Страници

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

Трудностите през първия семестър от университета

     Преди няколко дни приключи последният изпит през първата ми сесия в университета и, след като вече си отдъхнах и се насторих за едноседмична почивка преди новите лекции, съм готова и да споделя малко за предните няколко месеца, за препятствията, с които се сблъсках, а също за финалните ми впечатления. 
     Трудността на това да започнеш "нов етап" от живота си се крие в неизвестното. Става една идея по-страшно, когато си претърпял известни разочарования и пътят, по който поемаш, не е точно този, за който си мечтал. Съпътстващите пътя напред и нагоре изпитания не целят да те спънат, а по-скоро да покажат на самия теб, че си способен да се адаптраш и да се справиш, стига да имаш воля и желание, а също и да осъзнаваш, че след всяко зло винаги чака нещо добро. 
     Ако кажа, че започнах семестъра с нежелание, ще излъжа. Бях мотивирана да докажа на себе си, че ще се справя независимо къде, независимо как, защото мога, искам, способна съм. Така и стана. Но пък и пътят ми до този момент - в края на сесията и със студентска книжка, пълна със страхотни оценки - не може да бъде определен като най-трудния.
     Първата трудност, с която се срещнах, беше самата система. Университетът е по-различен от училището в много, много отношения. Като започнем от програмата, преминем през отношението на преподавателите и стигнем до обучението, което тук, за разлика от това в гимназията, зависи на 60-70% от самия теб. В рамките на 90-минутна лекция е почти невъзможно да бъде предаден целия материал, затова има много четене и самостоятелна подготовка - второто нещо, което ме озадачи. Разбира се, че бях подготвена да се справям сама с учебниците и материалите, предоставени ни от професорите. Това, което не успях да предвидя преди началото на първия ми семестър в Уни, беше фактът, че методите ми за учене от гимназията евентуално няма да ми бъдат полезни тук. Така и стана. В един момент се оказах с много домашни (приоритет) и купчина учебници, и без никакво време да се справя. Четях, но нищо не запомнях, едвам смогвах с преводите и ученето на термини, които едва ли ще употребя някога в ежедневието си. Тактиките от предишните години не проработиха и се наложи да се взема в ръце и да се справя със ситуацията, преди да е станало твърде късно.
     Резултатът от усилията ми пролича през сесията, която започнах със страх от провал. Първият ми изпит беше по Цивилизация на Испания до 15в. и беше устен. До този момент се ужасявах от устните изпити. Чудих се как точно да се измъкна, да помоля да развия темата писмено, да се освободя предварително... Лекът за това се оказа чисто и просто малка доза кураж. Понякога трябва просто да станеш и да направиш това, което те плаши, за да можеш да продължиш напред. След тови първи изпит си дадох сметка, че е много по-добре да те препитват устно, отколкото да се мъчиш 40 минути над листа, с периферното си зрение да следиш колко повече е написал колегата отстрани и да се притесняваш, че си изпуснал нещо важно. 
     Струва ми се, че най-големият ми проблем през първия семестър беше неспособността ми да организирам времето си по най-ефективния начин. На това се дължи и грешката ми в методите на учене, може би. Блогът ми остана назад, не излизах особено много вън, гледах по един епизод от драма на седмица (най-голямата ми трагедия), сведох четенето до минимум, а да не говорим за времето за спорт, което никакво го нямаше. 
     Всичко това ще поправя през следващия семестър. Направих си заключения и взех поука от нещата, които ми се случиха до този момент, и мисля, че съм готова да дам най-доброто от себе си, за да оползотворя времето си по добър начин и да приключа първата си година в Уни с желания успех. 
     Надявам се студентите, които четат това, да са имали успешна сесия, а учениците да са приключили първия срок с желания успех. На всички желая мотивация и търпение за следващите месеци! Помнете, че каквото и да се случва, стига да искате, можете да направите всичко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар