"Когато напуснахме Куба" от Шанел Клийтън - ревю

Питали ли сте се някога какво се крие зад перфектния образ на Куба, който през последните няколко години е обект на вдъхновение на множество творци от различни сфери на изкуствата?

       Песни възпяват духа на столицата Хавана, филми показват сякаш замръзналите във времето улички с типични разноцветни сгради и стари автомобили, а книги често хвърлят читателите назад във времето, към петдесетте години на миналия век, за да разкрият какво стои зад лика на държавата, присъстваща днес в представите ни като страхотна екзотична дестинация за пътувания и вход към обширния свят на Латинска Америка.

         Неспокойната военна обстановка в Куба така и не успяла да заличи духа и красотата на държавата, нито по време на завземането ѝ от Великобритания, нито по време на войните за независимост от Испания, нито по време на Испано-американската война. И макар че историята на малкия райски остров е наситена със събития от световно значение, белязали развитието и мястото му на картата, Кубинската революция от 1953 г. е конфликтът, който най-лесно изниква в паметта на хората. Повод за избухването ѝ се превръща превратът на Фулхенсио Батиста през 53-ра и диктатурата, която налага на народа след повторното си появаване на върха на политиката. Отговорът на последвалите политически гонения и престъпността в Куба са протести, негодувания, манифестации на студенти и граждани от всички прослойки на обществото. Начело на движението срещу Батиста застават Фидел и Раул Кастро, Че Гевара и други техни съмишленици, а революцията им продължава близо шест години. Победата е за революционерите, уви, успешно премахнатата диктатура на избягалия Фулхенсио Батиста е светкавично заменена от друга, нова, комунистическа - тази на Фидел Кастро.

          Именно Фидел Кастро стои в сърцето на "Когато напуснахме Куба" на Шанел Клийтън. В ролята си на своеобразно продължение на "Догодина в Хавана" (която аз все още не съм прочела и заради това ще се въздържа от паралели и сравнения между двете книги), сюжетът ѝ връща читателите обратно в битието на семейство Перес след установяването им във Флорида след края на Революцията. Заради национализирането на много от частните бизнеси по онова време, патриархът на семейството е загубил успешния си и много доходоносен бизнес със захар и той, съпругата и дъщерите му са принудени да напуснат обичаната родина в търсене на безопасен живот и нови перспективи. Животът им в Щатите се превръща в непрестанно търсене на социален статус и потенциални съпрузи с достатъчни възможности. Но докато сестрите се примиряват със съдбата си, една от тях отдава цялата си енергия на каузата да се бори в името на Куба и да отмъсти за смъртта на любимия си брат, дори и ако това значи да се превърне в убийцата на Кастро. 

          Беатрис Перес е млада жена, която знае какво иска и е готова на всичко, за да постигне крайната си цел. Зад красивата фасада на една от най-впечатляващите дами на събитията в Палм Бийч се крие решителна, силна, целенасочена, борбена и много гневна натура. Гняв, породен от мъка от отнетия живот. Беатрис е пленица на патриархалното си семейство, в което е прието дъщерите да си намерят богати мъже и да се подчиняват на социалните норми, без да привличат кой знае колко внимание и определено без да си пъхат носовете в политиката. Престарелите разбирания за ролята на жената в обществото не са по нрава на независимата главна героиня. Във вените ѝ кипи бунтарска кръв - бунт срещу установените норми и бунт срещу несправедливостта, която я е прогонила от любимата Куба и ѝ е отнела най-близкия ѝ човек, нейния брат близнак.
           По стъпките на убития от Фидел Алехандро върви Беатрис. С помощта на най-добрия приятел на брат си и съмишленик в крайните идеи за убийство, момичето влиза във връзка с тайните служби на Америка и неусетно се превръща в тяхна пионка по трънливия път към кубинския диктатор напълно против здравия разум. Образът на Беатрис Перес обаче до голяма степен се различава от една огромна част от съвременните литературни героини, създавани като по калъп, за да представляват набиращия сила феминизъм и силата на жената в едно обречено мачистко общество. Бунтът и решителността ѝ не са само разхвърляни из страниците думи, целящи да убедят читателя, че са основополагащи черти от характера. Шанел Клийтън прескача невидимата спирка на много автори, които предпочитат да казват, вместо да показват, като поставя Беатрис в многобройни ситуации на кръстопът между социално приеманите ценности и нейните собствени. И всеки път ѝ позволява да избира себе си - незарисимо дали в избор между тях и семейството, приятелството или любовта ѝ. Защото личностните ценностти и най-съкровени желания на Беатрис не са само плод на мечтите ѝ и вербален начин да се опълчи на семейството си, а мисия, с която да докаже на всички, че жената не е родена, за да бъде красиво окрашение на съпруга си, нито пък безпомощно създание без мечти.
         Бих казала, че най-важната сюжетна линия в целия роман е самата Беатрис - изминатият от нея път и ситуациите, в които тя успява да тропне с крак пред авторитетите и да поеме в собствена посока. На второ място, разбира се, стои борбата с комунизма в лицето на диктатора. Съдейки по информацията, която съм изчела за Кубинската революция и периода на управление на Кастро, описаната от Клийтън атмосфера на острова ми се струва доста правдоподобна и близка до реалността. Два любопитни факта, включени в романа - вмъкването на жени в покоите на Фидел с цел да го убият и операциите на американците на кубинска земя - всъщност са напълно истински и по онова време на всички им е било ясно, че Америка се бори срещу комунизма активно, а понякога въпреки опитите на управниците да се държат по-далеч от конфликта.

         Третата сюжетна линия е, разбира се, романсът между Беатрис Перес и известния и влиятелен американски сенатор Никълъс. Ник е мъж с изградена репутация и мечти да достигне до Белия дом. В плановете му не влиза да се влюби в красива кубинка с революционни наклонности, нито пък тя да отвърне на чувствата му. Уви, пламналата любов помежду им донася дори повече драматизъм от надвисналото над Куба зло, защото и двамата осъзнават, че успешна връзка между двама им не може да има - не и ако Ник иска да продължи да просперира в политическата си кариера, а тя - в шпионските си подвизи. Не успях да отдам необходимоно внимание на любовната нишка в "Когато напуснахме Куба", но оценявам моментите на героите заедно, защото те бяха ключови за порастването на Беатрис и превръщането ѝ в силен женски образ. Именно благодарение на Никълъс тя се научава да брани позицията си на всяка цена и успява нееднократно емоциите си в името на по-голямата цел.
         Сравнително рядко ми се сручва да хваля книги за второстепенните герои, но тук се налага. Хората, които заобикалят главната героиня, не са там, за да запълват място. Авторката не ни губи времето с твърде много предистория, нито пък отвлича вниманието ни от основната интрига, което в случая е плюс - благодарение на този факт ми се стори, че ритъмът на събитията беше много балансиран. Действието и преобладаващите диалози придаваха бързина на действието - без бавни описателни моменти и твърде много фактологически подробности. Фокусът през почти цялото време беше основно върху личната емоционална история на Беатрис, с леки отклонения в политическа насока. Определено го няма онова понякога досадно пренасищане с реални факти, които авторите често прилагат, за да придадат достоверност на разказа си. Не е нужно да се изреждат дати, личности и събития, за да придадеш плътност на измислица, ситуирана в реалността.

        "Когато напуснахме Куба" прочетох под формата на аудио книга в Storytel. Макар че с аудио книгите не се спогодихме особено много (поради факта, че ако не ми е на сто процента интересно, започнам да се отнасям и не внимавам), реших да дам шанс на тази в последните дни от абонамента си, защото ми беше любопитно как е интерпретирана темата за Куба. И дори и да не отстъпвам от мнението си, че този тип "четене" не е за мен, не мога да не си призная, че прекарах няколко великолепни часа в редене на пъзел и слушане. И макар и да нямам кой знае какви знания в сферата на аудио книгите, искам да кажа, че качеството на тази беше страхотно! Дамата, която чете, се справи страхотно в ролята на посредник между хартията и слушателя, предавайки чрез перфектна интонация силните емоции на героите. Превърна простото слушане н история във вълнуващо преживяване! Затова много горещо препоръчвам да отделите няколко часа на "Когато напуснахме Куба" в платформата, ако имате регистрация! Динамичната история на младата борбена Беатрис ще ви понесе във вихъра между Куба и САЩ в средата на миналия век, ще подпали интереса ви към дълго продължилата диктатура и може би ще даде отговора на въпроса какво е Куба отвъд красивите пейзажи и романтичните художествени образи.