Страници

събота, 10 февруари 2018 г.

"Сол при солта" от Рута Сепетис - ревю

Най-подходящият начин да започна това много емоционално ревю е като кажа, че "Сол при солта" напълно заслужава всяка една победа, всяка една награда за най-добра книга на годината, ако не и много повече! Красива, напрягаща, трагична и пленяваща са епитетите, с които бих я описала, без да се задълбавам в десетките други положителни качества. 
Първият паралел, който направих, когато взех романа в ръцете си, беше с най-любимата ми книга на всички времена - "Крадецът на книги". И двете истории се позиционират в периода на Втората световна война, но не тя е центърът на събитията. Най-важни са героите, които разкриват своите характери в следствие на тежестите и препятствията, с които се сблъскват по пътя към мечтаното спасение. В "Сол при солта" то е конкретно назовано - спасението за главните ни герои Емили, Флориан, Йоана и Алфред е корабът  "Вилхелм Густлоф" - колкото реален, толкова и трагичен. През 1945 г. руснаците потапят немския лайнер, който в този момент превозва около 11000 души въпреки допустимия брой от 2000. Спасяват се много по-малко от половината. Трагедията е по-голяма от "Титаник", например, но много по-малко хора са чували и знаят за нея, защото в продължение на дълги години детайлите около потапянето на кораба са укривани и умишлено не се е наблягало на случилото се. Препоръчвам ви, ако решите да четете книгата, да потърсите материали по темата, за да придобиете представа за мащаба. Аз четох статии в Икономист, blondeulb, Time и Britannica (линкове към статиите ще намерите, като кликтене върху имената на източниците).
Художествената литература, която се обвързва с подобни големи събития от световната история, обикновено представя достоверно фактите. Няма как да останеш разочарован от това тук, тъй като в крайна сметка книгата е продукт на години проучване, пътувания, интервюта, ровене из документи и внимателно планиране.
Друго нещо, което ми направя много приятно впечатление, е това, че не само фигурата на Хитлер присъства с цел малко по-достоверен разказ - споменати са и други имена на военни лица, реално участвали в събитията от 1939 до 1945 година. 
Възхищението ми към историческия background е голямо, но лично за мен силната страна на Рута Сепетис и "Сол при солта" са персонажите, които разграничават романа от всеки друг подобен, който съм чела. В центъра на събитията, както казах по-горе, са четирима младежи от различни националности, с различни истории, различни болки и мечти - медицинската сестра от Литва Йоана; 15-годишната Емилия от Полша; красивият прусак Флориан и германецът Алфред. Главите в книгата са разпределени между тях, въпреки че има още много герои, които заслужават читателското внимание. Флориан, Йоана, Емилия и Алфред започват своя разказ с по едно изречение, което бива обяснявано с течение на историята както благодарение на собстветата им гледна точка, така и чрез наблюденията на останалите. Красотата на този тип повествование се крие в самия край и произтича главно от кръговата композиция - историята на героите завършва с изречението, с което са започнали, но този път то е заредено с много повече емоция.
Рута Сепетис е изградила по великолепен начин образите както на главните герои, така и на второстепенните. Не е заложила само на различния им произход - това е само чудесно допълнение за романа с цел да се покаже живота, съдбата и мъката на всеки във войната, независимо от коя страна идва той. Характерите им са страшно различни и все пак на моменти си приличат. Единственото, кото ги обединява, е стремежът да избягат от мястото, на което ги чака сигурна смърт. 
Войната достига всеки - няма значение дали е от Прусия, Литва или Германия. Всички са жертви. Едни заради неща, които не могат да променят, дори и да го желаят с цялото си сърце; а други, защото обстоятелствата ги принуждават да вървят срещу природата си. Алфред спада към втората група. В началото не харесвах персонажа му - моряк, подчинен на Хитлер и на пръв поглед влюбен в идеята на лидера за перфектна, чиста раса и т.н. На по-късен етап си дадох сметка, че той е жертва като всички останали - манипулиран, на прага на лудостта, с болни амбиции и без реална представа за случващото се. Вина за това има самият той, да, но до голяма степен обстоятелствата са тези, които са го направили такъв, какъвто е. 
Изводът за мен е, че войната е нещо ужасно и деградиращо... И хората, които най-много страдат от нея, са цивилните - хората от народа, които са принудени да се борят със зъби и нокти за оцеляването си. А понякога шанс дори не им е даден.
Вече написах няколко думи за романа, но не мога да се въздържа и ще повторя, че той е прекрасен! Може ли да се предвиди? Да. Но не това е важно, мисля. Пътят до него е това, което го прави специален и въздействащ.
Per aspera ad astra… Through hardship to the stars.
Думите не биха ми стигнали, за да препоръчам "Сол при солта" на Рута Сепетис. Затова този път просто ще оставя няколко линка към други мнения за книгата, за да се убедите, че си заслужава всяка отделена минута четене! 

1 коментар:

  1. Повече от великолепно ревю! Книгата седи на рафта ми повече от месец и си мисля, че вече е време да я прочета!

    ОтговорИзтриване