Дълго време се чудих с какво да завърша годината и да приветствам 2021 г. Може би ако се бях постарала малко повече, щях да организирам по-пълен блогмас и щях да кача поне 12 публикации. Дори и без предварителна мотивация беше напълно възможно. И ако се беше случило, най-вероятно днес щях да резюмирам мислите си във връзка с това, щях да коментирам всички трудности, с които съм се срещнала през изминалите трийсетина дни и успехите, с които се гордея.
След като не мога да остана в пространството на блога, отново ще ви поканя за погледнете през процепа на вратичката към моя личен свят от последния месец. Отказвам се да коментирам цялата година - не искам да повтарям неща, които така и така съм споменавала многократно тук, а и искам да се откъсна от негативизма за момент. Не казвам, че декември беше най-положително заредения месец от година насам, но все пак наближаващите светли празници вдъхнаха доза щастие и породиха значително разнообразие.
След като не мога да остана в пространството на блога, отново ще ви поканя за погледнете през процепа на вратичката към моя личен свят от последния месец. Отказвам се да коментирам цялата година - не искам да повтарям неща, които така и така съм споменавала многократно тук, а и искам да се откъсна от негативизма за момент. Не казвам, че декември беше най-положително заредения месец от година насам, но все пак наближаващите светли празници вдъхнаха доза щастие и породиха значително разнообразие.
31 дни на тиха коледна музика, светеща елха, котка, която се катери по въпросната елха, много преводи и неспиращи лекции, крайни срокове, "разходки" до магазина и обратно, готвене, нови рецепти, разговори по телефона и безброй гласови съобщения. Също украса и уют, тръпка в очакване на предстоящи срещи, любими занимания като избиране, изготвяне и опаковане на подаръци. И постове. Иска ми се да бях писала повече. Разбира се, че съм доволна от декемврийските публикации, но, естествено, ми се ще да бях намерила още малко вдъхновение, оригиналност и най-вече смелост да се впусна към теми, които излизат извън зоната ми на комфорт. Например, открих няколко великолепни рецепти за сладкиши, които с удоволствие щях да споделя с вас, но ме беше шубе, затова се отказах. На снимките можете да видите резултатите: импровизирана бисквитена торта с баварски крем в чашка (заменени от греяно вино в поста, понеже изгубих снимката) и най-великите канелени рулца, които някога сте опитвали! 
Много публични лица (т.е. "инфлуенсъри") тази година подеха инициативата да популяризират местни брандове, от които да изберем коледни подаръци и така да подкрепим малките български бизнеси. Бях "инфлуенсната" и за себе си и за приятели избрах няколко великолепни ръчно изработени свещи и tote bags. От едни останах доволна, от други - не чак толкова, но все пак опира до познатия принцип "опит-грешка". Оригинални са и обичам това, че са изработени с мисъл и внимание, затова не съжалявам и със сигурност ще продължа съвсем съзнателно да избирам българското.
И тъй като по-горе споменах елха - мислех си, че съм подготвена за коледа с коте, но моето малко зверче ми показа друго, след като хладнокръвно унищожи огромна част от играчките и с лекота изтръгна един от клоните на бедната елха. Ще се замисля дали другата година да слагам голямо дръвче отново или да се огранича до някое малко и качено на много, много, много високо - далеч от котешки лапи.
Бях плнирала да пиша също и отделен пост за коледни книги, сериали и филми, но и до него не стигнах - през един от миналите блогмаси вече съм публикувала нещо подобно. Но в името на това да се отчетем, нека ви споделя кои са филмите, които гледах и харесах:
- The Princess Switch: Switched Again, втората част от поредицата с Ванеса Хъджънс, която ми беше дори по-забавна от първата и препоръчвам на всички, които си падат по романтични комедии, забавно предвидими сюжети и не толкова добра актьорска игра. Тоест - не е филм за заклети филмови критици, а по-скоро за онези, които обичат да се глезят с guilty pleasures.
- Holidate, Ема Робъртс, това е. Идеята е супер весела и отново - с предвидим край, на който не можеш да се сърдиш. На светлинни години е от други продукции на нетфликс. Този зимен сезон се наложи са спра бая на десетата минута...
- Dash & Lily's Book of Dares - сериал по книга, която се надявам да преведат или поне да намеря в оригинал. Не съм огромен фен на главната героиня Лили, която е въплъщение на репликата "аз не съм като останалите момичета". Толкова подобни героини се навъдиха, че вече повече се впечатлявам, когато ми описват конвенционално "нормални" момичета. Даш е доста по-добре. Но като цяло съм фен на сериала по-скоро заради сюжета и идеята за предизвикателствата, които двамата си отправят посредством тетрадка.
- Klaus!!!!! Една от най-красивите анимации, които съм гледала, без преувеличение! Извинявам се на приятелите си, които вече са чули препоръките ми и попадат на този текст - направо го пропуснете, защото вече знаете, че е абсолютно наложително да си пуснете детското. Явно през последните години бая съм се изнежила, понеже за пореден път ми се случва да рева на подобен тип филмче. Не съм достатъчно информирана, че да изкажа близко до професионално мнение, но като един средностатистически читател с по-скоро малко познания мога да кажа, че всички номинации и спечелени награди са повече от заслужени. Стилът на анимацията е много по-различен от този, на който сме свикнали през последните години, но не отстъпва нито крачка по красота. А музиката на фон е великолепна. Отне ми много време да осъзная, че гласът на актьора, озвучаващ Клаус, адски много прилича на този на българина, който озвучава Съли от Таласъми ООД. Няма нужда да коментирам самата история и героите... Обожавам всеки. един. от. тях. 
Много публични лица (т.е. "инфлуенсъри") тази година подеха инициативата да популяризират местни брандове, от които да изберем коледни подаръци и така да подкрепим малките български бизнеси. Бях "инфлуенсната" и за себе си и за приятели избрах няколко великолепни ръчно изработени свещи и tote bags. От едни останах доволна, от други - не чак толкова, но все пак опира до познатия принцип "опит-грешка". Оригинални са и обичам това, че са изработени с мисъл и внимание, затова не съжалявам и със сигурност ще продължа съвсем съзнателно да избирам българското. И тъй като по-горе споменах елха - мислех си, че съм подготвена за коледа с коте, но моето малко зверче ми показа друго, след като хладнокръвно унищожи огромна част от играчките и с лекота изтръгна един от клоните на бедната елха. Ще се замисля дали другата година да слагам голямо дръвче отново или да се огранича до някое малко и качено на много, много, много високо - далеч от котешки лапи.
- The Princess Switch: Switched Again, втората част от поредицата с Ванеса Хъджънс, която ми беше дори по-забавна от първата и препоръчвам на всички, които си падат по романтични комедии, забавно предвидими сюжети и не толкова добра актьорска игра. Тоест - не е филм за заклети филмови критици, а по-скоро за онези, които обичат да се глезят с guilty pleasures.
- Holidate, Ема Робъртс, това е. Идеята е супер весела и отново - с предвидим край, на който не можеш да се сърдиш. На светлинни години е от други продукции на нетфликс. Този зимен сезон се наложи са спра бая на десетата минута...
- Dash & Lily's Book of Dares - сериал по книга, която се надявам да преведат или поне да намеря в оригинал. Не съм огромен фен на главната героиня Лили, която е въплъщение на репликата "аз не съм като останалите момичета". Толкова подобни героини се навъдиха, че вече повече се впечатлявам, когато ми описват конвенционално "нормални" момичета. Даш е доста по-добре. Но като цяло съм фен на сериала по-скоро заради сюжета и идеята за предизвикателствата, които двамата си отправят посредством тетрадка.
Коледните празници са това, от което се нуждаех най-силно. Описва ли се щастието да си се прибереш вкъщи, да ти мирише на вкусотийки, по телевизията да вървят различни коледни филми (на които едва ли обръщаш внимание, но все пак приказват на заден фон), а пък ти да се чудиш как точно да поемеш повече сарми, ошав и греяно вино? Да си знаете - не се надебелява между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа...
Единствено съжалявам, че времето мина твърде бързо. Между редене напъзели и шегички и закачки отново стана време да намля времето за приятни дейности, за да се съсредоточа върху наближаващите тестове и сесията. Трябва да призная - трудно ми е да намеря достатъчно мотивация, за да се съсредоточа и да свърша работата си по-възможно най-добрия начин. Отдавам го на липсата на социален контакт и разнообразие, която ни се даваше даром, когато бяхме на лекции приствено. Надявам се да се съгласите, че постоянното висене на екрани и слушане на уроци по интернет, с едно-две включвания за бърз отговор към преподавателя, са демотивиращи. Нямам против да си върша всичко от вкъщи, но никак не съм благодарна за постоянната умора и най-вероятно увеличения диоптър на очилата.
Единствено съжалявам, че времето мина твърде бързо. Между редене напъзели и шегички и закачки отново стана време да намля времето за приятни дейности, за да се съсредоточа върху наближаващите тестове и сесията. Трябва да призная - трудно ми е да намеря достатъчно мотивация, за да се съсредоточа и да свърша работата си по-възможно най-добрия начин. Отдавам го на липсата на социален контакт и разнообразие, която ни се даваше даром, когато бяхме на лекции приствено. Надявам се да се съгласите, че постоянното висене на екрани и слушане на уроци по интернет, с едно-две включвания за бърз отговор към преподавателя, са демотивиращи. Нямам против да си върша всичко от вкъщи, но никак не съм благодарна за постоянната умора и най-вероятно увеличения диоптър на очилата.
И за да не стане твърде дълъг и досаден този монолог, ще спра тук, като ви пожелая една прекрасна, вълнуваща, но и спокойна нова година, в която вие да сте главните герои. Възползвайте се от времето и от всяка възможност, за да може след 12 месеца да направите равносметка на безброй незабравими спомени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар