Нашето малко лондонско приключение

“I travel continuously, and I see many cities, but there is nowhere like London.”

– Norman Foster

       В представите ми Лондон винаги е бил само една недостижима мечта. Зароди се още преди 8-9 години, когато започнах да слушам повече великобритански изпълнители (т.е. предимно One Direction) и културата на страната стана част от ежедневието ми. Гледах снимки и четях статии за места, които в онзи момент ми се струваха твърде далечни и непосилни за възможностите ми. Дълго време в историите, които пишех тогава, описвах мостове, площади, малки улички и заведения, намерени някъде из въпросните снимки, но може би несъответстващи на реалността. 

       Случи се така, че вече не са само мечти и мъгляви представи, а съвсем реални спомени, направени по местата, които някога само героите ми посещаваха. И се оказаха по-красиви, отколкото очаквах! 

     Лондон е перфектната комбинация между история и съвремие - в красиви масивни сгради точно до класическите старовремски пъбове се помещават модерни магазини и кафенета, които всеки influencer умира да снима и да качи в профила си. По улиците все още стоят типичните червени телефонни будки, винаги окупирани от туристи с огромни фотоапарати и без притеснение, че хората ги гледат и ги коментират. Повярвайте ми, в Лондон искате да сте "типичен турист" - искате снимка и с телефонна кабина, и с London eye, и с Tower bridge, и докато ядете fish and chips... Неизменна част от преживяването е. 

      За съжаление, времето ми в този великолепен град беше силно ограничено. Мислех си, че ще имам достатъчно, че да стигна до всяка една забележителност, която искам да видя, но бързо направих няколко много важни заключения:

- забележителностите са твърде много;

- винаги има "още едно нещо" по пътя към зададената цел, което да разгледаш бързо - за около два часа;

- градът е огромен - хем не си заслужава да се придвиждаш с метро, защото ще изпуснеш много неща, хем за да видиш всичко трябва да проходиш 30 километра, хем нямаш време да ходиш 30 километра.

       И така, четири дни в Лондон бяха крайно недостатъчни. Имам чувството, че и един месец няма да стигне, за да видиш всичко и да усетиш духа на града и местните.

      Има градове, в които ти стига да бъдеш турист. Нямаш нищо против просто да вървиш из центъра и да снимаш красивите монументи между спирките на метрото. В Лондон обаче изпитваш нужда да влезеш в местен пъб със стени, пропити с миризмата на риба и пържени картофи, и под, напоен с бира. Иска ти се да се изгубиш в малките улички на по-крайните квартали, да седнеш за обяд в някой парк и да се присламчиш към група местни младежи, за да си поговорите за живота им в голмия град, за това как те го виждат, какво имат да ти разкажат или препоръчат. Иска ти се да поживееш в някоя от красивите еднотипни сградички като от филмите - с бели фасади, колони пред входната врата и цветя по прозорците - онези, които приличат на дома на леля Петуния и чичо Върнън. Може би под стълбището в дома ще намериш някой нов приятел с домешен любимец сова. Иска ти се да имаш време да посетиш някой театър, да разгледаш всички книжарници в града и да откриеш най-красивата сред тях; да посетиш за повече от ден Гринуич и да се изгубиш целенасочено в сложното им метро. 

Ден 1

      Пристигнахме в Лондон сутринта на 5 август, побързахме да се настаним в хотела и поехме към Хайд Парк за кратка разходка, но без да знаем, че там ще намерим широки поляни, много пейки с гледки към езера, красиви алеи, една от които с много зелени папагалчета, които кацат по хората и ядат трохички от ръцете им, и двореца Кенсингтън, който е и резиденцията на Уилям и Кейт.

      През същия ден минахме през The Albert Memorial, Роял Албърт Хол, Wellington Arch, Бърингамския дворец, St James's Park (който е едно от най-любимите ми места в целия град - почти всеки обяд сядахме там за почивка и хапване), Уестминстърския дворец (Парламента), Уестминстърското абатство, Биг Бен (който все още е в ремонт и е покрит със скеле и плакати; вижда се само един от часовниците) и Лондонското око. На връщане към хотела повторихме Хайд парк, но от друг вход, и попаднахме на огромно езеро с лодки и водни колела, но въпреки желанието ни да се повозим, бяхме твърде изтощени, а следващите ни дни бяха заети от разглеждането на други атракции. Това занимание остава в списъка ми за следващи посещения!

Ден 2

       На 6 август беше обиколката на Музея на Мадам Тюсо, друго любимо място, на което със сигурност ще отида отново! За него имам две препоръки: вземете си билети онлайн и гледайте да са за възможно най-ранния час, тъй като след 10 започват да се изсипват огромни тълпи и, както можете да се досетите, вътре никой не се съобразява с това дали е вашият ред да се снимате с Тръмп и Борис Джонсън, хората се блъскат и е доста шумно. Отделете си за него около два часа и се заредете с изключително много търпение!

      Обядът си хапнахме в Pizza Hut - странно, но ми беше голяма мечта да ям там. Сестра ми и баща ми ми разказваха за заведението още от първото им посещение на града преди 4-5 години и от тогава си представях и себе си там. Обожавам обстановката - като от американски филм от 80-те, с много неон, кожени кресла и много, много вкусна храна! Със сигурност не е най-английското преживяване, но е готина опция за бърз обяд или вечеря.

      Много голяма част от британските музеи са напълно безплатни и са задължителна част от обиколката на града. В този ден успяхме на разгледаме голяма част от Британския музей, който е пълен с експонати от всички краища на света. В различните му секции има египетски, гръцки, ренесансови и други произведения на изкуството, които биха отнели най-малко ден за внимателно разглеждане. Ако се интересувате от музеи, със сигурност му отделете около половин ден и обмислете да си вземете аудио гид - по такива места това е необходимо удобство!

Ден 3

      Денят ни започна с кратка обиколка на Оксфорд стрийт - централна пазарна улица в града, на която се разполагат магазини Primark, Zara, Disney, Bershka и т.н. Пазарът ни беше кратък, защото бързахме да не закъснеем за Лондонското око - голямото виенско колело, превърнало се в една от емблемите на града. Влюбена съм в гледките към Лондон, които се разкриха от там. Ще ми се да имахме малко повече време да разгледаме и да намерим повече от забележителностите, които бяхме видяли и ни предстоеше а разгледаме по земя. Както можете да предположите, в кабинката там горе настава малък хаос, защото всички се засилват да снимат, но не правят място на хората отзад. Препоръчвам ви да се позиционирате стратегически първо от дясната страна на кабината, за да видите тази част на Лондон без да ви се пречка структурата на Колелото, а след това да се преместите плавно към лявата страна за прекрасна гледка към Уестминстър.

      Една от забележителностите, за които се вълнувах най-много, беше Площад Трафалгар, затова с много желание след въздушната обиколка се отправихме натам с цел този път да разгледаме (защото по-рано бяхме минали там на път към Темза и колелото). Това е едно от местата, на които се чувстваш страшно малък и незначителен, защото всичко е огромно и монументално, красиво, издига се над теб и по много странен начин ти вдъхва респект и провокира много различни чувства. На площада има красиви статуи, заведения по заобикалящите го сгради, а най-впечатляваща може би е Националната галерия - още един напълно безплатен музей, в който влязохме. Разгледахме съвсем малка част от произведенията, защото вече беше краят на деня, така че се възползвахме максиламно от времето и след това се насочихме към метрото за първото ни пътуване. Не съм фен на лондонското метро, защото е огромно, много заплетено и стресиращо. Липсваха ми еднозначни табели, които да ме ориентират, и почти всеки път, когато го използвах, трябваше да се консултирам със служител за правилната посока. В това отношение обаче лондончаните получават моите поздравления - не се случи нито веднъж някой да ми откаже помощ, а дори няколко пъти, докато стоях на някоя улица и се взирах я в Гугъл мапс, я в туристическата карта, някой спираше до мен, за да ми предложи напътствия.

 Ден 4

      Последния пълен ден в Лондон посветихме на едночасово пътуване по река Темза с лодка, която ни закара до Гринуич (или Гренич, както казват лондончани). От водата за първи път видях прекрасния Тауър бридж. Както писах в един от инстаграм постовете си, Тауър бридж има специално място в сърцето ми, защото преди 8-9 години написах феншикшън (да, знам, но ми е любим, скоро си го четох), който започна именно там. Тогава не знаех как всъщност изглежда мястото и поради тази причина описанията ми не струват, но по-добре 9 години по-късно, отколкото никога. Представях си го малък и грозноват, просто някакъв мост като всички останали. И до последно вярвах, че е точно така, уви, огромната конструкция ме изненада повече от приятно!

     Гринуич е прекрасно, тихо и чисто местенце недалеч от Лондон, известно най-вече с Обсерваторията, където се намира Гринуичкия меридиан - линията, разделяща двете полукълба на Земята. Обиколихме музея, слушахме за теорията на времето и историята на неговото измерване, направихме си повече туристичски снимки, отколкото всъщност ни трябват. Обядвахме фиш енд чипс в гринуичкия пазар и се отправихме към парка за кратка почивка, преди да посетим и National Maritime Museum. Денят ни завърши с обратното пътуване към Лондон, обиколка на Tower of London, фотосесия на Тауър бридж (и прекарани около два часа в едно по-закътано ъгълче на моста, защото не ни се тръгваше), а след това нервно опаковане на багажа преди втората половина от малкото ни пътуване: Париж.

     Едно-единствено нещо ме разочарова по време на тези четири дни - времето ми беше крайно недостатъчно! Исках още два-три дни поне, за да обиколя частта от града, до която въобще не се доближих. Исках да повторя някои от забележителностите, за да ги огледам по-добре. Исках повече свободно време по улиците за разходка, за да се насладя на прекрасното време, което уцелихме (като изключим няколкото пъти, в които небето се смръчка и позаваля, но спря след десетина минути).

      Очарована съм от Лондон, от атмосферата и духа на този град. Ще се върна към цитата, с който започнах поста, за да подчертая, че друго такова място няма. Била съм в доста големи европейски градове - столици и по-малки градчета, но никога, никога не съм се чувствала така, както по лондонските улици, покрай огромните сгради и в тълпите, пълни с хора от всички краища на света. Там има нещо много специално, но все още не е минало достатъчно много време и не съм мислила толкова, че да мога да го опиша с думи. Може би след следващото ми посещение Лондон ще разкрие тайната си. Дотогава само ще се надявам вятърът отново да ме отвее в посока Великобритания - независимо дали за разходка само в Лондон или и в други (без)известни градове. Вече съм убедена, че където и да стъпя там, ще съм очарована. И вече нямам никакво търпение!