. В близкото бъдеще обаче все пак ще изразя мнението си в пост, но от сега ви предупреждавам, че може би ще звуча като някой тепърва навлизащ в сферата на писането за литературни произведения.
От къде тръгнах, пък къде приключвам. Мисълта ми беше, че ми се ходи в университета.
Ще ми се да обясня това за трите страници на "Отровни думи". Мисля, че някъде из блога ми дори има ревю на книгата, която преди няколко години прочетох по повод пристигането на авторката Майте Каранса в София за един Панаир на книгата. Положителното ми мнение от тогава стана причината преди месец да избера именно този съвременен роман за част от курсовата ми работа по испанска филология тази година. Задачата ми е да прочета книгата (на испански, разбира се) и от първите сто страници да изкарам всички непознати думи, да ги науча, да бъда подготвена за превеждането на тази част и през сесията да бъда изпитана на тях. В четвъртък курсовата ми преподавателка ще ме изпитва на първите три, за да "изконтролира" дали си върша работата както трябва, но този малък контрол ще бъде много важна текуща оценка, която ще формира финалната такава по граматика. Объркано, знам, със сигурност не ви интересува. Но аз съм някак си развълнувана, че ми се отдава възможността да бъда оценявана за две неща, които искрено обичам - книги и испански език - ввместо суха теория и кой знае още какво...
Вълненията ми не се въртят само около обучението ми в този момент. Всъщност, голяма част от времето си сега отделям на блога, макар и вие да не виждате това все още. В процес на подготвяне на много, много постове съм. Например, ще започна кратка поредица за места в Барселона, които обичам - големи туристически дестицации и малки местенца, които ме правят щастлива. Имам какво да кажа за вдъхновението, едеждневните рутини и някои съвети, свързани с тях. От известно време обмислям един вид "колаборации" с други блогъри, но това все още не е напълно добре обмислено, така че... Да. Ако зависеше само от мен, със сигурност щеше да стане по-бързо. Но в този случай отговорността пада и на чужди рамене и трябва да помисля как нещата могат да се получат по най-добрия възможен начин, за да може и двете страни да бъдат щастливи. Надявам се да стигна до това скоро.
Май си взех достатъчна почивка от ученето. Сега се връщаам към "Отровни думи" - стискайте палци да приключа с думите колкото се може по-бързо, за да премина на фразите и дори да ми остане време за материала по Предколумбови култури, защото наистина много искам да се освободя от изпита по време на сесията. Така че... чао засега!
Кратък плейлист: Camila Cabello - Havana// Sunmi - Gashina// SF9 - O Sole Mio// Hyuna - Bebe//
Няма коментари:
Публикуване на коментар